Христо Стоичков: Чрез мен България седна на върха!
Христо Стоичков е сред най-търсените коментатори не само от своя работодател – американския тв гигант „Унивижън“. От дома си в Маями кавалерът на „Златната топка“ даде ексклузивно интервю за авторитетния италиански футболен сайт „Тутомеркато“. В него Камата разкри вижданията си за играта след края на пандемията и какво ще се случи в края на евротурнирите.
За старт Стоичков първо похвали България за мерките, които взе по време на пандемията с коронавирус.
- Как повлия COVID-19 в България?
- Щастлив към с факта, че моята родина е сред държавите, които ограничиха максимално разпространението на коронавируса. България реагира бързо и точно с мерките и сме сред най-малко засегнатите държави по заразени и починали хора.
- Трябва ли да се рестартират големите първенства - Испания, Италия и Англия?
- На първо място, естествено, трябва да бъде здравето на футболисти, треньори, съдии и служители на клубовете. Няма нищо по-хубаво мачовете да започнат отново. Липсват на всички ни. Ако правителствата преценят, че опасността е преминала, всички футболни хора ще се радваме. От този уикенд започва Бундеслигата. Надявам се германците със своя прословут ред да станат пример за останалите. И дано той да е добър и успешен. Ако всичко в Бундеслигата е наред, останалите държави трябва да въведат мерките, които вече са използвани. Лично аз нямам търпение да гледам мачове.
- Какво ще бъде различно във футбола след пандемията?
- Надявам се, че футболът ще стане по-разумен. Винаги съм бил критичен срещу сегашните трансфери.
Стигнахме до 222 милиона евро за Неймар. Това е безумие. А и не само той. Няма как един футболист да струва толкова много.
Заплатите също летят в нездравословна орбита. Коронавирусът ще удари сериозно по финансите във футбола. Но няма да намали качеството на играчите. Винаги съм казвал - няма млади и стари, има можещи и не можещи. Ако ти дават повече пари, това не означава, че автоматично ще станеш по-добър. Заплатите трябва да се върнат в разумни нива. В противен случай те ще достигнат до абсурдни нива и след време като бумеранг ще се върнат и ще нанесат щети на футбола като цяло.
- Защо българският отбор не постигна успехи след фантастичното световно през 1994 година?
- Ще припомня, че станахме първата държава, която се класира за Евро`96. Надиграхме Германия с 3:2 и бяхме единственият тим, стартирал квалификациите със 7 поредни победи. На Евро`96 спечелихме първа победа за България в историята на този форум. Но разбирам въпроса ви - след 1996 година тръгнахме надолу. Причините са комплексни и едно интервю няма да ни стигне. Когато аз бях млад, спортът беше различен. Сега ситуацията е съвсем друга. Живея далеч от България и не мога да взимам отношение. Винаги съм бил оптимист и вярвам, че това положение един ден ще се промени. Притеснява ме, че не само в България, а и в Европа твърде малко се гледа на юношеския футбол. Всеки мисли за Шампионска лига, без да разсъждава какво идва отдолу и какво ще е след 5-6 години.
- Вие сте идол на Барселона. Кой е най-славният ви момент с отбора?
- Когато взех в ръце трофея от Шампионската лига и в ложата на „Уембли“ седнах върху парапета на кралица Елизабет II. На този ден - 20 май 1992 година "Барселона" за първи път ликува като европейски шампион. А чрез мен България също седна на върха. Затова винаги празнувам 20 май като мой втори рожден ден.
- Защо не ви потръгна в Серия "А"? Толкова ли различен беше стилът на Парма от този в Барселона?
- Различен бе наистина. Започнах силно и с голове в първите мачове на Парма. Очакванията към отбора бяха огромни. Събрахме се страхотна група в лицето на Джанфранко Дзола, Антонио Бенариво, Томас Бролин, Дино Баджо, Фаустино Асприля, започващия велика кариера Джиджи Буфон, Лука Бучи, Фабио Канаваро, Макимо Крипа... Сигурно ще пропусна някого от многото звездни играчи в тима тогава. Плюс големия треньор Невио Скала, когото много уважавам. Явно търпението към отбора не беше достатъчно, а се посяха от недоброжелатели и някои скрити интриги в съблекалнята. За тях разказвам в мота биография „Христо Стоичков. Историята“, която в България направи фурор. Тя вече е отпечатана на няколко езика, но заради пандемията отложихме промоцията в Барселона, която трябваше да е на 23 април. Но накратко - винаги ще помня само с хубаво тази година в Парма. До ден днешен се чувам и с Дзола, и с Буфон. Големи приятели са ми от италианските звезди още Паоло Малдини, Франко Барези, Даниеле Масаро, Франческо Тоти... И така ще е завинаги.
- Кой отбор ще спечели Шампионската лига? Има ли шанс Аталанта?
- Никой не може да прогнозира в каква форма ще влязат отборите в четвъртфиналите. А и нека първо бъде потвърдено, че турнирът може да се доиграе. Всеки би казал преди два месеца, че ПСЖ е един от фаворитите. Но Франция спря футбола и този тим ще излезе на четвъртфинал без официален мач за пет месеца. Същото се отнася и за Лион, който победи Ювентус в първия осминафинал с 1:0 и чака реванша през август.
Германските Байерн и РБ Лайпциг първи стартират, няма да играят в толкова сгъстен цикъл и когато дойдат мачовете в Шампионската лига, ще са свежи. По-трудно е да се прогнозира какво ще се случи с английските и италианските отбори. Аталанта безспорно е едно от най-красивите лица в Шампионската лига този сезон.
Мачовете срещу Валенсия може би имаха ужасен ефект върху заразените с коронавируса, но бяха истински спектакли. Аталанта се развива в последните години и според мен тепърва ще се говори за този отбор. Но мисля, че тази година е рано да мисли за титла в Шампионската лига.
