Проф. д-р Иван Гаврилов пред Lupa.bg: Военноисторическият музей върна изтребителя на Димитър Списаревски

Трябва да се афишират делата на велики хора като Васил Левски. Именно за това се опитвам да го правя на места, където никога не е имало паметен знак. Кметът на Ахтопол беше казал: „От дете си мечтая да имаме паметник на Левски и все не се случваше“. От училище „Петър Парчевич“ в Чипровци ни бе пратено едно мило писмо, в което година след откриването на паметника на Апостола благодариха, че има къде да положат цветя на 18-19 февруари или 18 юли и да бъдат заедно с него. Така се роди идеята – първо в Ахтопол, после в Петрич, Белоградчик, Брегово и сега в Алфатар.

Много мило ми стана, когато ми се обадиха от Батак от името на инициативен комитет, че събират средства, за да се построи паметник на Левски. Независимо че батакчани са изпълнили завета на Апостола, те не са имали негов паметник. После се роди идеята да има паметник в Молдова и Украйна – там пратихме по един бюст. Това разказа в интервю за Lupa.bg проф. д-р Иван Гаврилов, съидейник на фондация „Македония“.

Проф. д-р Иван Гаврилов от 2007 г. досега е завеждащ Торакална клиника в Специализирана болница за активно лечение по онкология в София. С дългогодишния си опит помага на стотици пациенти. Развива дейност за възстановяване на български храмове и паметници в цялата страна. Активен дарител в името на различни каузи. През 2023 г. е отличен сред най-големите дарители за изграждането на паметник на Васил Левски в Троян. Проф. Гаврилов е носител на Почетен знак „Златен герб – Троян“ на Община Троян, връчен му през 2019 г.

- Сега какво предстои?

- Има идеи да се направи паметник на Тане Войвода - когато Ботев акостира в Козлодуй, той и четата му преминават през Тутракан и прекосяват Делиормана осеяни със слава. Паметник на Иван Кулин – един от ръководителите на Белоградчишкото въстание, също ще бъде създаден, тъй като в Белоградчик нямат такъв. Въстанието има пълен успех - султанът финансира идването на 19 поборници, които ги води Иван Кулин и след дълги преговори постигат своето – получават религиозни свободи, правото да строят черкви и да носят оръжие, да си върнат земите и да бъдат обезвъзмездени заради погромите. Младите хора улисани в джиесемите си могат да повдигнат очи и да попитат този паметник на кого е и така ще научат нещо.

- Всичко това с ваши лични средства ли правите?

- От порядъка на 4-5 хиляди лева е възможно да си го позволи човек. Тези, които създават паметника, го правят безвъзмездно. Прави се от полимерен бетон, а не от бронз и така не се оскъпява. Полимерният бетон, който е оцветен, носи същия ефект. Много хора участват във всичко това – не е само скулпторът, но и каменарите, които оформят колоната и надписа.

- Все пак трябва да има държава за тези неща.

- Безспорно. Нямаме паметник на хан Аспарух в София. Там трябва държавата да се намеси, не е по силите на организация или група от хора. Съвсем скоро в Националния исторически музей беше открита реплика на месершмита на кап. Димитър Списаревски, с който той извършва безсмъртния си подвиг. Много хора се събраха. Имаше дарителска кампания, в която участваха десетки хора. Благодаря на всички за това и на доц. Петрунова, защото Военноисторическия музей не го искаха, защото бил копие. Оригиналът няма как да го намерим.

- Не се занимавате само с паметници, възстановявали сте читалища...

- Черкви, училища, икони и други неща. Съборена черква да я видиш възстановена, училища, които щяха да бъдат руини.... Доставя ми вътрешно удовлетворение да го правя.

Съвсем скоро паметник на Апостола ще бъде монтиран в двора на Троянския манастир. И паметникът, и постаментът са готови, бюстът е изработен от скулптора Димитър Рашков. В Троянския манастир всички монаси начело с игумена Макарий са били съзаклятници на Левски.

- Не изпитвате ли обида към държавата, че вършите нейната работа?

- Държавата това сме ние. Навремето хората са давали пари за черкви, построявали са колективно всичко. Не бива да чакаме само държавата да го прави. Тя може само административно и законодателно да помага. Нашите читалища как са правени навремето – с доброволен труд. Законодателството днес обаче издиша. Не може партиите, вкопчили се една в друга, да забравят, че се намират на една свещена земя. Много преди тях е имало държавници, които са за пример. Безконечните и безплодни избори са харчене на пари. Това са колосални средства. Представете си 700 млн. лв. да бъдат дадени за здравеопазване, за репродуктивност на населението, за подпомагане на многодетни семейства, на възрастни...

Враговете на България чакат всички да намразим държавата си и в един момент да ни кажат: „Вие самите не искате българска държавност, защото не можете да се оправите и трябва по друг начин да се управлявате“. Не трябва да допускаме това и да не разчитаме на подаяние, а на собствените си сили. Стефан Стамболов е постигнал всичко благодарение на законодателството и спазването му.

- Понеже сте лекар, нека да поговорим и за здравеопазване. Защо с всяка година то се срива?

- Нямаме далновидна политика. Нямаме достатъчно лекари. Нямаме правилното разпределение на ресурсите. Клиничните пътеки не са дофинансирани, не може да ги дофинансираме по друг начин освен чрез пациентите. Едновременно с това критерият за престой на болния и за изхода от заболяването не е същият. Вашето джипи, което е претоварено и преуморено, трябва да го намерите сутрин или следобед, за да ви даде едно направление за моята болница. Не се знае и мен кога ще намерите. Трябва да има критерии за качество и то не да се задава от лекаря или сестрата, а от болния човек. Той да каже: „Ето тази болница е добра, съветвам хората да ходят там“. Във всяка болница могат да се вършат чудеса, но на лекаря му трябва време да се занимава с пациента, а не с административна дейност. Ако ние се финансираме само от пътеки, а държавните болници се финансират само от тях, няма да можем да издържим дълго. Навремето нашите прадеди са го решили правилно – те са взели най-добрите модели и са ги използвали. И пак нещата опират до законодателството. Трябва всичко да бъде обвързано с качеството.

- Какво е било здравеопазването на нашите прадеди?

- Търновската конституция не е измислена от българи. Тя е била преписана от най-добрите закони и е била най-демократичната навремето. Разполагам със здравната книжка на една жена, която е била на 42 г. през 1927 г. Тя от своята заплата от 50 лв. всеки месец е отделяла по 2 лв. Вземала е марки за 50 ст. и един лев. Тази жена е имала право с тези марки на територията на Царска България да отиде във всеки кабинет. Тя е плащала 50 ст. за преглед и още 50 ст. за манипулация. Оставяла марката и лекарят я осребрявал. Когато се натрупали повече марки, с тях тя можела да обезпечи престоят си в болница. А когато някой от преките й родственици се разболеел, можела да даде от натрупаните средства. Когато жената се пенсионирала и се окажело, че не е използвала средствата, 75% й се връщали, останалите оставали за здравеопазването. Така нямало корупция, същевременно имало избор на лекари и болница.