ГОЛЯМА ОПАСНОСТ: Мръсният въздух убива през вирусите

Въздушното замърсяване отнема близо две години от живота на хората. Освен увреждането на белите дробове, то причинява кардиологични проблеми, заболявания на ендокринната система, причинява и 17% от смъртните случаи при пневмония. Предполага среда, която може да се определи като “рай за вирусите”. Това са част от малкото проблеми, до които води вдишването на фини прахови частици (ФПЧ), алармираха лекари от Медицинска мрежа “Въздух за всеки”.

“Мръсният въздух убива повече хора, отколкото тютюнопушенето”. Това заяви пулмологът Александър Симидчиев, председател на УС на сдружението. Той посочи, че ако нивата на замърсяване с ФПЧ се запазят, населението по света ще загуби 12,8 млрд. години живот. Пулмологът сравнява, че дори тютюнопушенето дава половин година повече живот. Изнесе даннни от световна статистика за средната загуба на продължителност на живот. Според тях алкохолът и наркотиците го съкращават с 11 месеца, лошата хигиена със 7 месеца, пътните катастрофи с 4,5 месеца, СПИН с 4 месеца, маларията с 4 месеца, туберкулозата с 3,5 месеца. Данните са на база въздействие на вредни фактори.

“Въздушното замърсяване реално въздейства не само върху белия дроб, сърцето, диабета, бъбреците, костите, психиката и т. н. Причината това да е най-съществения здравен проблем е, че ние дишаме по 16 пъти в минута. Общото количество на спокойното дишане гарантира, че всеки един от нас вдишва 9 кубика въздух ежедневно. Когато въздухът е замърсен, боклуците директно влизат вътре, и ако те са достатъчно малки като частици, стигат до органите”, обясни докторът.
Децата са най-уязвими от въздействието на въздушните замърсители, според детският пулмолог доц. д-р Рада Маркова.

Причината е по-високата дихателна честота и по-продължителното излагане на вредното им въздействие, сочи спецциалистът. Доц. Маркова посочи данни, според които деца, живеещи в райони с по-висока концентрация на фини прахови частици, имат по-ниска белодробна функция.

“Това може да доведе до хронична белодробна болест и рак”, заяви докторът. Тя посочи и друг фактор - замърсените от въздуха полени като по-агресивни в провокирането на тежко протичащи алергии.

Според доц. д-р Цветелина Тотомирова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА, замърсяването на въздуха може да наруши хормоналния баланс чрез т. нар. ендокринни разрушители. “Това са химикали, които имитират, блокират или променят нормалната функция на хормоните”, обясни ендокринологът. Тя посочи като последствия захарен диабет и метаболитни нарушения, дисбаланс във функциите на щитовидната жлеза, репродуктивни проблеми, затлъстяване, рак на щитовидната жлеза и гърдата.

“17% от смъртните случаи при пневмония се дължат на замърсяването на въздуха”, посочи от своя страна инфекционистът проф. д-р Нина Янчева. Тя цитира данни от изследване, според които фините прахови частици се свързани на 6% с повишена честота на посещенията в спешните отделения и хоспитализации при грип. Поясни и че има връзка между повишените стойности на азотен диоксид и 3,1% повече смъртни случаи от коронавирус. Инфекционистът поясни, че високите нива на замърсеност на въздуха са сред причините за антибиотичната резистентност.

Лекарите от “Въздух за здраве” изтъкват неотложната нужда от национална стратегия за намаляване на вредните емисии. Приоритетно изброяват оптимизирана енергийна ефективност на сградите, подобряване на управлението на градските и индустриални системи за отпадъци, мерки за ограничаване на трафика, нискоемисионни градски зони и др.