„НевиДимо дете“ – океан от любов, човечност и пречистващи сълзи

Песните на P.I.F. и на Димо Стоянов родиха един разтърсващ спектакъл, който е като красива визуална приказка и трогателна поетична изповед. Мюзикълът носи името на една от най-обичаните песни на групата -„НевиДимо дете“, а драматизацията е дело на актрисата Полина Христова и на Веселка Кунчева, която е и режисьор на постановката.

Спектакълът е създаден, благодарение на синергията между два различни по жанр театъра – Драматичния театър „Рачо Стоянов“ в Габрово и Държавния куклен театър в Стара Загора. В постановката специално участие има група P.I.F., а в главната роля е актьорът и музикант Владимир Михайлов.

Снимките от спектакъла са на фотографа Александър Богдан Томпсън

В спектакъла се преплитат музика на живо, драматичен и куклен театър, пантомима, танци, визуални ефекти и мултимедия, които заедно създават едно силно и емоционално сценично преживяване. То вълнува дълбоко, както самите артисти, които са на сцената, така и публиката в залата.

„НевиДимо дете“ толкова силно разтриса човешката душа и съзнанието, че зрителите, независимо дали са фенове на P.I.F. или пък сега за пръв път се докосват до изпълнените с красота и метафори песни на групата, че дълго време след края на спектакъла остават в плен на морето от безкрайни емоции.

А в основата на тази красива и трогателна приказка е животът на един творец, животът на Димо от P.I.F., който за съжаление отлетя от този свят едва на 45 години, покосен от ковид в края на 2020 г. Случайно или не, "НевиДимо дете" изгрява на театралната сцена 25 години, след като Димо измисля песента на Рибарския плаж в родната си Варна, седнал с кухарката в ръка на пясъка, край едно сухо дърво на брега.

Името на обичания съосновател на P.I.F. и вокалист на групата е кодирано в името на постановката „НевиДимо дете“, а самият спектакъл носи в себе си нещо много ценно - уважението към един добър човек и талантлив творец, който си тръгна безвреме от този свят, но чиято енергия и творчество продължават да вдъхновяват и да обединяват хората.

Мюзикълът „НевиДимо дете“ е точно такова вдъхновение, което сякаш разкрива прераждането на духа и победата на живота над смъртта. И творческият екип и артистите, които създадоха този мюзикъл, по много дълбок и искрен начин разкриват и смисъла на изкуството - да уважаваш и да цениш таланта на другия, да го подкрепяш и да поддържаш живо творчеството му, дори когато човек вече е в един друг, може би невидим свят.

Фотограф: Теодора Тодорова

В този нов и оригинален български мюзикъл момчетата от P.I.F. - китаристът и съосновател на рок бандата Иван Велков, барабанистът Мартин Профиров и басистът Христо Михалков заедно с композитора и пианист Милен Апостолов изпълняват на живо песните на P.I.F., което подсилва емоциите.

Милен Апостолов е направил оркестрациите на песните, така че в мюзикъла ставаме свидетели на една вълнуваща колаборация между рока и симфоничната музика. Музикантите от P.I.F. обаче не просто свирят на сцената, те са герои от мюзикъла, те са облечени със специални сценични костюми, носещи свободния дух на морето и въображението.

Фотограф: Теодора Тодорова

Като актьор и музикант, и като близък приятел на Димо, Владимир Михайлов има съкровената и тежка мисия да влезе в неговия вътрешен свят, да пресъздаде живота му, неговите мечти, вълнения и мисли. Харизматичният актьор влиза деликатно в този житейски и духовен мир и го пресъздава живо и изразително.

Изпълнявайки на сцената песните на P.I.F., Владо Михайлов дава нов и различен живот на едни много въздействащи мелодии, които политат с различно звучене, думите и пеенето са пречупени през неговата емоционалност, запазвайки обаче духа на Димо и на P.I.F. Това не е концертно изпълнение, това не е и просто театър, това е свят на фантазия и реалност, това е магия, която те променя и те кара да преосмислиш свои житейски решения и действия и може би да разрешиш трудни дилеми.

На сцената са и над 20 актьори от Драматичния театър в Габрово и Кукления театър в Стара Загора, както и гостуващи артисти - Адриана Димова, Антония Кундакова, Василена Чернаева, Ванина Попова, Виолина Доцева, Дилян Николов, Димитър Иванов – Мич (гост), Димо Сава Димов, Добринка Тосева, Елица Матева, Йоан Попов (гост), Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Любен Чанев, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Петър Рангелов, Поля Йорданова, Радостина Ангелова, Таня Йоргова, Цвети Пеняшки.

Всички тези талантливи артисти заедно с режисьора Веселка Кунчева, с драматурга Полина Христова, със сценографа Мариета Голомехова, която изработва и костюмите, и куклите, с хореографа Явор Кунчев, с визуалния артист Полина Герасимова – автор на мултимедията, с много въображение отвеждат публиката в един видим и невидим свят и я потапят в океан от мечти, от любов, от пречистващи сълзи.

Полина Христова и Веселка Кунчева изграждат драматургията върху текстовете и песните на P.I.F., превръщайки ги в отделни мигове и случки от живота на един творец. „Невидимо дете“, „Вали“, „Пътуване“, „Камбаните“, „Горим“, „OPUS 4“, „Сам“, „Колело“, „Отлъчен“, „Цялото небе“, „Всеки ден“, „Свободен от теб“, „Сладката страна на нещата“, „Огън“, „Ти“, „Сън в съня“, „Оставам тук“, „Приказка“ рисуват силни визуални картини и ни водят към необятния свят на Димо.

Любовта към куклите и кукленото изкуство свързва режисьорката Веселка Кунчева с Димо Стоянов. Двамата са състуденти в НАТФИЗ, където тя учи режисура за куклен театър, а той актьорство за куклен театър.

Затова и ролята на куклите в спектакъла е много съществена. Това обаче не са бездушни герои, напротив те имат сърце и душа. Те изпитват радост и страдание, те се смеят и плачат, така както и човекът.

Веселка Кунчева коментира в интервю пред Lupa.bg, че музиката на P.I.F е изключителна и когато я слушаш, в теб се раждат истории и цели светове. „В нея има много любов към човека, много разбиране, много тъга, красота, въображение“, сподели режисьорката.

Нейна е идеята да бъде създаден спектакъл по любими песни на P.I.F. Този полет на фантазията дава възможност на създателите на „НевиДимо дете“ да разкажат чрез езика на музиката, поезията, танца, чрез куклите и най-вече чрез силна и емоционална актьорска игра живота на един творец, да пресъздадат неговите мечти, копнежи, страхове, бягства от себе си и от света, борбата със собствените му демони, но и обичта към скъпите за него хора, към любимата жена, към децата, към изкуството.

„Текстовете на Поли Христова са толкова докосващи, толкова фини, толкова поетични, те сякаш наистина са извадени от света на P.I.F. и на Димо“, каза в интервю за Lupa.bg Владимир Михайлов. Изумителна е неговата концентрация и енергия на сцената, така че едновременно да остави силата на емоцията да го води, без обаче да й позволи да го събори, за да може да продължи да разказва приказката с P.I.F.

Хващащите за гърлото лирични изповеди звучат чувствено и ярко с гласа на Цвети Пеняшки. Той е като вътрешният глас на твореца, като ангел на любовта, съзиданието, борбеността и светлината, но и като демон на безразличието, нерешителността, безверието и тъмнината.

Тандемът между чудесните Владимир Михайлов и Цвети Пеняшки заедно с всички прекрасни артисти и музиканти на сцената, демонстрира една богата палитра от емоционалност – вокална и артистична, демонстрира хармоничност и пластичност, които също са в основата на този сложен и свръх сетивен спектакъл, изпълнен с нежност и алегории. В него сякаш най-силно звучи признанието: „Съжалявам, че забравих да ти казвам: „Обичам те!“

Фотограф: Теодора Тодорова

Небе, Море, Море, Небе, Луни, Мечти, Мечти, Луни… Луната бди за своите мечти със стражите звезди… Огнени морета… Почувствай камбаните! Погледай вятъра за миг поне. Послушай звездите… За да почувстваш всички тези неща трябва да имаш сетива за незримото, за необозримото, за красивото, да носиш в себе си любов към човека и да вибрираш на честотите на искреността и добротата. Екипът на „НевиДимо дете“ се стреми именно към тези ценности.

Сложната, неспокойна душа на всеки един човек, посветил се с цялото си сърце и душа на изкуството, се разкрива и чрез забележителните костюми на Мариета Голомехова и уникалната хореография на Явор Кунчев.

В продължение на два часа на сцената Владимир Михайлов не просто пее песните на P.I.F., неговите прекрасни колеги не просто изричат прочувствени слова, те са в непрекъснато движение, те летят, танцувайки. А синхронът между тях ги превръща в едно цяло, в една душа, в едно голямо пулсиращо сърце на сцената. 

Впечатляващи са костюмите на актьорите и музикантите, облечени в бяло-синьо и бяло-черно, а техният съвместен танц пресъздава морските вълни. В символиката на морето откриваме духовната дълбочина и безкрайността и най-вече като че ли свободата и свободния творец, който се бунтува, но и който съзидава и се стреми да остави нещо ярко и смислено на тази Земя. 

Фотограф: Теодора Тодорова

Морските вълни, които се издигат на сцената, са страхотна метафора за неспокойната душа на артиста. Надигането им сякаш олицетворява неговото творческо избухване. В същото време морето отмива нещата, от които той иска да се освободи.

Така цялата хореография, сценография и костюмография на спектакъла са подчинени на най-различните чувства и мисли, които бушуват в ранимата душа на един творец. Визуалната среда ни потапя в живота му, който понякога е цветен и пъстър, друг път е черно-бял. 

Същевременно авторите на мюзикъла поставят и много важни, болезнени и актуални теми за отношението на обществото към хората на изкуството, за неразбирането на смисъла на културата, за сблъсъка между различни светове и за надпреварата с времето.   

Фотограф: Теодора Тодорова

Премиерата на „НевиДимо дете“ в Драматичния театър в Габрово почти съвпадна с рождения ден на Димо, който на 16 юли щеше да навърши 50 години. На поклоните на финала на спектакъла му е отделено едно специално място, когато актьорите изпразват сцената, целият състав се дърпа встрани и един спот светва на празна сцена.

Този мюзикъл изпраща светла обич за Димо и приятелите му от P.I.F. - Иван, Мартин и Христо, и от екипа на постановката вярват, че макар той да липсва ужасно тук, там някъде горе, той е щастлив и може би неспокойната му душа сега е изпълнена с радост. И Димо сякаш се усмихва и прошепва: "Невидимо дете си ти!!! И ти..."

Втората премиера на спектакъла беше през септември в Пловдив по време на Театралния фестивал "Сцена на кръстопът“, а дни след това „НевиДимо дете“ беше представен на сцената на Старозагорската опера в рамките на Международния куклено-театрален фестивал „Пиеро“, чийто организатор е Кукленият театър в града. Емоционално преминаха и гостуванията на „НевиДимо дете“ в Бургас и във Варна, откъдето тръгна пътят на P.I.F.

Екипът на мюзикъла "НевиДимо дете" приема аплодисмените на развълнуваните зрители в Стара Загора през септември. Снимка: Марина Чертова

На финала в очите на публиката блестят сълзи, сълзи от радост и малко тъга, но сълзи, които са пречистващи. Тези сълзи в очите говорят много повече от дългите аплодисменти на зрителите, които станали на крака дълго не пускат артистите да си тръгнат от сцената. Тези сълзи са големият поклон на публиката към таланта на всички творци, създали този спектакъл.

Желанието на екипа на мюзикъла е постановката да има колкото се може повече срещи със зрителите в различни градове. На 3 ноември "НевиДимо дете" се завръща отново в Старозагорската опера, на 8 ноември - в Драматичния театър в Габрово, а на 3 декември гостува в Драматичния театър в Русе. Очаква се в началото на 2026 г. спектакълът да гостува и в София.

Мнозина възприемат театъра като едно от последните места за човечност в съвременния забързан свят, в който човекът е почти изместен от хуманоидни роботи, надарени с разум, но лишени от душа и емоции. И когато човек има нужда от жив контакт с други дишащи и чувстващи човешки същества, с които да обмени енергии и преживявания, намира това в театъра. Точно в такъв пристан на човечност се превръща и „НевиДимо дете“.

Този мюзикъл, освен среща с душата на един творец, е и урок по доброта и емпатия. Спектакълът е акт на пречистване за всеки артист на сцената и за всеки зрител в публиката. „НевиДимо дете“ са докосващи душата музика и актьорска игра, които просто трябва да се почувстват и преживеят. Това са невидимите, но осезаеми нишки, които ни свързват с любимите хора, независимо дали те са тук на Земята или там, на небето. Тези нишки ни карат да се чувстваме живи и да продължим да живеем, те ни дават и смисъл, и мисъл. Защото там, където има Дух, няма смърт. И неслучайно в спектакъла-приказка звучат най-красивите думи: „Обичам те, живот!“ Защото Приказката продължава…