Китаристът на P.I.F. Иван Велков пред Lupa.bg: Енергията и добротата на Димо обединява всички ни

След успешното концертно лято на група P.I.F. и многобройните емоционални концерти под наслов "Приказката P.I.F. - невиДИМО", момчетата от бандата излизат на софийска сцена със съвсем новия концерт-спектакъл "Оставам тук". За него музикантите са подготвили нови парчета, които до сега никога не са били изпълнявани по време на концерти. Разбира се, ще прозвучат и най-съкровените, и любими песни на феновете. Концертът ще се състои на 3 ноември в клуб "Mixtape 5", като заедно с някогашния басист на групата Юрий Божинов и гост-вокалистите Владимир Михайлов и Ерсин Мустафов, P.I.F. ще си спомнят и ще почетат един от своите основатели - Димо Стоянов.

Lupa.bg разговаря специално преди концерта с талантливия китарист и съосновател на групата Иван Велков. Той открехна завесата и сподели какво да очакват феновете на P.I.F., която тази години празнува 30 години от създаването си. По думите на китариста присъствието на Димо, който макар да си отиде от този свят преди 2 години, покосен от тежък ковид, продължава да е осезаемо.

"Присъствието на Димо обединява всички, без да се познаваме ставаме едно, публиката на концерт не се познава, но тази енергия, която ни остави Димо, ни обединява всички и все едно всички сме познати. И това е най-якото – всички да сме добри", откровен бе пред Lupa.bg Иван Велков. Точно и поради тази причина P.I.F. показва на феновете си, че ще продължи да съществува и в името на Димо и затова подготвя серия от концерти под надслов "Оставам тук".

Музикантът разказа и какъв юбилеен концерт с участието на много гости на сцената да очакват догодина почитателите на бандата. Иван Велков се върна назад в детските си години и разказа за запознанството си с Димо на една спирка във Варна. И двамата музиканти са родом от морската столица. Иван Велков е роден през 1976 г. Завършил е Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и от малък мечтае да се занимава с музика.

"В детската градина мечтаех да съм капитан на кораб. Но това бързо мина и след това започнах да мечтая да стана рок звезда. В 4 клас, когато вече започнах да гледам китари и да си правя изкуствени китари от картони, мечтаех за групи и да бъда голямата работа", разказа с усмивка варненецът. Защо вярва в доброто и защо злото в света не го обезкуражава и какви други проекти подготвя в близко време P.I.F. - тези въпроси коментира Lupa.bg с Иван Велков.

Иван Велков е съосновател на група P.I.F. заедно с Димо Стоянов. Снимка: Ели Дели

- Иване, подготвяте концерт с P.I.F., озаглавен „Оставам тук“. С какво ще провокирате феновете и приятелите на групата?

- Продължаваме концертите, които досега се наричаха „Приказката P.I.F. - невиДИМО“. През тези две години видяхме, че и публиката, и приятелите ни подкрепят да продължим да свирим. Затова сега решихме да направим поредица от концерти, които пак да са тематични и ги нарекохме „Оставам тук“. Така показваме, че искаме да продължим, искаме P.I.F. да прави това, което сме правили и досега с Димо и искаме песните ни да продължат да звучат и да се пеят.

Изненадата за концерта на 3 ноември в "Mixtape 5" е, че ще вкараме нови песни, които отдавна не сме свирили в репертоара или които никога не са влизали в него. Това ще е интересното този път.

Освен че сменяме заглавието на концерта, ще вкараме парчета от албумите ни, които досега не сме изпълнявали на концерти. Това са песни, които примерно Димо много е искал да влизат в нашите сет листове, но все не сме могли да се съберем и да репетираме и сега реално осъществяваме и тази негова мечта. Надявам се публиката да остане приятно изненадана.

Димо и Иван се познават от деца. Двамата свиреха често във варненския клуб "Ментол"

- Какво най-много би желал да кажеш сега на Димо и говориш ли си с него?

- О, да. Естествено, че има такъв момент, колкото и за някого да звучи налудничаво. Бих го питал дали се справяме, защото реално го правим и в негово име, да продължи тази приказка и да не се забравя. Много ми е интересно какво би казал. Виждам, че публиката ни подкрепя, тя казва да продължим. Дори в самото начало, когато Димо вече не беше тук сред нас, бяхме решили да спрем. Такова беше положението, но не съжаляваме, че продължихме, защото виждам в очите на хората отношението, което проявяват към нас. И това е страхотно.

"Решихме да каним гост-вокалисти, а не един постоянен вокалист, за да избегнем сравнението с Димо. Защото няма как да намериш човек като Димо, невъзможно е, тъй като всички хора сме различни", каза Иван Велков. Снимка: Joy Station

- Решихте да заложите на гост-вокалисти, които са ваши приятели музиканти, а не на един постоянен вокалист на мястото на Димо, който така или иначе няма как да го замести напълно. Убеден ли сте две години по-късно, че това беше най-правилният път групата да продължи напред и да се развива, като разбира се духът на Димо винаги ще бъде с вас?

- Ние решихме да каним гост-вокалисти, а не един постоянен вокалист, именно за да избегнем това сравняване. Защото няма как да намериш човек като Димо, невъзможно е, тъй като всички хора сме различни. Идеята ни беше да поканим всички наши общи и негови приятели, с които сме имали най-различни преживявания и които са били на почти всички наши концерти, да пеят с нас и всеки път да каним различни музиканти.

Сега на концерта на 3 ноември с нас ще бъдат Влади Михайлов и Ерсин Мустафов от Jeremy?. Специално в този концерт ще се включи и старият ни басист Юрий Божинов.

Замислили сме да направим голям юбилеен концерт за 30 години от създаването на P.I.F. и да поканим всички, които са били в групата – те са доста хора над 50. Идеята ни е да поканим музиканти от различни формации, тъй като в различни периоди с различни хора сме записвали албумите. Реално само аз и Димо сме останали във времето без да сме си тръгвали. (смее се)

На 3 ноември в "Mixtape 5" гост-вокалисти на група P.I.F. ще бъдат Владимир Михайлов и Ерсин Мустафов 

- „Оставам тук“ е надсловът на новата поредица от концерти, а посланието сякаш идва от продължението на едноименната песен - „Бъди до мен“.

- Да, абсолютно. И отново искам да благодаря на феновете и на приятелите за подкрепата. Тя значи много за нас.

- Кога планирате юбилейния ви концерт?

- Такъв мащабен концерт изисква голяма организация и време. На него бихме искали да представим и последния албум „P.I.F. 6.“ Добре, че Димо успя да го запише, което е страхотно, защото за него това беше много важен албум. Може би най-важният от всичките ни. Затова предполагам, че ще направим юбилейния концерт догодина, за да можем да се подготвим и да се получи качествено и хубаво.

Снимка: Ели Дели

- Куклените актьори, какъвто бе и Димо, а и не само те, вярват, че куклата има душа. На концертите, на които Димо не присъства физически, но е там духом, активно участва един Арлекино, символизиращ Димо. Усещате ли някакви знаци от Димо по време на концертите ви?

- Да идеята на концертите ни да спускаме и Арлекино е точно тази – Димо да е с нас, макар че той винаги ще остане с нас. Присъствието на Димо по-скоро се усеща цялостно и мисля, че и хората така го усещат. Споделяли са ми след концерти, че усещат присъствието на Димо. Като слушаш текстовете, като знаеш какво е станало и като навържеш всичко, наистина неговото присъствие няма как да не се усеща. Така че това присъствие е постоянно в атмосферата, не са знаци отвреме-навреме.

Присъствието на Димо обединява всички, без да се познаваме ставаме едно, публиката на концерт не се познава, но тази енергия, която ни остави Димо, ни обединява всички и все едно всички сме познати. И това е най-якото – всички да сме добри.

Снимка: Ели Дели

- Вярваш ли в доброто и че то може да победи злото в света?

- Разбира се. За мен това е изпитанието на този свят дали хората ще може да достигнат до тази мъдрост и всеки да дава най-доброто от себе си към другия. Според мен това е идеята на тази земя - да осъзнаеш, да преодолееш егото си в името на доброто. И това е най-трудното. Защото егоизмът винаги е по-сладък.

- Като че ли напоследък злото взима връх по света. Това обезкуражава ли те?

- Не, не ме обезкуражава. Всичко е въпрос на гледна точка. Като си поел някакъв път - примерно да се бориш за доброто  и да даваш най-доброто от себе си не трябва да има спънки. По-скоро го приемаш като ситуация и изправяне на ситуацията. Да не бъдем черногледи.

Барабанистът на P.I.F. Мартин Профиров, Димо, басистът Христо Михалков и китаристът Иван Велков

- Как започна за теб Приказката P.I.F. и трудно ли беше в началото да се утвърдите като банда с авторска музика?

- Приказката P.I.F. може би започна със запознанството ми с Димо като малки на спирка „Козирката“ във Варна. Там се срещнахме за пръв път.

Иначе много трудни години сме имали, особено около третия албум през 2006-2007 г. само двамата бяхме останали с Димо и всеки на компютъра беше направил някакви парчета. Нямаше барабанист, барабаните, които звучат в албума ги направихме на компютър.

Но вярата в музиката и това, че с Димо сме решили да правим това, което искаме, ни е крепяла. Трудностите също много ни помогнаха, защото знаем две и двеста. Хубаво е да има и страдания, за да оцениш после хубавото и да го осъзнаеш. Музиката ни е помогнала да превъзмогнем тези неща. И мечтата да се занимаваме с музика от малки, откакто сме се видяли на тази спирка.

Снимка: Адриана Янкулова-Чапкънова

- Връщате ли се от време навреме в детството във Варна, когато сте били заедно с Димо?

- Постоянно. Особено, когато ходим да свирим във Варна и минаваме покрай някакви места, постоянно разказвам на пичовете от бандата какво сме правили тук, или какво се е случило там. Показвал съм им къде сме измислили „Невидимо дете“. На Рибарския плаж имаше едно дърво и там за пръв път Димо ни изсвири парчето, което беше създадено за една постановка. Това беше 1994-1995 г., той тъкмо беше влязъл в НАТФИЗ. Във Варна с Димо постоянно бяхме заедно, бяхме като братя.

- И вибрацията на морето като че ли се усеща в песните ви.

- О, да, в текстовете особено си личи. Няма как. Ние сме израснали край морето, свързани сме с него. Морето е голяма магия, дори през зимата. Нашето родно море през зимата е велико.

Снимка: Ели Дели

- Мечтаеше ли момчето от Варна да стане моряк и да плава по корабите в открито море?

- Още в детската градина мечтаех да съм капитан на кораб. То беше модерно. Но това бързо мина и след това започнах да мечтая да стана рок звезда. В 4 клас, когато вече започнах да гледам китари и да си правя изкуствени китари от картони, мечтаех за групи и да бъда голямата работа. (смее се)

- Какво откри в музиката и какво те привлече в китарата, което надви мечтата да бъдеш морски капитан?

- Музиката ме влече от малък. Още като дете родителите ми ме записаха на народни танци, което после много ми помогна да се справям с неравноделни размери. От първи до пети клас ходих да свиря на акордеон, после от пети клас започнах да свиря на китара. Народната музика е нещо уникално. Това е световно признато.

След това рок музиката ме запали по китарата. Самият инструмент е много интересен и като начин на пипане. Като овладееш инструмента чувството да свириш на китара е страхотно. Но всеки инструмент е уникален. Не ги деля. Аз мога да свиря на китара и вече 30 години свиря на китара и едва сега мога да я усетя напълно. Човек трябва постоянно да се учи, да се развива, да свири.

Снимка: Ели Дели

- Енергията на публиката ли е едно от нещата, които те вдъхновяват да създаваш музика? Другото сигурно е морето.

- Това са случайни неща, дори някакви неща, които на много хора не биха им направили впечатление. Провокацията може да дойде отвсякъде.

Публиката наистина е много важна, защото всички сме свързани, както вече споделих. Ние предаваме някакви сигнали на тях, те на нас и всичко е едно въртене на тази енергия. Но това е и отговорна задача, защото ние като предадем тази енергия, тя трябва да е добра, да е чиста, за да може да се завърти и да се случат нещата. Защото ако предаваш нечисти неща не е окей.

Смятам, че с Димо и с момчетата от групата сме успели да излъчваме добра енергия, защото го виждам в хората и те самите го казват. И много сме благодарни за това нещо. Все едно сме си изпълнили задачата.

- През годините имало ли борба между твоето усещане за музика и очакванията на публиката?

- Зависи от момента. Защото примерно сме свирили на общи концерти, като това не е бил самостоятелен концерт на P.I.F. и там просто не вибрираме с публиката, но това не означава, че трябва да имаме негативно отношение към тези хора. Трябва да се приема всичко. И това, че те не са възприели или не са усетили това, което ние свирим, няма никакво значение. Всеки си има неговия си път.

- Предполагам, че в проектите, които подготвяте с P.I.F. имате подкрепата на съпругата на Димо – Люба Пиперкова.

- Люба участва във всички проекти, свързани с Димо. Тя дейно участва и в подготовката на концертите. Сега завършваме проекта „Малкият принц“ с подкрепата на Национален фонд „Култура“. Люба е продуцент на проекта. Това е аудиоразказ, в който използваме музика, която е записвал Димо за тази пиеса, като донасложихме някои неща от нас.

Чува се гласът на Димо и освен разказа, който върви от двама актьори, които ни представят историята на Малкия принц, между сцените заедно с музиката се чува гласът на Димо. Освен това нашето студио е в техния блок и се виждаме постоянно с Люба. Подкрепяме се един друг, защото е тежко. Никой от нас не е преодолял, че Димо го няма.

- Подготвяте нов клип този път към песента „Приказка“, в който отново ще участват приятели, както беше във видеото към песента „Opus 4“. Бихте ли разказали каква този път е идеята ви.

- Идеята е да направим видео към „Приказка“, защото докато Димо беше жив искахме да направим към старите ни парчета акустични версии – както сме ги измислили с Димо навремето с кухарките и все едно правим такава интерпретация. И бяхме записали всичко и реално Димо трябваше да почва да записва вокалите и за съжаление тогава влезе в болница и всичко стана друго.

Това беше по средата на проекта и като се случи това с Димо поканихме различни певци да изпеят различни парчета и едното е „Приказка“, където пеят всички 15 певци. Искахме да стане мащабно и съответно да заснемем и видео към песента. Парчето „Приказка“ е точно за тази енергия, за която си говорим и е идеално да се изрази с това парче и всеки да изпее по една фраза, а всички заедно да пеят припева.

Ние каним различни изпълнители – Графа, Ерсин Мустафов, Влади Михайлов, Михаела Филева, Свилен Ноев, Никеца. И това обединяване е много хубаво. Даваме пример. Защото е много тъпо с тия хейтове – този какъв бил, онзи какъв бил. Ние искаме да покажем, че с една музика, с една „Приказка“ можем да съберем всички тези хора на едно място и да го изпеят заедно това парче и да няма никакви проблеми. И хората да видят, че музикантите могат да се обединят в името на доброто.

P.I.F. заедно с гост-вокалистите Николай Воденичаров-Никеца, Михаела Филева и Кирил Хаджиев – Тино изнесоха през лятото концерт във варненския плажен клуб "Ментол"

- И всеки от тези големи певци и музиканти надскача собственото си его ...

- Да и се обединява за тази идея. Много сме благодарни на всички колеги, които ни подкрепиха и подкрепят.

- Синът ти, който свири на китара, също се включва в концертите на P.I.F. Сега ще участва ли и в „Оставам тук“?

- Да, Филип ще се включи, ще изсвири поне 3-4 парчета. С него репетираме вкъщи. Той е голям фен на бандата. Знае всички парчета и е много яко.

- Усещаш ли нещо и от енергията на Деня на будителите?

- Свързвам будителите с друго по-скоро с политическата страна. На нас ни трябват такива хора, които да ни „събудят“. Но тези хора ги няма. Ние нямаме интелигенция. Това нещо, което го е имало в края на XIX и в началото на XX век сега го няма. Възраждането всъщност започва с будителите още през XVIII век, започва с Паисий. Няма ги тези хора, които да събудят народа. Духовното, знанията отидоха малко на заден план. Вижте какво се случва с образованието, елементарното започва да взима връх, може би, защото е по-лесно.

- Неслучайно чалгата навлезе мощно в обществото и в политиката.

- Да, чалгата неслучайно е измислена. Тя е измислена изкуствено, за да може човекът да седне, да пие, да не занимава с нищо мисловно. Там няма „Пинк Флойд“. Там няма да те накарат да се замислиш, да проявиш креативност, да се провокираш. Ето това ми липсва и затова казвам, че днес ги няма будителите, които са ни събудили за Априлското въстание. Не лошо да се обръща внимание на това, че нямаме интелигенция и да се разбере, че това е проблем. И виждате какъв е резултатът, когато я няма.

- Кой прибира сутрин звездите, Иване?

- Господ Бог, абсолютът. Това е всичко, около нас, всичко, което е сътворено и е в такава хармония. Това е съвършенството. Толкова е гениално. Така че това събира звездите – съвършенството около нас и просто трябва да го видим и да тръгнем в неговия път. Защото засега не малко се разминаваме от цялото нещо.