Германският пилот, който умря за България
Герхард Венгел - едва ли това име говори на много от вас, особено ако не се интересуват от история. Но историята трябва да се помни и пази, защото без история, няма бъдеще. Днес се навършват 76 години от гибелта на немския пилот, който брани небето над София.
За Герхард Венгел се знае малко, главно от неговата служебна биография.
Капитан Венгел е роден на 14 януари 1915 година в Кьонигсберг, в тогавашна Германия, а днешен Калининград (Русия), и по ирония на съдбата умира няколко дни преди да навърши 29. Твърде млад.
11 години служи в Луфтвафе, а през 1943-та става командир на ескадрила.
На 17 февруари 1936 година е зачислен като юнкер – подофицер във Военното училище в Хановер. На 19 август 1938 година е произведен в първи офицерски чин – лейтенант и откомандирован в учебната рота на Военновъздушното училище А в град Детмолд. На 01 ноември 1939 година е в 72-ри Учебен полк за летци, 6-та рота в същото училище. Между април и ноември 1940 година е зачислен в Изтребителна ескадрила 54–5-та група. Между 04 септември 1942 година и 07 юли 1943 година е в 9-та група на 5-та изтребителна ескадрила „Ледено море” (Eismeer).
Втората световна война е един от най-трагичните периоди в човешката история. Разрухата, причинена от нея, е толкова голяма, че едва ли за някоя европейска страна тя може да бъде наречена истински победител. Често боевете се пренасят в градовете, което е една от причините за множеството цивилни жертви. Масова става практиката да бъдат бомбардирани мишени, в които преобладава мирното население.
Бомбардировките на България са поредица от нападения на британските и американските ВВС срещу София и други български населени места по време на Втората световна война, в периода от пролетта на 1941-ва до есента на 1944 година.
След като завладяват бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии започват бомбардировки над Балканския полуостров. Жертвите са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали, и 4744 тежко ранени. Само в София са Разрушени 12 657 обществени и жилищни сгради, увредените в една или друга степен са в пъти повече.
Българската противовъздушна отбрана сваля над 100 самолета. Загубите на противника са 159 загинали членове на екипажи и пленени 329.
Поради стратегическото си положение България е желана като съюзник и от другия лагер. Присъединяването на страната ни към силите на Оста е неизгодно за участниците в него. Това принуждава така наречените „съюзници“ да търсят начин, по който да принудят България да излезе от войната. Така е изготвен план, който включва бомбардирането на столицата на България, София. Към неговото осъществяване се пристъпва на 14 ноември 1943 година, когато съюзниците започват бомбардировки над София.
На Техеранската конференция, провела се през декември 1943 година, Рузвелт и Чърчил представят изготвения план на Сталин и той се изказва положително за него, смятайки го за справедлив. След тази конференция окончателно е решена съдбата на София.
И става така, че трябва от ноември до януари 44-та капитан Венгел трябва да защитава нефтените рафинерии край Плоещ, на летище Търгшорул, от американските бомбардировки. На 9 януари групата е предислоцирана на летище Враждебна край София.
На следващия ден, 10 януари, е първата комбинирана дневно-нощна англо-американска бомбардировка над българската столица София. В дневния удар, проведен от американците, участват около 330 самолета – 220 бомбардировача от т. нар. вид „Летящи крепости“ и 110 изтребителя. Потвърдено е и прякото участие на поне 143 Б-17 „Флайинг Фортрес“, 37 Б-24 „Либърейтър“ и 110 изтребителя П-38 „Лайтнинг“.
Срещу тях излитат 39 български изтребителя – 2/6 изтребителен орляк с 23 „Девоатин“ D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Месершмит Bf 109.
В 12.23 часа е първият удар. 180 тежки бомбардировача, прикривани от още 100 изтребителя, прелитат над столицата и постилат бомбен килим със широчина, варираща от 1,5 км до 2 км над центъра на София. Близо 1 400 бомби са хвърлени само по време на тази атака.
В 21.50 час следва повторен удар. 80 средни бомбардировача „Уелингтън“ осветяват целите си с парашутни светлинни ракети, като по този начин допълнително засилват ужаса на столичани. Общо за деня са хвърлени близо 1 800 бомби, убити са 447 столичани, като това е близо половината от общия брой на жертвите на столицата в бомбардировките.
Излита и немската машина I./JG 5 с други 30 изтребителя Me-109G. В последвалия въздушен бой българите свалят 5 бомбардировача и 3 изтребителя, немските летци също се бият, защитавайки София и унищожават 3 бомбардировача.
В тази битка капитан Герхард Венгел е свален край Радомир, където загива. Погребан е в германския парцел на Централните софийски гробища.
На 5 ноември 2004 година, по решение на Столичния общински съвет, с официални почести в столичната градинка „Баня Мадара“ е открит паметник на Герхард Венгел. Инициативата за това е на члена на клубът на летците “Капитан Димитър Списаревски” към Съюза на възпитаниците на ВНВУ, инженер Константин Иванов.
За съжаление на 20 юли 2012-та през нощта мемориалната плоча на летеца е разбита от хулигани. Разбира се, на следващия ден надписът с името на капитана е възстановен, като е изсечен в самата морена.
След година и половина плочата е възстановената напълно и е тържествено открита повторно на 24 ноември 2013-та. Тази втора плоча също е вандалски откъртена в средата на 2014 г., но оцелява и година по-късно, на 22 юни, пак е монтирана на мястото си.
