ХОРЕМАГ - какво е това? (Говори проф. Лилия Илиева)
Някога, след 1944 г., в българските села се създали перспективни учреждения. Идеята била да са хотели, ресторанти и магазини. Да се развият по този начин. Но се развили по обичайния начин - нещо като кръчма, нещо като магазин. По модата да се създават нови думи чрез съкращения, от „хотел, есторант, магазин“ се образувала думата „хоремаг“.
Но людете не били добре запознати с произхода на новата дума. Та не знаели дали е „хоремаГ“ или „хоремаК“, тук само пишем различно, но изговаряме едно и също. Обаче! Множествено число от ХОРЕМАГ е ХОРЕМАЗИ. а от ХОРЕМАК - ХОРЕМАЦИ. Но защо, защо?
Някога общият славянски език не е търпял съгласни Г, К и Х пред гласни като Е и И (имало е и други, но те са по-слабо известни). И --примерно към 5 в. (според някои - векове по-рано) -- ги е променил, те са станали съответно Ж, Ч и Ш. Е, и? В хоремаг накрая имаме „г“, а в „хоремази“ то става „з“. От „хоремаК“ кък образуваме „хоремаЦИ“, къде са тука ж, ч и ш? Ами - след като всички г, к и х пред Е и И се променили (в Ж, Ч и Ш), се образували нови гласни!
Най-вече - нова гласна „И“, която възникнала от стар дифтонг. Поради което започнала нова промяна. Според нея, в южнославянските езици „к“ пред „и“ става „Ц“, а „ Г“ пред „И“ - „З“ (е, преди това е било „дз“, но - отдавна, само в малко диалекти се пази). Така тези, които мислят, че думата е ХОРЕМАК правят форма ХОРЕМАЦИ, а тези, които мислят, че думата е ХОРЕМАГ, правят форма за множествено число ХОРЕМАЗИ. Нашият език отдавн търпи съчетания от Г, К и Х с гласните Е и И след тях!
Но в „хоремази“, както във „врази“ или в „ученици“(срещу форма „ученик“) имаме случай с окончание, показател за МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛОНА МЪЖКИЯ РОД.
А езикът ни „помни“, че това окончание променя Г, К и Х, ако се случат пред него. Затова, прочее и президентът Плевналиев говореше за „паркинзи“,докато прогресивните журналисти се чудеха каква е тази форма. Правилна, носпоред много старо правило.
А защо в женски род не е така? Казваме „мъка“,но „мъки“, не „мъци“? Много просто, това е ДРУГО ОКОНЧАНИЕ. То е било ы, друга гласна. А тя не е променяла Г, К и Х, когато се случи зад тях. Та пред бивше ы, днешното И, срещаме спокойно Г, например - ГИЗДАВ. Ако обаче Г, К и Х се срещнат пред гласна Е, това не може да бъде стара дума в нашия език!
Едва разубедих един патриот, който твърдеше, че думата „кешки“ („Кешки да бях умрял!) не може да бъде от езика на Аспаруховите българи, нова дума е.
За щастие, човекът беше завършил славянска филология, та се примири с фактите. Нещо му проблясна в главата от студенските години.
Мнение на големия филолог проф. Лилия Илиева, публикувано във фейсбук
