Хоум офисът намали трудовите злополуки с 422

2309 са регистрираните трудови злополуки за изминалата 2020 г., за сравнение през 2019 г. те са били 2731, което означава, че в годината на пандемията инцидентите са намалели с 422. Това става ясно от статистическите данни на Националния осигурителен институт.

С малко над 300 на брой са намалели инцидентите на работното място през 2020 спрямо 2019 г. Инцидентите, станали на работното място за 2020 г. са 1901, а на път за работа - 408, през 2019 г. На работа са пострадали 2241 души, а на път за работа - 490, сочат още данните на НОИ.

Еднакъв е броят на загубилите живота си вследствие на трудов инцидент – 89 на брой са починалите и през 2020 г., и през 2019 г. Това означава, че всеки месец средно по 7 души са починали докато са упражнявали служебните си задължения или са пътували за офиса, показват още данни на Националния осигурителен институт.

Почти три пъти по-малко са хората, получили увреждане вследствие инцидент на работа в годината на пандемия.

Според данните на института през 2020 г. общо 5 човека са претърпели инвалидност вследствие на трудова злополука, а през 2019 броят им е бил 14, или близо 3 пъти повече.

Общо 162 480 пък са дните, в които пострадалите през 2020 г. са били във временна нетрудоспособност, а през 2019 г. броят на дните бил 200 974.

Временната нетрудоспособност обаче зависи от тежестта на трудовата злополука, което определя и колко време ще се получава помощ от пострадалия, разясниха от осигурителния институт.

8 424 043 лв. са изплатените от НОИ средства за трудови злополуки за миналата 2020 г., пише „Монитор“. От данните става ясно още, че през 2019 г. разходите за трудови злополуки били в размер на 9 183 326 лв., което означава, че в годината на пандемия са платени близо 800 хил. лв. по-малко за трудови злополуки, поради по-малкото инциденти през коронагодината, сочат още данните на НОИ.

От Националния осигурителен институт съобщиха още, че през 2020 г. среднодневният размер на обезщетението е 38,83 лв., а през 2019 г. среднодневният размер на обезщетението бил 35,51 лв., разликата в получаваните средства се дължи на размера на покачването на доходите.

Общо за страната в рисковите професии попадат и служителите, които се занимават със събиране и обезвреждане на отпадъци, както и търговците и чиновниците.

Статистиката обаче не обхваща хората, които работят на черно – без трудови договори и регламентирани условия на труд.

Логично това са и много рискови работни места поради отсъствието на ангажимент от страна на работодателя дори на хартия да спазва изискванията на закона за осигуряване на безопасност на работното място.

При наличие на договор определянето на една злополука като трудова дава основание на пострадалия или на неговите наследници да търсят обезщетение както по линия на НОИ, така и във връзка с чл. 200 от Кодекса на труда. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна нетрудоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на служител, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали друг негов работник има вина за настъпването им. Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е по време на регламентирана работна почивка, както и при отиване и връщане от работа.

Обезщетението, което се полага на претърпелите злополука, е в размер на 90% от среднодневното брутно възнаграждение на работещите. За всяка злополука работодателят трябва да уведоми НОИ до 3 дни след инцидента. В случай че началникът не информира института, пострадалият може да подаде сигнал в срок от 1 година.