Горан Пандев - неостаряващата легенда на Червените рисове

Всяка нация пази в сърцето си специално място за своите най-прославени футболни герои, които няма как да бъдат обичани от всички, но по-голямата част им е благодарна за всичко, което са направили за своята страна. Хората са им благодарни за доставените емоции, за радостите, които са обединявали нацията.

В България това е Христо Стоичков - носител на „Златна топка“, в съседна Румъния неуморно величаят Марадона на Карпатите – Георге Хаджи. Руснаците живеят с образа на Черния паяк от Москва Лев Яшин, а в Унгария и до днес се прекланят пред Ференц Пушкаш и маджарската школа от 50-те и 60-те години на миналия век, разбила Англия с 6:3 насред „Уембли“.

E, за Северна Македония, която за първи път в своята история се класира на голям футболен форум – Евро 2020, това почти митологизирано място от близо десетилетие е запазено само и единствено за Горан Пандев. Македонският футболен светия от югозападната ни съседка е не просто рекордьор по отбелязани голове (38) и изиграни мачове (120) с родната червено-жълта фланелка в цялата 27-годишната история на Червените рисове.

Пандев е разперил ръце, след като е отбелязал гол във вратата на Австрия

Последното попадение на Пандев беше вчера - срещу Австрия, а голът беше дебютен за него и за Северна Македония на Европейско първенство. Исторически момент. И не случайно името на ветерана на западните ни съседи беше най-скандираното след това на Кристиан Ериксен от Дания, който преди дни колабира на терена в Копенхаген. Близо 10 000 зрители, повечето от Северна Македония, имаха възможността да видят Пандев и компания на живо и да се порадват на качествата му, които той за пореден път демонстрира. След скандиранията "Горан Пандев", другите възгласи бяха "Ова йе Македония".

Неговата фигура не се изчерпва и с 20-годишната му почетна кариера преминала през италианските колоси Лацио, Интер, Наполи и истанбулския хегемон Галатасарай - визитка, която понастоящем остава без каквато и да е конкуренция, с който и да е бивш или настоящ негов сънародник. Не, за родения в Струмица 37-годишен нападател на Дженоа най-голям дар към футболна Северна Македония и белег за постиженията на повратливия левичар ще остане едно единствено попадение – това, отбелязано точно в 20:10 македонско време или онази незабравима 55-та минута на стадион “Динамо Арена” в Тбилиси срещу домакина Грузия, класирало северномакедонците на първото в историята им Европейско първенство.

Горан Пандев или Гоче, както го наричат още стари и млади в Струмица, отдавна е почетен със своя позлатена звезда на централния площад в родния си град, досущ като тези от холивудската алея на славата. Заслужил я с не едно и две емблематични изяви и попадения - това с екипа на Лацио през 2004 срещу Ювентус, когато с няколко финта навърза Фабио Канаваро, Лилиан Тюрам, Джанлука Дзамброта и прониза Джанлуиджи Буфон; двете му попадения в групите на Шампионска лига срещу Реал Мадрид през 2007 година отново с отбора на лациалите; ювелирният пряк свободен удар през 2010 във вратата на Дида в дербито на Милано, не и без досетливостта на Жозе Моуриньо, както и решителния трети гол във вратата на Байерн за 3:2 на „Алианц Арена“, класирал Интер на четвъртфиналите, едва година след триумфа на нерадзурите в турнира срещу същият съперник.

А от местния Беласица Струмица, през школата на Интер до неостаряващият му нюх за голове в Дженоа, и бъдещото му участие на Евро 2020 за първи път, Пандев, който през юли ще навърши 38, отново се превъплъти в символа на несравнимата северномакедонска гордост във футбола, последвала успехите на страната в баскетбола и хандбала, както и историческото първо участие на Вардар Скопие в групите на Лига Европа през 2017 година.

“Сякаш сънувах, че ще реша мача с гол,” признава Пандев в интервюто си след края на мача. - Убеден бях, че тази генерация има качествата, има сили. Щеше да е жалко да не се класираме, на само за мене, а за цяла Македония. Мечтаехме да играем на Европейско, а моят шанс се отвори на 37 години. Посвещавам успеха на моята фамилия - те са ми най-голямото вдъхновение и помощ. Помня, когато ме изпращаха от Италия за Грузия, жена ми и децата ми ми рекоха: „Без Европейско по-добре не се връщай!“ Всички са много щастливи, но аз съм най-щастлив. Ще ни трябват още няколко дена да повярваме какво направихме.”

А ето, че докато отговаряше, северномакедонски журналист излезе извън сценария и призова Пандев да отложи края на кариерата, да се порадва още една година на футбола и да играе на Евро 2020: “Молим те, само за Македония!”

Преди дори да успее да разсее слуховете за окачването на бутонките си, един от помощник треньорите, дочул молбата, се откъсна от народната музика покрай празнуващите играчи, приближи се и отговори вместо Пандев: “Горан няма да се отказва, докато не ни класира и на Световно първенство.”

Националната реликва, която е Горан Пандев, едва ли ще угасне толкова скоро за футбола. Дори след като се превърна в едва третият македонец вдигнал Шампионската лига и първият отбелязал гол на финала на Световно клубно първенство, което и печели с Интер през 2010 година, както и купищата му голове срещу нации като Нидерландия, Испания, Норвегия, Дания, последния завет си остава участието му на Евро 2020.

А наследството му се простира отвъд дори тези клубни и международни успехи. През 2010 година, когато е на своя футболен връх след требъла с Интер, Пандев се завръща в родната Струмица за да основе „Академия Пандев“ - тим, който да развива младежите в града и околията, както и мъжки тим, който само 6 години по-късно се изкачва до първото ниво на футбола в Северна Македония, а през 2018-19 година печели и Купата на Македония, с което си подпечатва участие в квалификациите за Лига Европа. Към днешна дата в състава пък се състезава по-малкият брат на Горан Пандев - 33-годишният нападател Сашко Пандев.

“Ако искаш да постигнеш нещо, трябва да вярваш - в тези момчета и в селекционера. От 5 години той ни събира. Говорихме отворено и му казах някои работи, най-вече за младото поколение” – това са думите на Пандев за работата на наставника Игор Ангеловски, треньор на югозападните ни съседи от 2015 година насам. Негова е и основната заслуга Пандев да се завърне обратно в националния отбор през 2016 година, след отказването му през 2013 година заради конфликт с футболната федерация.

Като лице зад завесата на успехите в рамките на тези 5 години, Ангеловски наставлява националната им гарнитура, достигнала най-ниското си 166-то място в ранглистата на ФИФА през 2017 година, както и своя зенит - 65-то място само 3 години по-късно, малко пред националния отбор на България, и подпечатано първо участие на Европейско първенство.