Барабанистът Мартин Профиров пред Lupa.bg: Приятелите на Димо продължаваме Приказката P.I.F.

"Винаги съм се чувствал много по-добре, когато свиря в група. Когато си сред приятели музиканти имаш сигурност. Групата ти дава стабилност. Мисълта и енергията ти е насочена само в една посока. Това ми дава едно вътрешно спокойствие." Това сподели в интервю за Lupa.bg барабанистът Мартин Профиров. В момента талантливият музикант е част от три обичани и известни банди - P.I.F., REWIND! и "Силует" и във всяка една от тях привнася своя стил и колорит. Специфичният ритъм на барабаните се усеща във всяка от групите.

Роден е през 1981 г. в Бургас. Както сам сподели с усмивка, започва да свири на барабани 15-годишен, като първите му инструменти са handmade - ръчно изработени от самия него. "Като малък си направих барабани от ламарини, като ги залепих с тиксо за едни кофи и така започнах да свиря", откровен бе Мартин Профиров пред Lupa.bg. Стилът, който първоначално го привлича, е Блек Метъл. Първите банди, към които се присъединява, са Black Hell, Dark Inversion и Korozy. През 2000 г. става част от група "Силует" и постепенно започва да свири все повече Блус и Рок.

През 2014 г. Димо Стоянов му предлага да свири с P.I.F., а също така получава покана и от Владимир Михайлов да се присъедини и към REWIND!, където свири и до днес. Паралелно Мартин Профиров записва и концертира с групите Homeovox, Jeremy?, D2, "Остава", Светлана Близнакова (SEVI), Kris Ivy, Bee in the Bonet, Dead Mean’s Hat, Airbag, Faces, Phil Jackson, Jeko[V], Robbie Nikolov, Петко Славов, Acoustic Point, Y So Cold, Kartzer и др. Наскоро се изяви самостоятелно и демонстрира музикалното си дарование и в тазгодишния Sofia Drum Fest - Барабанния фестивал в София. Мартин работи и като тонрежисьор - в студио и на живо.

Пред Lupa.bg Мартин Профиров разказа за предстоящите съвсем скоро концерти на REWIND! и P.I.F., за това как ще продължи "Приказката" на P.I.F. в името на Димо, сподели какво е чувството всяка година да свириш на Джулай морнинг в Бургас, какво е за него приятелството и защо е щастлив да свири с музиканти, които са и негови близки приятели, както и дали слуша музика, докато отдъхва от работа.

Мартин по време на концерт на P.I.F. в Club Terminal 1 през октомври 2020 г.

- Мартине, за последните две седмици имаше щастието два пъти да свириш на концерти в Античния театър в Пловдив – с REWIND! на „Нощ на звездите” и с P.I.F. на литературния фестивал „Пловдив чете”. Каква е емоцията да свириш на такова място?

- Усещането е невероятно. Много отдавна не бяхме свирили в Античния театър и цялата атмосфера там, всички хора, които дойдоха и самите събития, на които бяхме - всичко беше магично. Пловдив е много специален град за нас, хората, които посещават концертите ни са страхотни и беше изключително приятно. А и за толкова кратко време два пъти да съм там наистина е велико.

- Да, след две лета, които не бяха много сигурни заради пандемията, сега вече хората се отприщиха напълно и имат нужда от такива масови концерти.

- Може би в други сфери е било много по-трудно, за нас зимите бяха кошмарни, но изминалите две лета бяха изпълнени с много концерти. Но и през двете лета, които минаха под флага на пандемията, участвахме в много фестивали, имахме доста събития и усещах, че хората са много по-отворени. Чувстваше се особена обич към изкуството и музиката. Според мен след пандемията хората разцъфнаха и това важи не само за нас като музиканти, но и за всички, свързани по някакъв начин с изкуството. А това лято стартирахме с концертите в Античния театър и се надявам да ни върви. Програмата ни е доста пъстра и гъста и сме много щастливи, защото явно хората имат нужда от музиката, която правим. Това ни кара да се чувстваме значими.

Група REWIND! - Мартин Профиров (барабани), Владимир Михайлов (вокал и китара), Михаела Ненова (цигулка и глас), Юрий Божинов (бас китара) и Мишо Шишков (пиано)

- В събота на 18 юни, предстои концерт на група REWIND! в кино „Кабана” в рамките на SoFest. С какво ще изненадате феновете си?

- Миналата година излезе нашият първи албум „Corners” и на същото място в София през септември 2021 г. направихме промоция на албума. Но тогава времето не беше с нас и явно това попречи на доста хора да дойдат. Сега решихме в рамките на фестивала да представим отново албума и да изсвирим всички песни. Иначе миналата година го представихме в Бургас и Варна, там имахме концерти и беше много емоционално.

C REWIND! се чувствам прекрасно. С Влади (Михайлов, б.а.) сме изключително близки от много години и той ме покани да се присъединя към групата. Свирих и свиря в група „Силует” и когато момичетата родиха деца, разредихме участията си и аз малко се бях притеснил какво ще правя, тъй като много ми се свиреше. И тогава Влади ме покани да свирим заедно и направихме REWIND!. Сега записахме страхотен албум, който е във всички платформи и в кино „Кабана” на 18-ти, живот и здраве, ще го представим.

REWIND! представят на 18 юни в кино "Кабана" дебютния си албум „Corners" и ще изсвирят всички песни от него, сред които са "Сякаш съм там", "Малко акъл", "Цветната пейка", "Само с теб", "Закъде", "Измислени стени" и др.

- Вие издадохме и лимитирана серия дискове на „Corners.”

- Да, така е. За съжаление обаче хората все по-малко ползват физическите дискове и те по-скоро са за най-запалените фенове. А и дисковете вместо да стават по-евтини, стават по-скъпи. И на този етап албумът е предимно онлайн.

- Ще посрещнеш Джулай морнинг на брега край родния ти Бургас с концерт на P.I.F. Като човек, роден край морето, със сигурност много пъти си посрещал там първия юлски изгрев. Какво е усещането да гледаш изгрева, докато свириш?

-  Джулай морнинг в Бургас е нещо много специално, тъй като моя много близка приятелка – Марияна Добрева от „Силует” организира това събитие на Моста. Десетина години вече свиря там на Джулай морнинг с различни групи и изпълнители. Посрещам Джулая на тази сцена край моста всяка година. Всъщност обаче хората не виждат, че ние сме на работа. (смее се)

Да свириш на Джулай морнинг е изключително удоволствие, но точно когато изгрява слънцето, ние събираме инструментите. И след като сме били примерно 12 часа на сцената посрещаме слънцето в колата, товарейки инструментите. Така се случва и с нетърпение чакаме да си легнем (смее се). Тази година с P.I.F. сме поканени на Джулая – наши гост-изпълнители ще бъдат Ерсин Мустафов и Никеца. Двамата са много готини и купонът ще стане, живот и здраве.

Посрещане на Джулай морнинг в Бургас през 2019 г. Мартин участва в концерта край морето с групите REWIND! и "Силует". Снимка: Владимир Михайлов

- Как Приказката P.I.F. продължава за вас и за феновете ви? Моментът, когато Димо си отиде за всички негови близки и приятели и най-вече за вас беше много тежък.

- Продължава да ни е тежко от загубата на Димо. С бандата сме си говорили – всеки от нас е загубвал близки хора, знаем какво е, но сякаш за пръв път чувстваме все едно Димо не е тръгнал и той все още е тук. Това е много странно усещане. Не взимаме наркотици, за да халюцинираме. Абсолютно реално осъзнаваме, че не е така, обаче самото усещане е различно. Имам чувството, че той ще ми се обади и ще ми каже: „Марти, къде си? Дай да направим това” или пък „Сложи онази снимка”. Ясно ми е, че няма да стане, но усещането ми е, че Димо е тук, сред нас. С Иван (Велков, б.а.) и с Ицо (Христо Михалков, б.а.) дълго коментирахме как да постъпим и как е най-правилно.

За музикантите от P.I.F. Димо винаги ще бъде с тях. На снимката: Мартин Профиров, Димо Стоянов, Христо Михалков (бас) и Иван Велков (китара)

Винаги ще има такива, които приемат действията ни и такива, които ще ни упрекват защо продължаваме без Димо. Но ние обсъждахме какво да правим и решихме да продължим. Първоначално обаче бяхме решили да се откажем, но жената на Димо – Люба и баща му ни казаха: „Момчета, нямате право да се отказвате!” И тогава се пречупихме и решихме, че поне можем да опитаме какво ще се случи и ако феновете не харесат това, което правим, ще се откажем.

Стана обаче обратното – хората се отвориха и дори за съжаление в момента свирим на много по-големи сцени, отколкото когато Димо беше с нас. Което е малко тъжно, защото това бе негова мечта – да свирим на по-големи места. И на мен ми тежи, че той не може да го преживее с нас. Имахме и големи концерти с Димо, но сега са много по-често. Имам чувството, че хората се отвориха за музиката на P.I.F., което също е страхотно.

Мартин, Христо и Иван продължават мисията да свирят и в името на своя приятел Димо. Снимка: Ели Дели

- Има възраждане като че ли.

- Да. И каква по-голяма мечта за един автор от това. На финала на концертите Димо казваше някакви неща на публиката. Спирахме песента „Приказка” той споделяше, че няма по-велико нещо от това да напишеш нещо вкъщи, нещо за себе си и след това да го кажеш на сцената и хората да го пеят заедно с теб. Това е изключително изживяване и в момента се случва. Лошото е, че Димо не може да го види, но съм сигурен, че ако има някакви енергии, това нещо се усеща. Ние го усещаме на 100% и сме много благодарни на всички, че ни помагат – и на гост-изпълнителите, и на публиката.

На 9 юни т.г. в Joy Station музикантите от P.I.F. заедно с гост-вокалистите Ерсин Мустафов и Владимир Михайлов направиха един изключително сърцат концерт

- Хубаво постъпихте, че запазихте групата без основен вокалист, а каните гост-изпълнители, които са били и приятели на Димо, и добри колеги като Влади Михайлов, Ерсин Мустафов, Никеца, Свилен Ноев...

- Да, все прекрасни приятели музиканти. Канили сме и Дичо, Графа, Прея. Няма човек, който да застане на мястото на Димо, а и не е нужно. Димо не е само фронтмен на групата, той е душата и сърцето на групата. Димо си беше уникален и всички, които са се докосвали до него и до творчеството му знаят това. Затова и решихме, че е по-добре да каним за всеки концерт на P.I.F. гост-изпълнители. Всеки един от тези музиканти е наш приятел и всеки дава от себе си и няма борба някой да притежава нещо. Всеки пее песните на P.I.F. по начина, по който той си представя и ги възприема. И това е ценното. Всеки дава от себе си и тази допълнителна енергия се усеща и на нас ни е изключително приятно.

Ние приехме като мисия да продължим по този начин. Ако спрем музиката, която Димо създаваше, тя лека-полека ще бъде забравена. А сега по този начин тези песни са живи. Хората идват на концертите ни, плачем заедно, смеем се заедно. Емоциите са смесени. Но като цяло творчеството на Димо остава и всички го чуват и идват да го слушат. За мен това е най-правилното на този етап.

P.I.F. канят гост-вокалисти по време на техните концерти. Един от гост-изпълнителите е Никеца (вдясно). Снимка: Ели Дели

- Написахте заедно книгата „Приказката P.I.F.“, която събира лични разкази на всички изпълнители, преминали през групата и богат снимков материал. Как работихме по книгата, тъй като това все пак е различен тип работа от тази да създаваш заедно музика?

- Да, така е. Самият Димо участва активно в писането й. Но уви не доживя представянето й. Докато се създаваше книгата обаче бяхме заедно с него. Идеята за книгата е на Георги Гаврилов и на издателство Scribens. Те искаха да направят поредица от няколко книги за музикални групи. Така се родиха книгите за P.I.F. и за „Остава“. Идеята бе  всеки един от нас, музикантите, да се отпусне на биричка или винце и на воля самостоятелно да сподели усещанията и спомените си. Не трябваше да сме заедно докато пишем, за да не си влияем, така че никой никого не е цензурирал. (усмихва се). И се получи много хубава книга.

- Би ли споделил какви са бъдещите проекти на P.I.F.?

- Със съпругата на Димо - Люба работим много добре. Димо има много отворени проекти, които остави и ние лека-полека ги продължаваме и ще ги довършим. Има музика за театрални спектакли, музика за други хора, която е написал, проекти, демо записи на определени песни. Сега правим една аудиоприказка и съвсем скоро трябва да я завършим. Режисьор е Мария Банова, участват различни артисти и те четат „Малкия принц“. Това е представление, което се играе като куклен театър. Самият Димо също чете, като той записа музиката приживе. Между различните действия има дикторски глас на Димо и това нещо го направихме като аудиоприказка с ефекти, с музика. Вече сме на финалната права.

Имаме записан един ъмплъкт с акустични версии на известни парчета на P.I.F. За съжаление тогава Димо се спомина и завършихме проекта с приятели и така се включиха повече певци. Още не сме го издали, предстои да го направим. Имаме още малко работа по песента „Приказка“, тъй като искаме да направим и видео с приятели. Лека-полека ще направим и другите неща, които бихме искали. Не бързаме много, защото това са неща, които трябва да се премислят и емоционално да бъдат направени по най-добрия начин.

Снимка: Ели Дели

- Колко време ви трябваше след като Димо си отиде от този свят да се съберете отново и да свирите заедно песни на P.I.F.?

- Аз трябваше да завърша албума P.I.F.6, тъй като се занимавах със звука като тонрежисьор, и ми беше много трудно. И до ден днешен ми е изключително трудно, освен ако не ми се налага да правя и да работя нещо, което е свързано с Димо. Душичката ми е свита. Аз го правя, но ако имам избор гледам да го отложа. Има много видеа, които излизат като спомени в интернет, запазвам ги, сега нямам сили да ги гледам, не знам кога ще дойде моментът да ги гледам. 

Чисто работно, ако се налага, ги гледам, но лично все още не мога. Не е дошъл моментът да се чувстваме комфортно без Димо и не знам дали някога този момент ще дойде. Той беше много силен като присъствие, не само като музикант и човек. В групата P.I.F. Димо участваше във всяко нещо, което се случваше. Всичко, свързано с групата, минаваше през него и без него е трудно.

- Ти си бил и продължаваш да бъдеш в най-различни групи – „Силует“, RЕWIND!, P.I.F. Всяка от тях има своя стил, харизма и енергия. Какво те привлича да бъдеш в дадена банда – музиката, хората, някакъв по особен тип професионални и човешки отношения?

- Винаги съм се чувствал много добре да съм в група и ако може да е една група, още по-добре, макар че с времето те стават повече (смее се). Когато си сред приятели музиканти се чувстваш сигурен. Групата ти дава стабилност. Мисълта и енергията ти е насочена само в една посока. Това ми дава едно вътрешно спокойствие, въпреки че работата е много и не свършва.

Като работиш с много и различни музиканти това донякъде си е стрес, макар че получаваш различни гледни точки, различни усещания. Като свириш с много музиканти си наясно, че всеки си има негов подход. Това е готино, защото от една страна те оцветява като човек и като музикант, но от друга страна е много стресиращо, защото днес си тук с един музикант, утре палиш колата и си с друг.

Барабанистът по време на концерт с група REWIND!

- Живот на колела.

- Да, но като пътуваш с групата е едно – вие сте сила, защото сте заедно. Така се чувствам сега и с P.I.F., и с REWIND!, и със „Силует“. Докато си сам е друго и е стресиращо. Свършва концертът, казваш: „Благодаря ви, пичове!“, палиш колата и тръгваш за другия. Докато се случва не усещам стреса, но когато дойде моментът да се прибера вкъщи, усещам как мечтая да легна и да си почивам.

- Кога усети, че барабаните са твоята страст?

- Спомням си, че един приятел си купи барабани и аз отидох у тях на гости. И като чух за пръв път барабаните от един метър как звучат си казах „Уау! Това е нещо, което искам да имам!“ Тогава бях 15-годишен. Исках да свиря на барабани, естествено тогава нямах представа как се случват нещата. Доста време мина, докато убедя баща ми да ми купи барабани. Направо му казах: „Татко трябва да ми купиш барабани“ и той каза: „Не!“ (смее се)

На концерт на P.I.F. в Sofia Live Club в началото на 2018 г.

- А ти до този момент мечтаеше ли какъв да станеш – примерно моряк?

- Моряк, ха-ха-ха, не. Преди това мечтаех за космонавт, но изведнъж се отказах (смее се). В интерес на истината не съм имал такъв порив към нещо, така както се случи с барабаните. Чух ги от един метър и усетих, че е моето. Дълго време се упражнявах на едни „барабани“ – бях си ги направил от едни ламарини и т.н. Това убеди баща ми, че съм сериозен. Мина може би половин година. Шест месеца тропах на тези ламарини.

- Имал ли си случки в стил „Оркестър без име“ и някой да ти подвиква: „Абе, Марти, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ни взе! Няма спиране при теб, от сутрин до вечер“?

- Ха-ха, чак така не. Но като ми купиха барабаните ги сложиха на тавана на баба ми, там много дълго време беше репетиционната. Баща ми ги купи и ми каза: „Хайде, почвай да свириш!“ И аз изведнъж се стреснах, защото дотогава нали бях свирил на ламарини. (смее се) Бях ги залепил с тиксо на едни кофи и доста време се мъчих на тях. И като дойдоха истинските не знаех как да започна.

Мартин заедно с колегите си от P.I.F. - Христо Михалков и Иван Велков и гост-изпълнителите Свилен Ноев и Николай Воденичаров - Никеца

- Слушаш ли музика, докато си почиваш?

- Ако трябва да съм честен рядко слушам музика. Не заради друго, а защото и всеки ден ходя самичък да репетирам с барабаните, извън общите репетиции с групите. Занимавам се с тонрежисура, озвучавам концерти, смесвам песни на групи и всъщност през цялото време главата ми гърми от музика и шумотевици. И когато си почивам рядко си пускам музика. Разбира се, че слушам музика за кеф, но не ежедневно. Почивам си като спортувам и излизам извън този ритъм и влизам в ритъма на въображението.

- Придвижваш се, където можеш с колело. Как се чувстваш като велосипедист в София? Толерантни ли са пешеходците и шофьорите към колоездачите?

- Все повече. Има все повече колоездачи и хората се научиха, че има и такива хора и велоалеите са направени точно затова – не да си паркираш колата и не просто да ходиш по тях и примерно да говориш по телефона. Ако не се налага да нося нещо, предпочитам да се придвижвам с колелото, дори в доста неподходящо време.

Мартин Профиров по време на концерта на P.I.F. в столичния клуб "Mixtape 5" през април т.г. Снимка: Ели Дели

- Има ли някоя песен, към която имаш особен сантимент?

- Всяка песен за мен е емоционална, тъй като участвам в тяхното създаване и изпълнение. Те са ми в главата. Имам любими песни, които обаче ми е трудно да свиря и това донякъде ме тормози, но пак е част от професията и от емоцията да си музикант. А и много зависи от настроенията. Сега например преоткрих песента „Приятел“ на P.I.F. Дълго време, след като я записахме, не я бях слушал и дори известно време не я свирихме.

- Какво лято си пожелаваш, освен много концерти?

- Концерти засега има много и с REWIND!, и с P.I.F., и със „Силует“. Ще пообиколим България. Пожелавам си да сме здрави. Оттам нататък всичко ще се нареди.

Снимка горе: Иво Ботев