Геополитическият анализатор Валентин Вацев пред Lupa.bg: Ако Ердоган прати бежанци , България не може да се опази

-Г-н Вацев, Ердоган не за пръв път заплашва, че повече няма да спира бежанците. За какво изнудва Европа този път?

-За същото. Европа трябва да плаща, за да не пуска Ердоган бежанците. Отношенията Ердоган - Европа са същите. Но има промени в Европейския съюз. Нито Макрон, нито Меркел биха приели тази форма на изнудване в този момент. Меркел си даде сметка след миналата криза с бежанците, че по-голямата част от нейния политически капитал беше похарчен още тогава. Така че този път Европа няма да бъде толкова кооперативна.

-Какво означава това – че ще Европа ще се наводни от нова вълна имигранти?

-Не, просто че Турция и България ще бъдат подкрепяни от основни европейски страни. В България обаче се оформи сюжет – докато Ердоган има проблеми с всичките си съседи, има едни съседи, с които няма проблем и това сме ние.

-На какво дължим това благоразположение на турския президент? Ердоган наистина насочва мигрантите главно към Гърция, а не към нас.

-Това може да продължи неопределено дълго време, а може да се промени още тази нощ. Вижте, Бойко Борисов като че ли остана единствената добронамерена връзка на Ердоган със света. Но проблемът на Ердоган е друг – истинският проблем е в неговите отношения с Русия. Не случайно последната година руски анализатори не пропуснаха да подчертават, че отношенията с Турция са много добри, но са тактически. Това означава, че са предвиждали, че има един стратегически момент, когато интересите не могат да бъдат съчетавани. Това вече стана и е факт. Русия и Турция не могат да отстъпят по въпроса за Идлиб. Вече прехвърчаха искри. Руски самолети унищожиха части от турски военни сили, в Турция има много силна антируска вълна – главно поддръжниците на Ердоган. От своя страна в Русия руският аналитичен слой вече съвсем открито разработва варианти, при които турските усилия ще трябва да бъдат прекратени с руска въоръжена намеса.

Има една друга хипотеза за усложнените руско-турски отношения днес по повод Идлиб. Тъй като руското външно министерство е една торба с 1001 хитрости и човек не може да ги разбере, е възможно Русия да усложнява отношенията с Турция. Тъй като когато се окаже, че Ердоган не може да отстъпи, това ще бъде чудесен повод Русия да си върне една позиция при кюрдите. Миналата година те бяха предадени и от Русия, и от Америка. И предполагам, че от руското външно министерство са им намекнали – само почакайте няколко месеца, всичко ще се оправи! А който няма добри отношения с кюрдите в онази част на света, просто не стои добре там.

Отношенията между Турция и Русия вече са изтънели и ако днес-утре-вдругиден Ердоган и Путин не се разберат – а за тая цел единият ще трябва да отстъпи – ще можем да твърдим, че пролетта на Ердоган беше много кратка. А тя започна тогава, когато руски въоръжени сили спасиха Ердоган от преврат.

-Путин и Ердоган се срещат на 5 март. Казвате, че ако не се разберат, може да избухне война между тях или да му бъде спретнат нов преврат – този път успешен?

-Не, нито едното от двете. Но наистина единият от двамата трябва да отстъпи на тази среща. Защото става дума за пряко противоположни интереси. Ердоган иска да има присъствие в Идлиб – тъй като гледа на нея почти като на своя територия, а руската позиция просто няма как да се промени, с две думи – ние подкрепяме законното правителство на Сирия и сме се ангажирали цялата сирийска територия да бъде освободена от нежелани гости.

А Ердоган без руска подкрепа може да издържи около една година. Но тези, които бяха готови да го премахнат от политическата сцена на Турция, са пак там.

-За вътрешни или външни фактори говорите?

-Едновременно. Комбинация от вътрешни и външни. И гюленистите са там, и тези, които не са забравили по какъв начин Ердоган изчисти своите противници от всички структури на властта в Турция, и т.нар. кемалистки кръгове продължават да бъдат активни. Така че Ердоган ще остане без победа в Сирия – а тя му трябва като въздух, за да може да диша, ще остане и без стратегически поддръжник.

При това положение ще изгрее звездата на Бойко Борисов, защото той ще остане единствената връзка на Ердоган с Европа.

-Тази вечер Бойко Борисов се среща с Ердоган. Според информацията турският президент е успокоил, че няма да праща бежанци към нашата граница.

-От друга страна някои от българи казват – от българска страна ние можем да приемем не повече от 40 000 души. Току-що го прочетох.

-40 000 души за нашата страна е страшно много!

-Първо е непоносимо много. Второ, самата постановка – по този начин, в този момент – означава, че срещу някакви очаквания Борисов да направи нещо вече се готви съпротива. Т.е., някъде там на равнище вицепремиери някой с някого не говори.

-За Красимир Каракачанов говорите.

-Да, да. Но предупреждавам, че това не съм го проверил – дали той го е казал или някой говори от името на Каракачанов. Но ако наистина го е казал, това е влизане в директно противоречие с Бойко Борисов.

-Какво се очаква да постигне Борисов при този разговор? Той ли ще продължи да бъде единственият медиатор между Ердоган и Европа?

-Точно така. Ходенето му при Ердоган днес е функция именно на тази ситуация. На този етап, ако Ердоган има да каже нещо на Меркел, трябва да го каже на Борисов. Ситуация, която сигурно гали самочувствието на Борисов като европейски политик.

-Ако останем единствената страна, приятелски настроена към Ердоган, не рискуваме ли? Най-малкото имиджа си.

-Рискуваме не толкова имиджа си, колкото реалното си геополитическо състояние. А досега България беше нещо като „остров на стабилни отношения със съседите си”. Но това може да свърши още утре. Периметърът, по който Ердоган може да маневрира, се скъси страшно много. И  според мен Борисов трябва да му напомни, че Ердоган не е напълно свободен и ще трябва да приеме нещо от Европа. Струва ми се, че Борисов ще трябва да предупреди Ердоган, че по-нататък няма накъде.

Ако той прати бежанци, българските въоръжени сили няма да могат да опазят България. Без да ги подценявам. България не е готова да се опази.

Мога да си представя, какво ще съобщи Ердоган – ще му каже, че „не са хубави тия работи”. Макар че Ердоган прояви и нов вектор – той се опита да стопли отношенията със САЩ, сякаш нищо не е било. Работата е там, че нещата се промениха. От момента, от който той закупи руските ракети, за които от Щатите му казаха, че не бива да го прави, досега нещата много се промениха. В САЩ не гледат вече на Ердоган като безусловно сигурен съюзник в НАТО.

Там решиха, че големият стратегически партньор на САЩ в нашия регион е Гърция. В страната вече има двойно повече американски военни бази и обекти, досегашните бяха разширени. Знае че, че ако САЩ се видят принудени да извеждат от Инджирлик своите ядрени запаси, те ще бъдат разположени не някъде другаде, а именно в Гърция.

Вече има подготвени и места за съхранение на атомни бомби. Т.е., гръцко-американските отнощения са силно променени. Руско-американските също, особено след неуспешния опит за импийчмънт на Тръмп. С друг думи – Ердоган се опитва да се върне в ситуация, която вече не съществува.

-Казахте, че рискуваме геополитическото си положение. Какво имате предвид?

-Първо, ние много отдавна не сме в състояние да обръщаме внимание на имиджа си. Грижите за имиджа могат да бъдат резултат на дългосрочна, премислена геополитическа линия и, когато всичко друго е наред, хората се сещат за имиджа си. Ние не сме в това състояние.

Но какво можем да загубим – първото, което може да се спомене, е решително дестабилизиране на вътрешнополитическата обстановка и окончателно затваряне на управляващите. Това означава, че в досега функциониращите политически сили на българската политическа сцена може да се появи отдавна очаквания консенсус, че този тип управление на България повече не може да продължи.

Буквално за една нощ в България може да се появи новият консенсус. Не 40 000, а 4 000 имигранти да дойдат - това моментално ще промени българската политическа среда. И според мен Борисов много добре разбира това. Той има един регистър на усещане – знае кога „ще го бият” и какво ще се случи след малко. Ако си спомняте, той реагира съвсем определено, когато българското общество съвсем неочаквано за него се разгневи от Истанбулската конвенция. Този път българското общество буквално за една нощ ще промени нагласите си и Борисов, ако има инстинкт за самосъхранение, не бива да го позволява това.

Борисов трябва да моли Ердоган да спре със своята късофокусна политика. Да моли от името на България, от свое име, от името на Гърция, от името на Германия и Франция. Защото той се оказа единственият канал, по който Европа да моли Ердоган да спре този тип политически експерименти.

Ако все пак на българска територия влязат няколко хиляди бежанци, това моментално ще смени политическия климат в страната и ще се окаже, че режимът Борисов е изчерпан. Той според мен знае това.