Гавриил , който няма да е новият патриарх

Гавриил Ловчански отпадна на първи тур при избора за нов български патриарх. На Патриаршеския избирателен събор, проведен на 24 февруари 2013 г., Русенският митрополит Неофит спечели изборите за патриарх с 90 гласа срещу 47 гласа за Гавриил.

Днес Гавриил разказва за това и други преломни моменти в живота си пред НОВА.

Избира вярата въпреки волята на своя баща. Става монах в годините на атеистичен режим, когато Църквата е пренебрегната от обществения живот. Приема монашеството на 27 декември 1979 г. в Клисурския манастир „Св. Петка” край Банкя.

Светското му име е Цветан Динев. Роден е на 16 юли 1950 г. в София, но прекарва детството си в Чехословакия, където завършва основното си образование. След завръщането си в България завършва Висшия инженерно-строителен институт в София през 1976 г.

Две духовни лица предначертават неговия път в Христова вяра, където открива истината.

„На 19 години се запознах с епископ Партений, а на 22 - с моята духовна майка Мария”, споделя Гавриил.

През 1980 г. е ръкоположен за йеромонах и е назначен за игумен на манастира „Св. Петка”. Завършва задочно Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София и продължава богословската си специализация в Московската духовна академия, където защитава докторат. Става предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. Построява нова сграда и параклис и реставрира всички храмови икони.

Той е един от малкото митрополити от времето на социализма, който няма агентурно минало. Споделя, че никой никога не му е предлагал да стане част от структурите на ДС. „За мен беше още по-страшно, защото ме мачкаха, да ме пречупят и да решат проблема”, споделя Гавриил.

След завръщането си в България, през 1991 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия, а по-късно става и игумен на Клисурския манастир. През 1998 г. е ръкоположен за епископ и назначен за викарий на Софийския митрополит и патриарх Максим. През януари 2001 г. е избран за Ловчански митрополит. Оттогава работи активно за духовното възраждане на Ловчанската епархия.

Митрополит Гавриил е участвал в многобройни съвместни служби с руски духовници и е посещавал Русия и Украйна по покана на Руската православна църква.

Tвърд поддръжник e на религиозното образование. Под негово ръководство са изготвени първите учебници по „Религия – Християнство-Православие” за ученици от 1. до 5. клас, които бяха въведени в училищата.

Ловчанският митрополит Гавриил изиграва ключова роля в изграждането и освещаването на новия катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий” в Ловеч. Това е най-големият храм, построен у нас в последните десетилетия. Строителството продължава 12 години. Осветен е през април 2017 г. в присъствието на патриарх Неофит и множество духовници и миряни от цялата страна. По време на освещаването, митрополит Гавриил получава високия орден „Св. св. Кирил и Методий” от името на Светия Синод.

На Патриаршеския избирателен събор, проведен на 24 февруари 2013 г., Русенският митрополит Неофит спечели изборите за патриарх с 90 гласа срещу 47 гласа за Гавриил.

„Като избраха него, радостно ми стана. Когато аз получавах 9 гласа, знаех, че единият е неговият. Знаех и кой твърдо не е гласувал за мен. Той ми каза моментално като избраха: „Аз исках ти да станеш”, споделя Гавриил.

„Разочаровани сме, но и тримата митрополити са изключително достойни. Познавам и Дядо Григорий и Дядо Даниил, все пак обаче за Дядо Гавриил съм трупал изключително позитивни лични отзиви”, сподели ловешкия свещеник Михаил Ковачев.