Гроздоберачката Кина от соц двулевката чукна 80 с мизерна пенсия

Кина Гърбова – жената, чието лице краси емблематичната българска двулевка по време на социалистическия режим, вече е на 80 години. По ирония на съдбата тя е родена на 9 септември 1944 г. в Батак, но официално е записана няколко дни по-късно – на 11 септември. Което пък я прави астрална близначка на Кеворк Кеворкян.

През 1960 г., когато е на едва 16 години, съдбата отвежда Кина в Сухиндол, където заедно със съучениците си от реалната гимназия участва в лятна бригада на лозята. Това се оказва преломен момент в живота ѝ. По време на бригадата младежите са забелязани от известния софийски фотограф Любомир Чаракчиев, който посещава района в търсене на вдъхновение и подходящи сюжети за свои фотографии. Той е впечатлен от енергията и радостта на младите хора, които берат грозде с кошници в ръце, и организира импровизирана фотосесия. Сред множеството снимки, които прави, една от тях – с Кина, се оказва победител на международна фотографска изложба в Германската демократична република (ГДР). Именно тази фотография променя завинаги живота на момичето от Сухиндол.

През 1962 г. снимката на Кина е избрана да украси новата серия банкноти от 2 лева. Този избор не е случаен – след политическите промени, настъпили след 9 септември 1944 г., новите управляващи решават да променят вида и символите на банкнотите, за да отразят идеологията на новото социалистическо общество.

В началото новите български левове са отпечатвани в Съветския съюз и са вдъхновени от дизайна на руските рубли. Впоследствие, през 1947 г., правителството решава, че върху националните пари трябва да се поставят сцени от ежедневието на трудовия народ, за да се подчертае значимостта на труда в изграждането на социалистическа България.

Без да бъде информирана или питана за съгласието ѝ, лицето на Кина Гърбова става част от тази нова символика. Кина научава, че ликът ѝ краси банкнотата от 2 лева по случайност – от свои съседи и познати, които ѝ показват новите пари. Тя получава еднократно 200 лева като компенсация за използването на образа ѝ – сума, която за онези времена е била значителна, но далеч не отразява огромната известност, която снимката ѝ носи. Въпреки това през годините Кина приема с усмивка прозвището „Кина Двулевката“, което се превръща в част от нейната идентичност.

Заедно с лика на партийния лидер Георги Димитров образът на Кина Гърбова е едно от малкото човешки лица, които се появяват върху българските банкноти от 1972 до 1996 г. Това я прави уникална фигура в българската история – обикновена жена, без известно потекло или политически връзки, която става символ на ежедневния труд.

Самата тя никога не е била член на комунистическата партия и не е търсила привилегии от това, че е лице на банкнота, което подчертава скромния ѝ и честен характер.

Кина Гърбова с кмета на Сухиндол Пламен Чернев

Кина Гърбова прекарва живота си в Сухиндол, където работи като домакинка и готвач в местната детска градина и по-късно във винзавода. Въпреки известността си тя не търси признание или допълнителни облаги. В годините на социализма често получава писма от деца и възрастни, които искат да научат повече за историята ѝ или да получат неин автограф. Никога обаче не ѝ минава през ум да използва славата си за лична изгода.

Любопитен момент в живота на Кина настъпва, когато тъкмо е родила първата си дъщеря. Тогава свекърът ѝ, след като се връща от банката, хвърля купчина двулевки в кошчето на новороденото с думите: „На, да имаш майка си за спомен!“. Това остава като весел анекдот, който Кина често си припомня с усмивка.

След края на социалистическия режим някои банки се опитват да използват лицето на Кина за рекламни кампании, но тя категорично отказва. Въпреки че популярността ѝ се пренася и в новото време, Кина предпочита да остане далеч от светлините на прожекторите. Един от най-интересните факти за нея е, че зелена соцдвулевка с нейния образ се съхранява в Британския музей в Лондон заедно с банкноти като тази от 500 лева с лика на цар Симеон II.

Почитта към Кина Гърбова в България идва значително по-късно. Едва през 2015 г. по инициатива на кмета на Сухиндол Пламен Чернев тя е удостоена със званието „Почетен гражданин на Сухиндол“ – символично признание за приноса ѝ към културното наследство на България.