„НевиДимо дете“ – океан от любов, човечност и пречистващи сълзи

Песните на P.I.F. и на Димо Стоянов родиха един разтърсващ спектакъл, който едновременно е и красива визуална приказка, и трогателна поетична изповед. Мюзикълът носи името на една от най-обичаните песни на групата -„НевиДимо дете“, а драматизацията е дело на актрисата Полина Христова и Веселка Кунчева, която е и режисьор на постановката.

Спектакълът е създаден, благодарение на синергията между два различни по жанр и форма театъра – Драматичния театър „Рачо Стоянов“ в Габрово и Държавния куклен театър в Стара Загора. В постановката специално участие има група P.I.F., а в главната роля е актьорът и музикант Владимир Михайлов.

В спектакъла се преплитат драматичен и куклен театър, музика на живо, танци, визуални ефекти и мултимедия, които заедно създават едно силно и емоционално сценично преживяване. То вълнува дълбоко, както самите артисти, които са на сцената, така и публиката в залата. „НевиДимо дете“ толкова силно разтриса човешката душа и съзнанието, че зрителите, независимо дали са фенове на P.I.F. или пък сега за пръв път се докосват до изпълнените с красота и метафори песни на групата, че дълго време след края на спектакъла те остават в плен на морето от безкрайни емоции.

А в основата на тази красива и трогателна приказка е животът на един творец, животът на Димо от P.I.F., който за съжаление отлетя от този свят едва на 45 години, покосен от ковид в края на 2020 г. Случайно или не, "НевиДимо дете" изгрява на театралната сцена 25 години след като Димо измисля песента на Рибарския плаж в родната си Варна, седнал на пясъка, с кухарката в ръка, край едно сухо дърво на брега.

Името на обичания съосновател на P.I.F. и вокалист на групата е кодирано в името на постановката „НевиДимо дете“, а самият спектакъл носи в себе си нещо много ценно - уважението към един добър човек и талантлив творец, който си тръгна безвреме от този свят, но чиято енергия и творчество продължават да вдъхновяват.

Мюзикълът „НевиДимо дете“ е точно такова вдъхновение, което сякаш разкрива прераждането на духа и победата на живота над смъртта. И творческият екип и артистите, които създадоха този мюзикъл, по много деликатен начин разкриват и смисъла на изкуството - да уважаваш и да цениш таланта на другия, да го подкрепяш и да поддържаш живо творчеството му, дори когато човек вече е в един друг, може би невидим свят.

В този нов и оригинален български мюзикъл момчетата от P.I.F. - китаристът Иван Велков, барабанистът Мартин Профиров и басистът Христо Михалков заедно с композитора и пианист Милен Апостолов изпълняват на живо песните на бандата, което подсилва емоциите. Милен Апостолов е направил оркестрациите на песните на групата, така че в мюзикъла ставаме свидетели на една вълнуваща колаборация между рока и симфоничната музика. P.I.F. обаче не просто свирят на сцената, те са герои от мюзикъла, те са облечени със специални сценични костюми, носещи свободния дух на морето и въображението.

Като актьор и музикант, и като близък приятел на Димо, Владимир Михайлов има съкровената и тежка мисия да влезе в неговия вътрешен свят, да пресъздаде живота му, чувствата, мислите. Изпълнявайки на сцената песните на P.I.F. Владо Михайлов дава нов и различен живот на едни много красиви песни, които политат с различно звучене, думите и пеенето са пречупени през неговата емоционалност, запазвайки обаче духа на Димо и на P.I.F. Това не е концертно изпълнение, това не е и просто театър, това е свят на фантазия и реалност, това е магия, която те променя и те кара да преосмислиш свои житейски решения и действия.

На сцената са и над 20 актьори от двата театъра, както и гостуващи артисти - Адриана Димова, Антония Кундакова, Василена Чернаева, Ванина Попова, Виолина Доцева, Дилян Николов, Димитър Иванов – Мич (гост), Димо Сава Димов, Добринка Тосева, Елица Матева, Йоан Попов (гост), Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Любен Чанев, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Петър Рангелов, Поля Йорданова, Радостина Ангелова, Таня Йоргова, Цвети Пеняшки.

Всички тези талантливи артисти заедно с режисьора Веселка Кунчева, с драматурга Полина Христова, със сценографа Мариета Голомехова, която изработва и костюмите, и куклите, с хореографа Явор Кунчев, с визуалния артист Полина Герасимова – автор на мултимедията, с много въображение отвеждат публиката в един видим и невидим свят и я потапят в океан от мечти, от любов, от пречистващи сълзи.

Полина Христова и Веселка Кунчева изграждат драматургията върху текстовете и песните на P.I.F., превръщайки ги в отделни житейски истории. „Невидимо дете“, „Вали“, „Пътуване“, „Камбаните“, „Горим“, „OPUS 4“, „Сам“, „Колело“, „Отлъчен“, „Цялото небе“, „Всеки ден“, „Свободен от теб“, „Сладката страна на нещата“, „Огън“, „Ти“, „Сън в съня“, „Оставам тук“, „Приказка“ ни водят към морето и света на Димо.

Любовта към куклите и кукленото изкуство свързва режисьорката Веселка Кунчева с Димо Стоянов. Двамата са състуденти в НАТФИЗ, където тя учи режисура за куклен театър, а той актьорство за куклен театър. Затова и ролята на куклите в спектакъла е много важна. Веселка Кунчева сподели пред Lupa.bg, че музиката на P.I.F е изключителна и когато я слушаш, в теб се раждат истории и цели светове. 

„В нея има много любов към човека, много разбиране, много тъга, красота, въображение“, споделя режисьорката. Нейна е идеята да бъде създаден спектакъл по обичаните песни на P.I.F. Този полет на фантазията дава възможност на създателите на „НевиДимо дете“ да разкажат чрез езика на музиката, поезията, танца, чрез куклите и най-вече чрез силна и емоционална актьорска игра живота на един творец, да пресъздадат неговите мечти, копнежи, страхове, бягства от себе си и от света, борбата със собствените му демони, но и обичта към скъпите за него хора, към любимата жена, към децата, към изкуството.

„Текстовете на Поли Христова са толкова докосващи, толкова фини, толкова поетични, те сякаш наистина са извадени от света на P.I.F. и на Димо“, каза пред Lupa.bg Владимир Михайлов. Изумителна е неговата концентрация и енергия на сцената, така че едновременно да остави силата на емоцията да го води, без обаче да й позволи да го събори, за да може да продължи да разказва приказката чрез песните на P.I.F.

Хващащите за гърлото лирични изповеди звучат чувствено и ярко с гласа на Цвети Пеняшки. Той е като вътрешният глас на твореца, като ангел на любовта, съзиданието, борбеността и светлината, но и като демон на безразличието, нерешителността, безверието и тъмнината. Тандемът между чудесните Владимир Михайлов и Цвети Пеняшки заедно с всички прекрасни артисти и музиканти на сцената, демонстрира една богата палитра от емоционалност – вокална и артистична, хармоничност и пластичност, които също са в основата на този сложен и свръх сетивен спектакъл, изпълнен с нежност и много метафори. В него сякаш най-силно звучи признанието: „Съжалявам, че забравих да ти казвам: „Обичам те!“

Небе, Море, Море, Небе, Луни, Мечти, Мечти, Луни… Луната бди за своите мечти със стражите звезди… Огнени морета… Почувствай камбаните! Погледай вятъра за миг поне. Послушай звездите… За да почувстваш всички тези неща трябва да имаш сетива за незримото, за необозримото, за красивото, да носиш в себе си любов към човека и да вибрираш на честотите на искреността и добротата. Екипът на „НевиДимо дете“ се стреми именно към тези ценности.

Сложната, неспокойна душа на всеки един човек, посветил се сърцато и истински на изкуството, се разкрива и чрез забележителните костюми на Мариета Голомехова и уникалната хореография на Явор Кунчев. В продължение на два часа на сцената Владимир Михайлов не просто пее песните на P.I.F., неговите прекрасни колеги не просто изричат прочувствени слова, те са в непрекъснато движение, те летят, танцувайки. А синхронът между тях ги превръща в едно цяло, в една душа, в едно голямо пулсиращо сърце на сцената. 

Впечатляващи са костюмите на актьорите и музикантите, облечени в бяло-синьо и бяло-черно, а техният съвместен танц пресъздава морските вълни, символиката на морето, духовната дълбочина и безкрайността и най-вече като че ли свободата и свободния творец, който се стреми да остави нещо ярко и смислено на тази Земя. 

Морските вълни, които бушуват на сцената, са страхотна метафора за неспокойната душа на артиста. С надигането им сякаш той избухва за творчество, а в същото време вълните отмиват нещата, от които той  иска да се отърве. Така цялата хореография, сценография и костюмография на спектакъла са подчинени на най-различните чувства и мисли, които бушуват в душата на един творец. Същевременно авторите на мюзикъла поставят и много важни, болезнени и актуални теми за отношението на обществото към хората на изкуството, за неразбирането към културата, за сблъсъка между различни светове и за надпреварата с времето.   

Премиерата на „НевиДимо дете“ почти съвпадна с рождения ден на Димо, който на 16 юли щеше да навърши 50 години. На поклоните на финала на спектакъла му е отделено едно специално място, когато актьорите изпразват сцената, целият състав се дърпа встрани и един спот светва на празна сцена. Този мюзикъл изпрати светла обич за Димо и приятелите му от P.I.F. и от екипа на постановката вярват, че макар той да липсва ужасно тук, там някъде горе, той е щастлив и може би неспокойната му душа сега е изпълнена с радост. И Димо сякаш се усмихва и прошепва: "Невидимо дете си ти!!! И ти..."

Втората премиера на спектакъла беше през септември в Пловдив по време на Театралния фестивал "Сцена на кръстопът“, а дни след това „НевиДимо дете“ беше представен на сцената на Старозагорската опера в рамките на Международния куклено-театрален фестивал „Пиеро“, чийто организатор е Кукленият театър в града. Емоционално преминаха и гостуванията на „НевиДимо дете“ в Бургас и във Варна, откъдето тръгна пътят на P.I.F.

На финала в очите на публиката блестят сълзи, сълзи от радост и малко тъга, но сълзи, които са пречистващи. Тези сълзи в очите говорят много повече от дългите аплодисменти на зрителите, които станали на крака дълго не пускат артистите да си тръгнат от сцената. Тези сълзи са големият поклон на публиката към таланта на всички творци, създали този спектакъл.

Желанието на екипа на мюзикъла е постановката да има колкото се може повече срещи със зрителите в различни градове. На 3 ноември "НевиДимо дете" се завръща отново в Старозагорската опера, на 8 ноември - в Драматичния театър в Габрово, а на 3 декември гостува в Драматичния театър в Русе. Очаква се в началото на 2026 г. спектакълът да гостува и в София.

Мнозина възприемат театъра като едно от последните места за човечност в съвременния забързан свят, в който човекът е почти изместен от роботи с разум, но без емоции. И когато човек има нужда от истински контакт с други дишащи и чувстващи човешки същества, с които да обмени енергии, намира това в театъра. Точно в такова убежище на човечност се превръща и „НевиДимо дете“.

Този мюзикъл, освен среща с душата на един творец, е и урок по доброта и сърдечност. Спектакълът е акт на пречистване за всеки артист на сцената и за всеки зрител в публиката. „НевиДимо дете“ са докосващи душата музика и актьорска игра, които просто трябва да се почувстват и преживеят. Това са невидимите, но осезаеми нишки, които ни свързват с любимите хора, независимо дали те са тук на Земята или там, на небето. Тези нишки ни карат да се чувстваме живи и да продължим да живеем, те ни дават и смисъл, и мисъл. Защото там, където има Дух, няма смърт. И неслучайно в спектакъла-приказка звучат най-красивите думи: „Обичам те, живот!“