Херберт фон Караян – геният на палката, който обичаше България

„Макиавели с душата на дете.“ Така е наричан приживе великият диригент Херберт фон Караян, определян като една от най-могъщите фигури в класическата музика. Караян отдавна не е просто име, а се е превърнал в мит и легенда и в символ на диригентската професия. Геният на палката от Залцбург е може би най-обсъжданата и противоречива фигура в сферата на класическата музика през ХХ век. Обладаващ изумителен талант, човек с голямо сърце и магнетичен чар, Караян има популярността на рок звезда.

Всичко при него е премислено – от това как държи палката до това как е облечен и вчесан и как шофира луксозните си коли и пилотира личните си самолети. Караян иска да бъде запомнен като най-добрия диригент на всички времена. Обича богатството и лукса. Херберт фон Караян дирижира повече от 6000 концерта и оперни представления в целия свят. Смята се, че той е най-записваният и най-добре платеният класически музикант до ден днешен с безброй реализирани плочи, дискове и видеопродукции на огромен репертоар – от Вивалди и Бах до Стравински и Шостакович.

Обожествяван и заклеймяван, маестрото признава: „Само музиката е способна да ме направи истински щастлив!“. „Мога да подмина някоя фалшива нота, но ако се свири в погрешно темпо – ставам агресивен. Същото е при летенето: не забелязваш скоростта. Щастието се идентифицира с усета за точно определен ритъм“, споделя приживе Херберт фон Караян. Той е император на пулта, тиранин и деспот, не приема мнение, което се различава от неговото.

Зад пулта диригентът е едновременно бог и дявол

Не обича да му противоречат, заради което си спечелва прозвището „Хитлер на музиката“. Цени обаче професионализма и работоспособността и се отнася с уважение към талантливите музиканти. Ръководил е всички важни европейски оркестри, натрупал беше състояние и ръководеше цяла медийна империя. Известен е с баснословните хонорари, които взима. Личното му богатство се оценява на 300 милиона долара.

Житейският и професионалният път на Херберт фон Караян неразривно е свързан с България. Затова и иначе пестеливият на хвалби австриец питае искрена симпатия към страната ни и към нашите музиканти, с които работи, и към българите, с които съдбата го среща. С усмивка благодари за гостоприемството и за честта да си сътрудничи с таланти от България.

Още в началото на възходящата му кариера съдбата му се преплита с българската култура. Караян се дипломира с Първия клавирен концерт на Панчо Владигеров. А по време на 60-годишната си дейност като диригент австриецът работи с оперни светила като Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Александрина Милчева, както и с пианиста Алексис Вайсенберг. Редица наши диригенти, сред които настоящият доайен на българските майстори на палката Борислав Иванов и покойният Емил Чакъров, са сред учениците на Херберт фон Караян.

Знаменитият австриец е най-влиятелният диригент на ХХ век

Австриецът осъществи блестящи концерти и оперни постановки с хора на Софийската опера. Той гастролира в София с прочутата Виенска филхармония и през 1982 г. изнася два концерта на 8 и 9 март в зала 1 на НДК. Неговият жест бе в знак на благодарност, че малко преди това той лекуваше гръбначно заболяване в почивните станции на ЦК на БКП и на Министерския съвет в Банкя и Велинград и там получи височайши грижи. Дъщерята на маестрото – джаз изпълнителката Арабел Караян, от години живее и твори в България. 

През целия си творчески път австриецът гледа на класическата музика със съзнанието, че тя може да бъде поднесена масово в достъпен вид. Той е първият, който прегръща идеята за компактдисковете и записите върху тях. През 1981 г. представя първото CD на публиката с думите „грамофонната плоча на бъдещето“ и така става предводител на реформаторите в модерната класическа музика. Караян предчувства много от идеите на нашето съвременно медийно общество и се стреми те да станат реалност колкото се може по-бързо.

Няма друг диригент, осъществил повече звукозаписи от него – на практика Караян издава почти целия си огромен репертоар, състоящ се в голямата си част от произведения на немските романтици, особено Бетовен и Вагнер, за които той се слави с изключително точната и безукорна тяхна интерпретация. Диригентът от Залцбург първи открива огромния потенциал във филмирането на опери. Работи в сътрудничество с Франко Дзефирели и с него поставя „Бохеми“ през 1963 г. в „Ла Скала“ и година по-късно „Травиата“.

Караян е диригент и режисьор на филмите „Палячи“, „Кармен“ и „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен. Строежът и дизайнът на представителния Голям фестивален театър в Залцбург (1960) и революционната Берлинска филхармония на Ханс Шарун (1963) са създадени под негово влияние. През 1967 г. Караян създава Залцбургския великденски фестивал.

Херберт фон Караян е роден на 5 април 1908 г. в Залцбург в семейството на музиканти. Родът му обаче произхожда от гръцка Западна Македония. Неговият прапрадядо Георгиос Йоханес Караянис е роден в град Кожани, който тогава е бил част от Османската империя, и е заминал за Виена през 1767 г., а после и за Саксония. Той участвал заедно с брат си в създаването на саксонската конфекционна индустрия и заедно с двамата си синове бил удостоен с благородническа рицарска титла от курфюрста (германски княз, който участва в избора на император, б.а) Фридрих Август III през 1792 г., оттук и „Ритер фон“ във фамилното име. Като рицари на Свещената Римска империя семейство Караянис променили фамилията си на фон Караян. Затова и пълното име на диригента е Хериберт Ритер (на немски „ritter“ е рицар, б.а) фон Караян (Heribert Ritter von Karajan). Eдва на 5 години е първата му публична изява като пианист по време на благотворително тържество.

През 1926 г. завършва залцбургската консерватория Моцартеум със специалност пиано, изпълнявайки Първи клавирен концерт на Панчо Владигеров. Вероятно за този избор той е повлиян от своя преподавател Бернхард Баумгартнер, който през август 1924 г. в рамките на Залцбургския фестивал прави спектакъл със съвременна музика, в който е включен Първи концерт за цигулка от Панчо Владигеров, а после изнася и други концерти с творби на българския композитор.

Караян дирижира без партитури и със затворени очи

След това Караян продължава образованието си във Виенския университет за музика и изпълнителско изкуство. Дебютът си като диригент осъществява през 1929 г. с операта „Сватбата на Фигаро“, през същата година е назначен на първата си официална работа като диригент на симфоничния оркестър в град Улм. През 1934 г. за първи път дирижира Виенската филхармония в Залцбург. На следващата година става най-младият генерален музикален директор в Германия, гостува като диригент в Брюксел, Стокхолм, Амстердам и други градове. През 1937 г. е първата изява на Караян с Берлинската филхармония и с Берлинския държавен оперен театър.

В годината, в която избухва Втората световна война – 1939 г., диригентът получава покана да стане Главен капелмайстор в Берлинската Щаатсопер. Спектакълът на „Нюрнбергските майстори певци“ през юни обаче не се харесва на фюрера Адолф Хитлер. По тази причина Караян не е допускан да дирижира и в Байройт. Негов покровител от властта е райхсминистърът на авиацията Херман Гьоринг, благодарение на когото Караян остава диригент в Берлинската опера до края на войната. Там дирижира над 150 спектакъла. 

През януари 1946 г. изнася първия следвоенен концерт с Виенската филхармония в австрийската столица. Началото на истинската му световна слава е през 1955 г., когато след смъртта на легендарния Вилхелм Фуртвенглер е назначен за пожизнен главен диригент на Берлинската филхармония. Остава там 34 години до смъртта си през 1989 г. От 1957 до 1964 г. е художествен ръководител на Виенската държавна опера, тясно свързан е с Виенската филхармония и със Залцбургския фестивал, където основава Великденския фестивал.

„Запознанството ми с берлинските филхармоници бе през 1937 г.“, разказва маестрото пред Ричард Осбърн в книгата „Разговори с Караян“. „Още първата репетиция бе като светкавица. Сякаш си срещнал жената, без която не можеш… Възможно ли е тогава да се говори за деспотизъм в отношенията диригент – оркестър? Та аз изисквам най-много от себе си! С годините все по-ясно усещах, че мога в същата степен да изисквам и от моите музиканти. Но внимавам с психиката им. Те имат артистична душа, а аз мога да работя само в хармония. Но погледнете лицата им – та те се разхубавяват в миговете на творческо горене!“, възкликва Караян. 

Дебютът му с Берлинската филхармония подтиква един от най-влиятелните критици по онова време – Едвин ван дер Нюл, да възкликне: „Появи се чудото Караян!“. Австриецът с гръцки корени вече е коронован за крал на класическата музика.

„Караян те кара да свириш като прокълнат, но изтръгва всичко от теб. Една негова репетиция струва колкото четири с друг диригент“, твърди един от цигуларите на Берлинската филхармония. А когато питали маестрото защо дирижира със затворени очи и без партитура, отговарял: „Не гледам, но дирижирам всеки музикант. Съсредоточавам се максимално, а сетивата се изострят до краен предел. Колкото до партитурата – тя е в главата ми“. А паметта на Караян действително е феноменална. Диригентът обаче има и своите безпощадни критици. Така например музикалният критик Норман Лепрехт отсича: „Да слушаш прекалено дълго Караян, все едно е да прекараш цял месец в „Макдоналдс“.

През 60-те, 70-те и 80-те години Караян активно работи с български музиканти – пианисти, цигулари, солисти. „С каква любов и познания маестро Караян говореше за нашите таланти в музикалното изкуство! Имаше и свои научни проучвания за българския певчески феномен; с възторг припомняше постижения на наши певци, хорове, оркестранти. Сочеше Борис Христов и Николай Гяуров като най-достойните следовници на Фьодор Шаляпин. Определи като сполука за музиката любовта и брака на Мирела Френи и Николай Гяуров. Възхищаваше се от големия талант на Гена Димитрова. А почти две десетилетия Анна Томова-Синтова изпълняваше сопранови партии в оперните, кантатно-ораториалните, концертните постановки и в записни реализации на маестро Караян“, разказва министърът на културата по времето на соца Георги Йорданов в автобиографичната си книга „Притаени мигове“.

Маестрото филмира всичките опери, които е дирижирал

Забележителен е тандемът и между австрийския диригент и френския пианист от еврейско-български произход Алексис Вайсенберг. Те правят знаменити аудиозаписи – интегрално изпълнение на клавирните концерти на Бетовен, както и видеопродукции на Чайковски и Рахманинов.

Записите на Караян вероятно са над 800 в над 100 милиона копия. Едва ли има друг диригент с подобен аудио- и видеоархив. През 1982 г. маестрото основава филмовата и телевизионна компания „Телемондиал“. Целта е да се качи на дискове целият репертоар на диригента под негова режисура.

На 1 януари 1987 г. Караян има честта да дирижира за първи и последен път в живота си Новогодишния концерт на Виенската филхармония в Златната зала на Мюзикферайн – едно от най-важните музикални събития във Виена и неин емблематичен поздрав към целия свят, който се предава на живо. Меломани и критици определят концерта като изключителен, с уникални изпълнения на шедьоврите на фамилията Щраус. В края на живота си обаче Херберт фон Караян се разделя с любимата си Берлинска филхармония със скандал, тъй като оркестърът не приема в редиците си 23-годишната кларнетистка Сабине Майер, с която маестрото искал да работи.

Цял живот високият атлетичен и синеок чаровник е магнит за жените. След концертите му стотици влюбени в него дами се опитват да отидат в гримьорната му, за да поднесат почитанията си и да си вземат автограф. Ако пък имат щастието, може да си тръгнат и с целувка. Но маестрото е доста дистанциран и не обича да бъде обезпокояван от никого. Затова и рядко се среща с почитателите си и е пестелив на интервюта.

Освен с талант Херберт фон Караян покоряваше с магнетичния си син поглед

Диригентът се жени три пъти. През 1938 г. Караян се жени на оперетната певица Елми Холгерлоф, която е по-възрастна от него с 11 години. Бракът им е доста кратък, тъй като 4 години по-късно – през 1942 г., диригентът вече създава семейство с Анита Гютерман, дъщеря на богат текстилен индустриалец, която е четвърт еврейка. Според расистките закони на Третия райх принадлежащият към чистата арийска раса Караян няма право да се жени за еврейка. Тогава се намесва могъщият министър на пропагандата на нацистка Германия Йозеф Гьобелс и помага на Караян да сключи брак с Анита, която става „почетна арийка“. В средата на 50-те обаче се развежда и през 1958 г. 50-годишният маестро се жени за трети път – този път за френската манекенка Елиет Муре. Раждат им се две дъщери – Изабел (1960) и Арабел (1964).

Елиет и Херберт са изключително красива двойка и по думите на биографи на музиканта двамата живеят в хармония 31 години до смъртта му. Макар да е далече от музиката, ефектната французойка дава на мъжа си, който е с 22 години по-възрастен от нея, всичко, от което той се нуждае – усамотение и спокойствие. Тя често го замества с удоволствие на пищни светски банкети.

18-годишната Елиет и 40-годишният Херберт се срещат в началото на 50-те в Сен Тропе, където французойката, родом от Ница, е на почивка с родителите си. Там отдъхва и знаменитият диригент. Момичето заедно с вече зрелия мъж се засичат на яхта, където всеки се забавлява в различни компании. Елиет обаче страда от морска болест и макар яхтата да е на брега, на нея й става лошо от клатенето на лодката и се отделя от приятелите си.

Яхтите са също любимо хоби на Караян

Тогава до нея се приближава симпатичен господин, който любезно я заговаря – това е самият Херберт фон Караян. Когато разбира, че тя не се чувства добре, й предлага да слязат на брега. Спасителят я завежда в един от китните ресторанти на Френския Прованс. И тогава тя за пръв път се докосва до неговия чар и магнетизъм. След това се разхождат по крайбрежието и накрая отиват в един бар. След което синеокият атлет галантно я изпраща до дома й.

И двамата смятат, че това е било просто една приятна вечер и нищо повече. След известно време се срещат отново в Лондон. Там Елиет работи като фотомодел за фирмите на Кристиан Диор. По молба на свой приятел го придружава на концерт на Караян. След това отива в гримьорната на маестрото и му припомня за това как я спасил в Сен Тропе. А не след дълго манекенката гостува на знаменит продуцент в Лондон, като на вечерята идва и Караян. „Покориха ме удивителните сини очи на Херберт. В този момент аз окончателно разбрах, че съм запленена от него, и така избухна любовта ни“, разказва Елиет. Тя описва съпруга си като грижовен съпруг и баща и аскет с невероятно чувство за хумор. В завещанието си Караян оставя на съпругата си наследство от 200 милиона лири.

18-годишната французойка Елиет и 40-годишният австриец Херберт се залюбват в началото на 50-те в Сен Тропе

Възходът на Караян като пианист и диригент по ирония на съдбата съвпада с възхода на Адолф Хитлер в Германия и Австрия. Диригентът става член на Националсоциалистическата партия година след като ефрейторът от Браунау ам Ин става райхсканцлер през 1933 г. Дирижирал в нацистка униформа, без постът му да го е изисквал. Херберт започвал концертите си с популярния тогава нацистки химн „Песен на Хорст Весел“. Този период от живота му става причина по-късно световноизвестни цигулари от еврейски произход като Исак Щерн, Артур Рубинщайн и Ицхак Пърлман никога да не музицират под неговата палка.

Райна Кабаиванска обаче определи Караян за незаслужено набеден нацист. „Не може да го обвиняваш в това само защото е почнал да работи в нацистка Германия. Ами той се ражда там, той е диригент, трябва да дирижира някъде. Това е режимът!… Такъв е пътят на артиста – или ще се изявява, или ще стои вкъщи политически затворник“, заяви преди време оперната прима.

„Искаше ми се да съм се родил 20 години по-късно, тъй като изпитвам огромен интерес към това как се развива днешният свят“, ще признае в разцвета на силите си маестрото. Пред комисия по денацификация през 1945-1946 г. той не отрича, че е членувал в нацистката партия, но заявява, че го направил не по убеждения, а заради кариерата си в епоха, когато „нацистите контролираха напълно културния живот в Германия“.

Елиет и Херберт са изключително красива двойка и живеят в хармония 31 години до смъртта на маестрото

Кариерата му действително получава значителен тласък, след като се присъединява към Националсоциалистическата партия. През 1935 г. той става най-младият главен музикален директор в Германия и гост-диригент в Букурещ, Брюксел, Стокхолм, Амстердам и Париж. През 1937-а дебютира на диригентския пулт на Берлинската филхармония и Берлинската държавна опера.

Историци твърдят, че още на млади години Караян проявява симпатии към националистическата крайна десница. Като младеж не крие антисемитизма си, като изобличава например „поеврейчването на Виенската народна опера“. След поражението на Германия във Втората световна война австрийският маестро е посрещнат с демонстрации в САЩ, където пристига на турне през 1955 г. Протестиращите викат пред концертните му зали: „Nazi, Go Home!“. („Нацист, отивай си вкъщи!“)

През лятото на 1981 г. диригентът пристига в България, за да получи високо държавно отличие. Тогавашният вицепремиер и министър на културата Георги Йорданов награждава Херберт фон Караян с орден „Народна република България“ I степен за продължителната си работа с български музиканти. Маестрото изявява желание да направи в София гастрол с Берлинската филхармония от Западна Германия.

Заедно със съпругата си и двете си дъщери

В своите мемоари „Притаени мигове“ Йорданов разказва, че Караян е пожелал вторият концерт в зала 1 на НДК да бъде безплатен – за пролетариата. Последният министър на културата от ерата на Живков обаче не разкрива какъв хонорар е поискал гениалният диригент за първия си концерт у нас. Според запознати австриецът загърбил комерсиалността и в крайна сметка не взел и лев, тъй като бил благодарен за милото отношение у нас към него. Известен с това, че взима космически хонорари, прочутият маестро решил в случая да демонстрира капиталистическо благородство в комунистическа България.

„Дни преди събитието долетя направо от Сен Мориц, пилотирайки своя личен самолет. Ала от Западен Берлин му съобщиха, че оркестърът не може да пристигне в София, защото има междудържавна договореност полетите за социалистическите страни да стават единствено от летище в Източен Берлин. Последваха гневни реплики от негова страна; той заяви на администратора на филхармонията и на отговорен фактор в западноберлинската община, че това го обижда и злепоставя, защото е артист, а не политик“, разказва Георги Йорданов. Усилията обаче удрят на камък, тъй като правилата на Студената война не могат да бъдат променени, дори и заради изкуството. В крайна сметка Караян звъни веднага в Австрия и мигновено урежда гастрол в София на Виенската филхармония. „Концертите на 8 и 9 март 1982 г. в НДК бяха блестящи, незабравими…“, спомня си министърът на културата.

По време на разговорите си с Георги Йорданов диригентът се оплаква, че има болки в гръбнака. Веднага получава покана да се лекува с минерална вода в станцията на Министерския съвет във Велинград. Караян е впечатлен от условията. Лекува го светилото в ортопедията проф. д-р Димитър Шойлев.

И бързите коли са страст на гениалния майстор на палката

Геният на палката насърчава българските власти да осъществят проекта за Софийски новогодишен музикален фестивал, родственик на виенските новогодишни концерти и на залцбургските музикални фестивали. „Имате великолепен диригент в лицето на Емил Чакъров, световни звезди като Алексис Вайсенберг, Николай Гяуров, Мирела Френи, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Александрина Милчева и по-младите. Ваши лични приятели са световни оперни звезди и виртуози. Създайте специален фестивален оркестър и правете записи. Виждам, че българската държава полага големи грижи за културата“, казва Караян на Георги Йорданов.

Началото на Новогодишния концерт в София с Фестивалния симфоничен оркестър е дадено на 1 януари 1987 г. Дирижира един от любимите ученици на Караян – Емил Чакъров. „Само час след края на традиционния виенски концерт, дирижиран от Караян, на изпратения от нас правителствен самолет се качиха десетки звезди на световната музикална култура. Маестро Караян ми писа, че с болка изпраща в София своите приятели и почитатели, защото лекарите не му позволяват да пътува“, пише в спомените си последният комунистически министър на културата.

Извън музиката Караян е запален любител на високите скорости и мощните автомобили. Бързите коли, самолетите и яхтите са негова страст. Любопитен факт е, че автомобилният концерн „Порше“ разработва и произвежда за него своя прототип Porsche 911 Turbo RS.

Възпитан в католическата вяра, през последните години от живота си Херберт става привърженик на дзенбудизма. Възприема тази източна философия, която поставя на централно място осъзнаването на текущия момент и прозрението в същността на нещата чрез личния опит.

Преди концерт обича да се наспи хубаво. Обожава да посреща изгрева на слънцето, застинал в някоя йогийска поза. Събира сили, за да не пропусне нито миг от още един подарен от съдбата ден.

Маестрото обожава да пилотира самолети

От 1950 г. Караян сам пилотира личните си самолети. Първоначално разполага с „Чесна“, както и с реактивния „Лиърджет“. Последната му лична авио машина е „Фалкон“. На 75 години започва да взима уроци и за пилотиране на хеликоптер. Освен с авто хобито си той се занимава с дайвинг, кара водни и зимни ски и пори вълните със собствената си луксозна яхта. Заниманията с йога пък развиват у него удивителна самодисциплина, така че той умее превъзходно да контролира нервната си система.

Световноизвестният маестро, чиито снимки непрекъснато красят вестниците и списанията не само в родната му Австрия и чиито плакати и дискове се срещат на всяка крачка, бил особено притеснен как ще остарее. Високият, строен, синеок чаровник не иска да се превърне в будещ съжаление сбръчкан старец. Караян мечтае да остарее красиво. И успява с помощта на естетични хирурзи, които му правят три пластични операции на лицето. Но понякога красотата струва скъпо. В резултат на интервенциите и пълните упойки сърцето му го предава. Магнетичният и знаменит диригент умира от инфаркт точно преди 30 години - на 16 юли 1989 г. в дома си в Аниф, готвейки се за поредния впечатляващ оперен спектакъл.

Снимките са от официалната страница
на Херберт фон Караян във фейсбук