Г-н Никой, убиецът от „Черни връх“

Той е от онези, на които няма нужда да назоваваш името. Татуираното му тяло навява окаян опит да заяви личността си пред свят, който търпи маргиналите по принуда, защото те са прекалено много, за да остават незабелязани. Знаем рождената му година, защото е избродирана с туш върху голия му корем. Знаем, че думата „семейство“, изписана отдолу на английски език, едва ли визира принадлежност към близки и роднини. Неговото „вкъщи“ досега са улиците и булевардите на града – там, където необезпокояван от никого доказваше важния си принос в общество, отдавна диагностицирано като ненормално.

Г-н Никой отне живота на две невинни млади жени. Той брутално ги лиши от възможност да създадат истински семейства, в които да обичат децата си и да се радват на това как израстват пред очите им. Лиши ги от простите удоволствия, които всички ние имаме право да изживеем. Бог ни е подарил живот и същият трябва да се живее с възторг. Грях е сам да отнемеш живота си, непростимо е да лишиш някого от живота му.

Г-н Никой не е пратеник на провидението, за да въздаде правосъдие. Той е сиракът на система, която в България бавно, но сигурно избива от години деца, младежи и възрастни хора в училищата, в старческите домове и по улиците. Той се агресира, когато го гледаш в очите, псува на майка и натиска яростно газта на джипа си, за да ти покаже колко е важно да си някой в мощна кола, на която полицаите правят път.

Г-н Никой твърди, че бил отвлечен по време на престъплението. Очевидно наркотиците са му били наистина в повече, след като не помни, че едната му маратонка е останала на местопроизшествието, а другата е намерена в дома му. Г-н Никой очевидно владее време-пространството и безрезервно разчита на ангела, свел свенливия си поглед върху дясната му гръд. Само че ангели-пазители за убийци не съществуват. Те са просто шаблони в тъмните студиа за кичозни татуировки.

Трябва да вземем незабавно държавата си в ръце. Искаме нормалност, за да можем спокойно да живеем живота си, далеч от страха, простотията и несекващото опростачаване на всичко. Този път „чудото“ няма да е за три дни. Ще помним трагедията така, както не забравихме Милен Цветков. Докато г-н Никой най-сетне не се завърне при своето естествено семейство – в затвора. Там ще има възможност да запълни празнините по тялото си с още татуировки. Времето за това със сигурност ще му е предостатъчно. А Бог няма да му прости.

Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg