Германски футуролог: След коронавируса ще трябва да се откажем от много неща

Хорст Опашовски – германски футуролог и съветник на няколко канцлера, включително на Ангела Меркел, направи прогноза за перспективите след коронакризата.

Той подчертава, че целта на футурологията не са пророчествата и гледането на кафе, а описването на възможни бъдещи сценарии на базата на вече съществуващи тенденции.

„Трябва да се знае, какъв може да бъде утрешният ден, за да го направим такъв, какъвто искаме да го направим”, е един от любимите изрази на Опашовски. Най-известната му книга, станала бестселър в Германия е озаглавена именно „Знай, какво те очаква”, пише „Дойче веле.

Изключително популярният 79-годишен експерт е обект на засилен медиен интерес във връзка с живота „след коронавируса”.

Изданието припомня, че през 2004 г. футурологът е публикувал изследване от 500 страници, в което говори за това, каква ще бъде Германия през 2020 година. В него, между другото, става въпрос и за възможна масова епидемия и предупреждение, че страната трябва да се подготви за такава заплаха.

За разлика от повечето експерти, които говорят за тежка икономическа криза, рецесия, масова безработица, Опашовски е настроен оптимистично за периода след пандемията. Той смята, че много от промените ще бъдат към по-добро.

Семейството отново ще стане център на общественото внимание

Хората, преживели времето на коронавируса, ще станат по-уверени в себе си. Успоредно с това ще се засили и усещането за общност. Според футуролога, преходът от индивидуален егоизъм към осъзнаване на общността е неизбежно. „Семействата станаха по-сплотени, по-внимателни и по-толерантни един към друг” подчертава той. „Затоплили са се дори отношенията с неприятните съседи, които ви действат на нервите”, смята Опашовски.

Достатъчно е да се види как хората си помагат един на друг, как се отнасят към възрастните хора от съседния вход, с които едва са се поздравявали преди. Възрастните, които се оплакваха от липсата на разбиране и равнодушие у младото поколение, сега са изненадани от готовността на същите тези млади хора да помогнат.

Основа в обществените отношения стават взаимопомощта и солидарността. Основното в човешкия живот вече не е работата, а семейството, жилището, в което живееш, градината.

В това няма нищо необичайно – откакто съществува човечеството, по време на външна заплаха хората са отивали „при своите”, където се чувстват защитени.

Пренареждането на приоритетите не е лесна задача

В продължение на седмици и месеци много семейства живееха и продължават да живеят, общувайки тясно помежду си, решавайки възникващите неизбежно проблеми, някои от които много сериозни. Всичко това, според Опашовски, води до „мирна семейна революция”. Времето, прекарвано на работа, включително и за път до там и обратно, все едно е спряло. Това е като спиране в бокса по време на състезание на Формула 1 – спрели сме, поели сме си въздух, което съвсем не е толкова лошо, казва ученият.

Опашовски не гледа на бъдещето през розови очила – след коронавируса ще трябва да се откажем от много неща. Но и готовността това да се случи също се е увеличила.

Сериозните кризи често водят до преоценка на ценностите и преразглеждане на приоритетите, особено сред младите хора. Това не е безболезнен процес, но тенденцията е ясна – при общуването все повече ще се цени отговорността, възможността да разчиташ на някого и готовността му да помогне.

Алфа-мъжкарите остават в миналото

Обичайната йерархия, доминирана от „алфа-мъжкарите” окончателно ще остане в миналото, убеден е футурологът. Политиците, които постоянно говорят за „една лодка”, ще трябва да се примирят, че хората вече няма охотно да предават в техните ръце управлението на тази лодка. Тези, които са на власт, ще трябва да преразгледат социално-икономическите приоритети.

Ще започне да се отделя по-голямо внимание на медицината и здравеопазването, като тук въпросът не е свързан само със заплащането на медиците, но и със статута, обществената и икономическата роля на здравеопазването.

„Няма да се изненадам, ако здравеопазването в обществен и икономически смисъл измести от първото място автомобилостроенето в Германия”, твърди Опашовски.