Не е мит! Родителите наистина си имат любимо дете

Няма определен профил, който да гарантира титлата „любимец на мама и татко“, но изследвания сочат, че по-често това са или момичета, или по-малките деца в семейството.

Като дете Кара никога не е усещала, че нейните родители са от онези, които си имат любимо дете. Най-малката й сестра винаги се е радвала на повече внимание и специални привилегии, като екскурзия в Дисниленд например, но тя приема всичко това рационално: най-голямото дете в семейството трябва да бъде независимо и по тази причина родителите са разполагали с повече пари за пътувания, след като тя се е изнесла от бащината къща.

С порастването на децата обаче, когато специалното внимание и грижи продължават както в миналото, тя започва да осъзнава истината. Преди две години родителите на Кара за пореден път се обаждат по телефона, за да я уведомят небрежно, че ще прекарат коледните празници с нейните сестри, вместо с нея и нейните деца. Тогава на Кара й просветва.

„Изведнъж ме осени мисълта, че за родителите ми няма оправдание. Може би сестрите ми просто винаги са били техните любимци“, споделя Кара.

Тя вече има неприятното усещане, че родителите й пренебрегват нейните деца, както някога са пренебрегвали самата нея. „Отхвърлянето на две поколения”, така го нарича Кара. И въпреки че полага всички усилия да потисне гнева и разочарованието, тази несправедливост сериозно засяга психичното й здраве.

„Просто не мога да превъзмогна тази болка“, признава тя.

Проучване от последните десетилетия сочи, че преживяванията на Кара са често срещани при пренебрегваните деца. В детството те са психически по-уязвими, имат влошени семейни отношения и по-малък академичен успех от техните братя и сестри.

Други изследвания показват, че такива семейни отношения могат да окажат влияние много след юношеството. Според едно от тях усещането на децата за фаворизиране или пренебрегване се оказва много по-значима предпоставка за психичното им здраве от всеки друг изследван фактор, включително семейно положение, работно място и възраст. Само физиологичното здраве се оказва по-близко свързано.

„Можете да попитате хора на по-зряла възраст и ще видите какво ще ви разкажат за детските си години – какво се е случило, когато са били на 5, например“, казва Лори Крамър, изучаваща отношенията между братя и сестри в Североизточния университет. „Просто не могат да го преживеят“.