Режисьорът Веселка Кунчева пред Lupa.bg: Театърът направи любовта ми към човека по-силна

"Театърът ме учи да виждам човека все по-дълбоко и любовта ми към него само се засилва", сподели режисьорът Веселка Кунчева в специално интервю за Lupa.bg. Любовта към човека, към театъра, към изкуството се усеща във всеки неин спектакъл. Вярата в доброто, емпатията, вярата в силата на таланта неизменно водят Веселка Кунчева по нейния професионален път и в творческите й експерименти. "След двадесет и пет години в театъра вярвам, че силата ни като творци е в умението да обичаме, а не да осъждаме", смята една от най-креативните български режисьорки.

"Усещам още по-силна неприязън и непоносимост към злото, арогантността, посредствеността и грубостта. Но вярвам, че ако на агресията се отговори с агресия, ти ставаш част от нея. Ако на посредствеността се отговори с посредственост, ти се превръщаш в нейно отражение. Единственият ключ в борбата срещу тези пороци е любовта", вярва Веселка Кунчева. Нейните постановки са истински полет на въображението, те ни прекарват през тъмните лабиринти на човешката душа, за да ни провокират да се стремим към светлината. 

Спектаклите на Веселка Кунчева са новаторски, те се отличават със своята мощност, емоционалност и разнообразни визуални изразни средства. През 2014 г. съвместно със сценографа Мариета Голомехова режисьорката основава театралната компания „Пъпетс лаб“ (“Puppet's Lab”), чиято цел е да изследва и търси нови театрални способи и форми. Първият спектакъл на компанията е „Аз, Сизиф“, с който вече над 10 години пътуват на десетки международни фестивали.

Веселка Кунчева е режисьор на редица емблематични постановки в страната и чужбина. Сред тях са „Голямото Кихотене”, „Момо", „По ръба на небето”, „Вграждане”, „Дама Пика“, „Последното изкушение“, „Нос“, "Полетът на къртицата", "Мария от Буенос Айрес", "Последният човек", "По ръба на небето", "Прегаряне", "Исус Христос суперзвезда", "Дон Кихот".

С Веселка Кунчева разговаряме за двата спектакъла, които постави през миналата година - "Портретът на Дориан Грей" в Драматичния театър в Габрово, който преди дни получи три номинации за театралната награда "Икар", и "Малкият принц" в Младежкия театър. През тази година предстоят премиерите на световния мюзикъл "Коса", който Веселка Кунчева и нейният екип поставят в Държавна опера - Пловдив и на българския мюзикъл "Невидимо дете" по музика на група P.I.F. в Кукления театър в Стара Загора съвместно с Габровския театър.

Най-голямото опасение на Веселка Кунчева е, че консуматорството, изместването на ценностите, изкуственият интелект, леснодостъпната информация, този „фаст фууд“ за ума – ни лишават от задълбочено познание и ни тласкат към самоунищожение. „Виждам и малки искри надежда – хора, които противодействат на този стремеж към разруха. Те са будителите, малките светлинки, които вярвам, че винаги ще съществуват“. С ръка на сърцето можем да кажем, че нейните постановки са точно такива светлинки-будители на човешкото съзнание.

Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Веселка, как се роди спектакълът „Портретът на Дориан Грей” и какво те предизвика да се заемеш с драматизацията на романа на Оскар Уайлд?

- Процесът на изграждане на спектакъла започна още преди репетициите. В Драматичния театър „Рачо Стоянов“ – Габрово направихме уъркшоп с млади актьори, където експериментирахме по темата „Да изгубиш себе си“, вдъхновена от роман на Оскар Уайлд. Това се превърна в основа за спектакъла. В рамките на уъркшопа изследвахме взаимоотношенията, търсихме сценични решения, натрупвахме изразни средства. Опитвахме различни визуални, актьорски, режисьорски, хореографски и музикални подходи. Беше един вълнуващ процес на открития и натрупвания.

Екипът на театрална компания “Puppet's Lab” - режисьорът Веселка Кунчева, сценографът Мариета Голомехова, хореографът Явор Кунчев и композиторът Милен Апостолов ръководиха през лятото на 2023 г. в Драматичния театър в Габрово уъркшоп с млади актьори, които експериментирахме по темата „Да изгубиш себе си“. Снимки: Александър Богдан Томпсън

- По какъв начин екипът, образно казано, се губеше и се търсеше чрез този спектакъл?

- Процесът наистина беше много интензивен, изпълнен със сривове – сривове в търсенето.

Вярвам, че авторът трябва да ни допусне до себе си. Когато вземем драматургичен материал, трябва да го пречупим през собствената си призма, през времето, в което живеем, и да бъдем безкрайно честни в това, което правим. Но в същото време трябва да съхраним автора, без да го нараняваме.

Особено в началото усещах сериозна съпротива – сякаш самият Оскар Уайлд не ни допускаше в своя свят, в мракобесието или в търсенето си на светлина у човека. Но нещата се отключиха в сцената „De profundis“ („От дън душа“). Това е последното произведение на Уайлд, в което са събрани писмата, които той пише от затвора. В тях той се смирява с Бога и търси утеха в Човешката душа. Ние наричаме тази сцена „въжето“, защото Дориан върви като по опънато въже, между грехопадението и изкуплението, повличайки зад себе си цялото човечество. Това е моментът, в който Дориан прави избор. След като създадохме тази сцена, сякаш Оскар Уайлд ни допусна да продължим работата си върху романа му.  

Благовест Мицев в ролята на Дориан Грей. В спектакъла участва по-голяма част от трупата на Габровския театър

- Лесно ли открихте вашия Дориан Грей в този спектакъл?

- Не. Не беше лесно, но и не бива да бъде лесно. Дориан, в изпълнението на Благовест Мицев, непрекъснато се развива, разкривайки нови детайли и нюанси. Красотата на образа е именно в неговата многопластовост – всяка репетиция, всяко представление добавя нови измерения към него. Не бих могла да кажа, че съм го открила напълно – както не бих могла да кажа, че съм разбрала изцяло себе си или света, в който живеем.

"Портретът на Дориан Грей" получи тази година три номинации "Икар" - за майсторско техническо изпълнение, за авторска музика на Милен Апостолов и за най-добър драматичен спектакъл

- Какво се случва с човека, когато губи нравствените си ориентири?

- Загубва човешкото в себе си. Увлича се по консуматорството, по илюзията за бърз успех – да се изяви, да спечели, да изживее живота си на един дъх. А смисълът му е в пътуването, в опознаването – миг след миг. В преминаването през трудностите, в стъпките, които съдбата ни поставя, а не в тяхното прескачане.

"Най-големите събития на света се творят в мозъка. По същия начин в мозъка и единствено в мозъка възникват и най-големите грехове на този свят. Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним.“ Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“

- Почувства ли се засегната като творец от факта, че скандалите за корупционните практики в някои театри някак си изместиха разговора за театъра като морален коректив и хвърлиха петно върху хората, отдадени на сценичните изкуства?

- Това беше храна за жълтата преса. Скандалът с източването на пари през театралните структури беше плод на манипулация, който целеше да хвърли трайно петно върху лицето на театралната общност.

Не твърдя, че е лъжа, но не вярвам това да се е случило без знанието на служители на Министерството на културата. Все пак те одобряват всеки разход! Това доведе до сериозно поражение върху морала на държавните театрални институти, въпреки че става въпрос за единични случаи.

След скандала със Разградския и Родопския театър, хората започнаха да ни възприемат като лъжци, измамници и крадци. Не вярвам, че един или двама души са източили милиони. Това е много по-сложна схема и нещата стигат доста по-нагоре.

В края на краищата, така и не се разбра кои служители на Министерството на културата са одобрявали тези разходи и как са мотивирали тези си решения. Заговори се за по-стриктен контрол и по-задълбочени финансови проверки в театрите, но не се обсъжда как да се облекчи създаването на театрално изкуство в България. Не знам кой спечели от този скандал. Със сигурност не театърът!

Цвети Пеняшки като лорд Хенри, Таня Йоргова и Поля Йорданова в сцена от "Портретът на Дориан Грей"

- Промениха ли се през годините твоите възгледи за театралното изкуство и за това как да създаваш театър?

- Да, промениха се. В началото, с Мариета (Голомехова) бяхме много по-резки и безкомпромисни към онова, което не приемахме в света около нас. С времето обаче осъзнахме, че любовта към човека е много по-силна и лечебна от конфронтацията. Все по-важно ми се струва разбирането на човешката душа и нюансите в нея.

След двадесет и пет години в театъра вярвам, че силата ни като творци е в умението да обичаме, а не да осъждаме. Театърът ме учи да виждам човека все по-дълбоко и любовта ми към него само се засилва.

Постановката на Веселка Кунчева "Нос" по Гогол в Театър 199 е сред спектаклите с дълъг сценичен живот. В представлението участват Полина Христова и Георги Спасов. Снимка: Иван Дончев

- Променят ли се като енергия и ритъм спектаклите, които се радват на дълъг сценичен живот?

- Спектаклите се променят – те са като живи същества, защото и хората, които ги претворяват, непрекъснато се развиват. С времето те стават по-зрели, по-плътни, по-дълбоки. Вълнуващо е да се завърна към наш спектакъл след години – усещането е като среща със стар приятел, който е пораснал и придобил нови пластове и дълбочина.

Понякога виждам разклащане в основите и това е болезнено, но когато актьорите съумяват да поддържат структурата и мисълта, заложена в него, без да я изменят, усещането е изключително. В такива моменти съм свидетел на естественото израстване на спектакъла – защото и самите актьори са пораснали, обогатили са го със своята зрялост и житейски опит.

"По ръба на небето" на режисьорката Веселка Кунчева, която е и автор на драматизацията заедно с Ина Божидарова, е един приказен рок мюзикъл за силата на въображението, за приятелството и за забравените детски желания. Спектакълът се играе в Държавен куклен театър - Пловдив над 10 години и беше отличен през 2012 г. с награда "Икар" в категорията "Най-добър куклен спектакъл". Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Затова е хубаво един стойностен спектакъл да има дълъг живот. 

- Да, затова е хубаво да има дълъг живот. За щастие, имаме няколко такива спектакъла, които продължават да вълнуват публиката и да живеят на сцената.

- Сред тях са "Нос" в Театър 199, "Дама пика", "По ръба на небето" и "Вграждане" в Кукления театър в Пловдив, "Аз, Сизиф" в Младежкия театър. Самата ти като режисьор провокираш актьорите непрекъснато да надграждат образите си и да търсят как още повече да доразвият персонажа и съответно да надградят и спектакъла.

- За мен всеки нов проект е огромно щастие. Усещането да се работи в среда на доверие и взаимно търсене е безценно. Актьорите не се плашат от трудностите – дори когато нещата не вървят в очакваната посока. Всяко търсене е риск, но и възможност за нови открития. Специфичното в нашите спектакли е тази силна връзка, изградена върху доверие и споделена страст. Това е нашата взаимна любов към театъра.

Веселка Кунчева получи миналата година "Аскеер" за режисура за спектакъла си „Преображението“ от Франц Кафка в Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград

- Имало ли е моменти, в които ти чувстваш абсолютно вътрешно удовлетворение след твой спектакъл и си казваш: „Ето това е! Стана!“

- За съжаление, това ми се случва много рядко. Винаги виждам нещо, което може да се подобри – малки детайли, които ме дразнят, било то в моята работа, в техническото изпълнение или в актьорската игра. Дори когато оправим едно, неизбежно изскача друго. Това е един безкраен процес. Именно затова рядко успявам да се отпусна и да гледам спектакъла като зрител. Но когато този миг се случи, усещането е безценно – намирам хармония в себе си, макар и за кратко.

Спектакълът "Преображението" по драматизацията на Веселка Кунчева и Полина Христова беше поставен на сцената на Благоевградския театър

- Удовлетворена ли си, че спектакълът „Портретът на Дориан Грей” се радва на такъв интерес и в Габрово, където го поставихте, и в други градове, в които гостувате непрекъснато? 

- За мен и за екипа този огромен интерес към „Портретът на Дориан Грей“ от самото начало беше изключително впечатляващ. Не очаквахме толкова силен отзвук, докато хората не започнаха да споделят впечатленията си.

Вярвам, че в този спектакъл се е прехвърлила душата на предишния ни проект – „Преображението“ по Кафка в Драматичния театър в Благоевград, който имаше кратък живот и бе спрян. В известен смисъл, неговата сила и дух се пренесоха в „Дориан Грей“, придавайки му изключителност. Убедена съм, че една творческа енергия не може да бъде унищожена – тя може да бъде пренасочена, но не и заличена.

Именно това събитие сякаш придаде на спектакъла толкова мощен старт и толкова силна емоционална връзка с публиката.

"Преображението" получи през 2024 г. "Аскеер" за сценография на Мариета Голомехова. Композиторът на музиката към "Преображението" Милен Апостолов пък взе "Икар" 2024 за авторска музика

- Преди време, когато разговаряхме за твоя спектакъл – рок операта „Исус Христос суперзвезда” ти сподели, че човечеството върви към самоунищожение. Сега, две години след нашия разговор, смяташ ли, че човечеството направи крачка назад от ръба на пропастта или напротив приближи се още повече към нея?

- Все още мисля, че човечеството върви към своето самоунищожение. Това се дължи на консуматорството, на изместването на ценностите, които би трябвало да следваме, за да съхраним човешкото в себе си.

Да, все още вярвам, че посоката е опасна, но също така виждам и малки искри надежда – хора, които противодействат на този стремеж към разруха. Те са будителите, малките светлинки, които вярвам, че винаги ще съществуват.

"Исус Христос суперзвезда" на Пловдивската опера се очаква да се играе отново през април в Дома на културата "Борис Христов" в Пловдив и в зала 1 на НДК

- И аз се надявам. В този смисъл как се отнасяш към изкуствения интелект в изкуството?

- От една страна изкуственият интелект може много да помогне, когато говорим за технически средства, но когато започва да се използва като творчество, звучи плашещо и неприемливо за мен. Убедена съм, че човешкото въображение не може да бъде подменено от изкуствения интелект. То може да бъде имитирано, може да създаде илюзия за творчество, заблуждавайки човешкото възприятие, че това е творчество, но то не е.

Основното средство на изкуството и въобще това, което ни прави изключителни същества на Земята, е нашето въображение. И ако ние доброволно се лишим от него и се съгласим то да бъде заместено от един изкуствен интелект, това вече би било самоубийство за човечеството. Изкуственият интелект изключително умело може да имитира, но не може да създава.

Мариета Голомехова беше отличена с Аскеер`2024 и за сценографията си на "Портретът на Дориан Грей"

- Но пак ще бъде изкуствено. Как ще имитира човешките емоции и душата.

- Така е, но с времето, ако се подмени, може и да стане. Историята непрекъснато се пренаписва и манипулира. Събития се подменят, факти се подменят, ценностна система се подменя, всичко постепенно се подменя. С времето и въображението може да бъде подменено. Много скоро то може да бъде изтласкано в ъгъла и за мен това е най-голямата заплаха, която стои пред нас.

- До каква степен съвременните изкушения, които ни дебнат отвсякъде, карат душата да се гърчи? И кога човек трябва да каже: „Стоп!“ на тези изкушения?

- Това е вътрешно усещане. Човек сам трябва да усети своя праг. Това е като колко дълго можеш да издържиш без въздух или колко високо можеш да се изкачиш в планината. Душата знае, тялото знае. Наскоро гледах документален репортаж за мозъчното гниене, което се превръща в епидемия. Там говореха за това

как техниката, която е постоянно около нас – таблети, телефони, телевизия, леснодостъпната информация, този „фаст фууд“ за ума – ни лишава от качествен материал за обработка, от задълбочено познание, от въпроси, над които да разсъждаваме. В един момент мозъкът ни започва да деградира. Това е глобален проблем, за който не се говори достатъчно, но вече обхваща значителна част от човечеството.

Това ме плаши, защото осъзнавам, че и аз самата понякога попадам в този капан. Липсата на концентрация, изискването информацията да бъде сведена до няколко секунди, отслабването на критичното мислене – всичко това е тревожно. Опитвам се съзнателно да намаля тази зависимост в живота си. Всеки човек сам трябва да намери границата си. Никой не може да ни спре, но ако не овладеем тази „свобода“, тя може да ни доведе до едно много тъжно бъдеще.

"Малкият принц" под режисурата на Веселка Кунчева, която е и драматург на постановката заедно с Полина Христова, се играе в Младежкия театър

- Преди премиерата на спектакъла ти „Малкият принц“ в Младежкия театър сподели, че тази постановка е за любовта към човека. Кога в детството се срещна за първи път с „Малкият принц“?

- Бях много малка, когато прочетох „Малкият принц“. Спомням си, че ми беше ужасяващо скучно. Това е нормално. Спорно е дали книгата на Екзюпери е за деца или за възрастни. Той залага в нея много дълбоки философски теми, които се опитва да преведе на детски език, но не всичко може да влезе в детското съзнание така, както ние, възрастните, разчитаме кодовете, които е заложил. Въпреки това, според мен, едно дете задължително трябва да прочете „Малкият принц“, защото думите му са като семена, които след време ще покълнат. За мен Екзюпери е един от най-човеколюбивите автори. И някак си след „Портретът на Дориан Грей“ работата ми по „Малкият принц“ наистина ми донесе усещане за вътрешен мир и удовлетворение.

- Кое беше най-голямото предизвикателство пред теб и пред екипа при драматизацията на книгата?

- Най-голямото предизвикателство беше намирането на баланс между детския и възрастния поглед. Да не омаловажиш детето, но и да не подцениш възрастния зрител. Този тънък ръб, по който се движехме, беше изключително изтощителен, но стремежът ни беше да го извървим с уважение и към двете аудитории, като предадем на всяка от тях това, което ни дава самият Екзюпери.

Моноспектакълът на Поли Христова "Полетът на къртицата" е по неин текст, а стиховете и режисурата са на Веселка Кунчева. Спектакълът на Puppet's Lab и на Столичния куклен театър получи 10 награди от национални и международни театрални фестивали

- Този спектакъл създава огромен уют за душата. Аз поне така го усетих.

- Усеща се със сърцето. Екзюпери често говори за сърцето като компас на човешката душа.

- „Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.” Веселка, ти сподели, че сега не сте толкова резки като творци. Но предполагам, че това не означава, че сте заели примиренческа позиция спрямо злото, т.е. продължавате да се борите срещу злото, но без агресия.

- Да, точно така. Дори усещам още по-силна неприязън и непоносимост към злото, арогантността, посредствеността и грубостта. С времето станах още по-малко толерантна към тях.

Но вярвам, че ако на агресията се отговори с агресия, ти ставаш част от нея. Ако на посредствеността се отговори с посредственост, ти се превръщаш в нейно отражение. Единственият ключ в борбата срещу тези пороци е любовта.

Теодор Ненов като Малкия принц

- По какъв начин се усеща любовта към човека в спектакъла „Малкият принц“?

- Тя е заложена във всяка сцена, във всяка дума, във всяко действие, във всяка визия. За мен това е едно от най-впечатляващите неща на Екзюпери.

- Искала си да се дипломираш с „Малкият принц“. Какво те спря тогава?

- Исках, и добре, че не го направих. Мисля, че нямаше да се справя, защото това изисква житейски опит, познания за света отвъд книгите. Животът трябва да те разтърси, да те събори няколко пъти, да те изправи пред изпитания, от които да се учиш – а понякога и да не намериш сили да се изправиш веднага. Само така се ражда истинската любов към човека.

- Какво символизира за теб Розата? В спектакъла Розата е изобразена като спирала според сценографията на Мариета Голомехова.

- Това е цялостното решение – спиралата. Възрастният, който се е загубил и има нужда да се завърне към себе си и детето, което трябва да извърви целия път, за да достигне до зрелостта. Така наречената инициация – едновременно външно и вътрешно пътуване. За мен Розата е първата любов – онази чиста и непокварена, красива любов, която те разтърсва из основи, оставяйки те без ориентация – не знаеш нито кой си, нито къде се намираш, нито какво се случва с теб. Именно тази любов е началото, което подтиква Малкия принц да опознае света и себе си.

- Би ли поставила спектакъл на Марс, ако някой ден човечеството колонизира Червената планета?

- С темповете, с които вървим в техническото развитие, това вече не звучи като химера. Ще се съглася само, ако ми разрешат да си взема цигарите!

Цвети Пеняшки изпълнява ролята на Пилат в "Исус Христос суперзвезда". Сега той влиза и в образа на Клод Буковски в световноизвестния мюзикъл "Коса", който Веселка Кунчева поставя в Пловдивската опера 

- През лятото на миналата година обявихте кастинг за мюзикъла „Коса“, който поставяш в Опера Пловдив. На какъв етап е проектът?

- Дълго време търсихме артистите, които могат да осъществят този спектакъл. Кастингът имаше няколко тура. Кандидатстваха над 100 души, ние избрахме около 50, които да прослушаме. Беше изтощително, но съм убедена, че направихме най-добрия избор. Хората, с които ще работим, са чудесни.

Мога да издам имената на главните персонажи – Клод Буковски ще бъде Цвети Пеняшки, Бъргър – Никеца, а Шийла – Елена Сиракова. Ще участват също хорът и балетът на Пловдивската опера. Диригент е Константин Добройков. Ще бъде мащабна продукция и нямам търпение вече да започваме репетиции. Премиерата е предвидена за Opera Open на Античния театър през август.

Темата, която залагаме в спектакъла, е безсмислието на войната. Много ми се иска този спектакъл да обхване целия свят – да не бъде регионален, да не говорим само за Америка или България. Да говорим за човечеството и за безотговорността, с която подминаваме изтребления, които са се случвали, както и онези, които се извършват в момента и продължават да унищожават животи.

Едно от най-тежките неща за мен е, че когато войната е далеч, ние си казваме: „Това е там някъде.“ Но „там някъде“ също има човек – човек, който страда, чийто дом е разрушен, чиито близки са избити. Трябва да проявяваме по-голяма емпатия към хората, към човека.

Никеца, който се превъплъщава в образа на Божия син в "Исус Христос суперзвезда", ще изиграе Джордж Бъргър в "Коса"

- Много хора свързват „Коса“ с филма на Милош Форман и сигурно ще правят сравнение между филма и спектакъла. В този смисъл това плаши ли те или те амбицира да направите нещо съвършено различно, към което предполагам се стремиш?

- И двете. Оригиналният мюзикъл „Коса“ няма нищо общо с филма. Това, което ги свързва, са песните и персонажите, но не като сюжет, а като присъствие. Филмът е прекрасен, но няма нищо общо с оригиналния мюзикъл. Нашата работа е първо да преодолеем очакванията на публиката и после да създадем нашата „Коса“. Това донякъде ни тревожи, защото ще се изправим пред вече утвърден образ на „Коса“, дълбоко вкоренен в съзнанието на публиката. В същото време това е и голямо предизвикателство – да преосмислим познатите представи, да предложим нова гледна точка и да изградим нашата собствена версия, вярна на духа на оригиналния мюзикъл.

Екипът на "Исус Христос суперзвезда" винаги е приветстван емоционално и с бурни аплаузи от зрителите. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Вие успяхте да постигнете това при „Исус Христос суперзвезда“ – рок опера, която има много интерпретации по света, но вашата беше много различна, не само провокативна, но и пророческа. Това може би е най-изстраданият ви спектакъл. Кога ще се играе отново?

- Наистина, това е най-дългоочакваният ни спектакъл, чиято премиера беше отложена повече от година заради пандемията от COVID-19. През април ще се играе и в Пловдив - в Дома на културата „Борис Христов“, и в София – в зала 1 на НДК.

Никеца като Исус и Владимир Михайлов като Юда в една от най-емоционалните сцени на рок операта "Исус Христос суперзвезда". Снимка: Александър Богдан Томпсън

- През тази година ти предстои работа и по още една постановка – „Невидимо дете“, която ще е по музиката на група P.I.F. Какво би могла да споделиш предварително за този проект?

- Това е продукция на Куклен театър – Стара Загора и на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ - Габрово. За първи път правим такова сътрудничество. Идеята за спектакъла се роди по време на уъркшоп на АКТ-УНИМА, проведен през 2022 г. в Кукления театър в Стара Загора, на тема „Невидимо дете“. Сега ще съберем актьорите от двата театъра и група P.I.F., като солист ще бъде Влади Михайлов. За мен това ще бъде изключително вълнуващо. Обожавам музиката на P.I.F. Тя докосва всеки атом в сърцето ми.

Преди 3 години Веселка Кунчева, екипът на “Puppet's Lab” и музикантите от група P.I.F. направиха уъркшоп в Кукления театър в Стара Загора на тема „Невидимо дете“. Сега предстои да бъде създаден мюзикъл по песните на P.I.F. Снимка: Теодора Тодорова

- С Димо Стоянов бяхте състуденти в НАТФИЗ.

- Да, и имам много истински, красив сантимент към тази музика, с която премина студентството ми и която продължавам да слушам.

За мен това е най-театралната българска музика, която съм чувала. В нея има много любов към човека, много разбиране, много тъга, красота, въображение. Музиката на P.I.F. е изключителна – когато я слушаш, в теб се раждат истории и цели светове.

По време на уъркшопа, който направихме в Стара Загора, имаше доста интересни театрални ключове, които открихме с актьорите, и имам намерение да ги развием до край. Спектакълът ще бъде български мюзикъл. Предстои ни наистина вълнуваща година!

Група P.I.F. - Иван Велков, Мартин Профиров и Христо Михалков ще участва в спектакъла „Невидимо дете“. Снимка: Теодора Тодорова

- През цялото време говорим с теб за любовта към човека. Има ли нещо, което би те накарало да се обезвериш и да загубиш любовта към човека?

- Агресивната посредственост ме обезверява. Когато виждам как малодушието и липсата на истинска страст се налагат, тогава усещам, че вярата ми в човека се разпада. Изпълва ме с разочарование и съмнение в смисъла ми.

- Прави впечатление, че ти се отнасяш с огромна обич и уважение към човека и към артистите, с които работиш. Сигурно си имала хубаво детство, нали доста неща в човешкия характер и човешките реакции обясняваме с детството. И когато не си се сблъсквала с агресия в ранните си години изграждаш тази любов към света и човека. Така поне си мисля.

- Детството... Моето беше спокойно и романтично, с много книги и идеалистична представа за света. Когато пораснах, разбрах, че светът далеч не е такъв, какъвто си го бях измислила. Оттогава до сега непрекъснато се опитвам да възстановя онзи счупен образ на прекрасния човешки свят, който си бях създала като дете.

- Чаплин казва: „Аз съм в мир с Господ. Имам проблем с човека.“ Съотнесена към теб как би тълкувала тази мисъл – имаш ли проблем с човека?

- Това е много интересна мисъл. Когато има проблем, означава, че има нещо, което те кара да мислиш, да се движиш, да търсиш разрешение, да не оставаш в статичното състояние на доволство. Да, имам проблем с човека, но също така имам и любов към човека. Дуалистично е. Лесно е да кажеш – Бог е съвършен, човекът не е. Защото Бог е идея, Бог е мисъл, Бог е вяра. Той Е идеален. Но как може човекът да бъде като Него? Ние сме само негови подобия. Не можем да бъдем като Бог, но можем да се стремим към Него с цялата си любов и несъвършенство.