Германия дава 5000 военни за общ корпус с ЕС след 3 години

Германия е готова да предостави ядрото на новите сили за бързо реагиране на ЕС. Това обяви министърката на отбраната Кристин Ламбрехт в понеделник, още преди колегите ѝ да дадат зелена светлина на стратегията за сигурност на ЕС.

Берлин е съгласен новият корпус от 5000 войници да е съставен от германци, но само в началото - за една година, която започва чак през 2025 г.

На срещата си в Брюксел министрите на външните работи и на отбраната на ЕС одобриха плана за сигурност, наречен “Стратегически компас”. Той включва преобразяване на настоящите бойни групи на ЕС, които съществуват от 2007 г., но никога не са били използвани.

“Европа е в опасност, това е очевидно. Войната е земетресение в геополитическия пейзаж. Реакцията ни на войната показа, че ЕС може да действа твърдо и единно”, подчерта върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел. Той изтъкна, че стремежът на блока не е да се създаде обща европейска армия, а да се подобри съвместната работа и да се координират по-добре действия и разходи.

Силите за бързо реагиране с капацитет до 5000 души ще може да се използват при различни кризи. Те ще имат сухопътни, въздушни и морски подразделения и ще могат да се използват “в различни фази на операция в непозволена среда, като например първоначално навлизане, подсилване или като резервни сили за осигуряване на изход, уточнява АФП.

ЕС ще има готовност за разполагане и на до 200 напълно оборудвани експерти по мисии от общата сигурност и отбрана, дори в сложни обстановки. Предвижда се провеждане на редовни учения по земя и море, увеличаване на военната мобилност, укрепване на цивилните и военни мисии от общата политика за сигурност и отбрана с по-бързо вземане на решения и по-голяма фискална солидарност.

Сегашната, по-враждебна среда за сигурност изисква квантов скок напред за увеличаване на капацитета и волята за действие, се посочва в съобщение на Съвета на ЕС.

“Трябва да станем по-бързи, особено след като сме изправени пред такава предизвикателна ситуация в момента”, каза австрийската министърка на отбраната Клаудия Танер, визирайки последното напрежение с Русия.

Членките на ЕС поемат ангажимент и да развиват по-специализирани двустранни партньорства със страни с единомислие и стратегически партньори, като САЩ, Канада, Норвегия, Обединеното кралство, Япония и други.

Стратегията за сигурност предстои да бъде окончателно одобрена и от евролидерите в Брюксел в четвъртък и петък.

Първата версия на Стратегическия компас беше внесена от върховния представител през ноември 2021 г. въз основа на първия по рода си анализ на заплахите, за който допринесоха разузнавателните служби на 27-те държави членки на ЕС. Оттогава отбранителните планове на ЕС набъбнаха от 28 на 42 страници. През февруари и март 2022 г. бяха обсъдени последователни версии, за да се отрази дебатът между държавите членки. Въпреки че планът бе подготвян в продължение на две години, той бе преработен в последния момент,за да се втвърди езикът спрямо Русия след нахлуването на Москва в Украйна. За това настояваха основно Полша и балтийските страни.

“Това не е отговорът на войната в Украйна, но е част от отговора”, уточни Жозеп Борел преди срещата на министрите на външните работи и отбраната на блока. “Когато започнахме да работим, не можехме да си представим, че в последния момент на одобрение ситуацията ще бъде толкова лоша и Европа ще бъде изправена пред такова голямо предизвикателство.”

Германия не само бързо обяви готовност за участие в общия европейски военен корпус. По-рано Берлин също така одобри доставките на оръжие за Украйна и реши драстично да увеличи разходите си за отбрана до 100 млрд. евро, което бележи голяма промяна във външната и военната политика на германците.

Обещанието на Ламбрехт идва въпреки неотдавнашните дебати за значителни недостатъци във военния капацитет и оборудване на Германия. Ограниченото количество и лошото качество на техниката, която Берлин предостави на Украйна, предизвикаха особени критики, припомня “Юроактив”.

Министърът на външните работи и отбраната на Ирландия Саймън Коуни заяви, че е много вероятно и неговата страна да участва в създаването на сили за бързо реагиране на ЕС. Ирландия обаче не е член на Алианса на НАТО и от 30-те години на миналия век провежда политика на военен неутралитет.

На 1 март премиерът Лео Варадкар заяви, че събитията в Украйна принуждават Дъблин да преразгледа неутралитета си и го провокира да участва по-активно в осигуряването на европейската отбрана. Той изтъкна, че не става въпрос за присъединяване на страната към НАТО.

Лидерите на ЕС, които се събраха на среща на върха във Франция преди седмица, обещаха да увеличат значително военните си разходи. В одобрения на ниво министри “Стратегически компас” не се посочват подробности, но се казва, че до средата на 2022 г. държавите от ЕС ще “определят цели за увеличаване и подобряване на разходите за отбрана”.

По-рано белгийският премиер Александър де Кро отбеляза, че ЕС ще създаде своя собствена армия, но не веднага. “Засега ние в Европа не правим достатъчно. Става дума за бюджета (за отбрана), но и за факта, че не сме достатъчно интегрирани”, каза Де Кро.