И българското вино под ножа: Лозарите излизат на протест, не могат да продадат гроздето

Гроздоберът вече започна, а лозарите вместо да са спокойни, са на ръба. Причината – въпреки добрата реколта, производителите на винено грозде се опасяват, че няма да успеят да реализират продукцията си.

В района на Плевен лозарите отчитат добра реколта, но са изправени пред сериозен проблем – липсват достатъчно купувачи.

„Грозде има, но проблем пак има. Секторът е сериозно и системно неглижиран“, заяви лозарят Димитър Харалампиев от село Горни Дъбник.

Според лозарите един от основните проблеми е вносът на грозде и вино от други държави. Те твърдят, че на българския пазар се предлага субсидирана продукция от съседни страни, което поставя местните производители в неизгодна позиция.

„Не може да се позволява внос на грозде, докато има грозде на българските лози“, категоричен е Харалампиев.

Същото мнение изрази и производителят на биогрозде Албена Симеонова от Никополско. По думите ѝ през района преминават цистерни с гроздова мъст, предназначена за винпроми.

„Той вече е залят“, каза Симеонова по повод българския пазар. По думите ѝ се внася продукция от Румъния, Молдова, Северна Македония и Гърция.

Лозарите настояват държавата да предприеме мерки за защита на сектора и да гарантира по-равнопоставени условия за българските производители.

Проблемът според тях не приключва с продажбата на гроздето. Ако продукцията бъде преработена във вино, производителите отново се сблъскват с трудности при реализацията.

„Влезте във всеки ресторант или туристически комплекс и вижте дали има българско вино. В повечето случаи са вносни вина, евтини, които се купуват от цял свят“, посочи Симеонова.

На този фон лозарите поставят под въпрос и политиката на държавата за подпомагане на сектора. Производителите на винено грозде тази година не са включени в схемата за държавна помощ de minimis.

Председателят на Националното сдружение на българските лозари Атанас Василев обясни, че секторът практически никога не е получавал такава помощ, с изключение на период, когато de minimis е бил предоставен на всички сектори в земеделието.