Чуйте речта на йорданския крал, разтърсила 81-ата сесия на ООН (ВИДЕО)

Най-обсъжданата реч, адресирана от световен лидер в рамките на 81-ата сесия на Общото събрание на ООН, стана тази на йорданския крал Абдула Втори, който без никакви скрупули разтърси колегите си - президенти, монарси и висши дипломати с ясното очертаване на 

тежък, недвусмислен провал за световната общност.

Абсолютната невъзможност на ООН да разрешава локалните и глобалните конфликти и остри критики заради отказа й да налага санкции на Израел станаха ключовите моменти от речта и от Йерусалим вече се чуват възгласи за офанзива и спрямо Йордания. 

20-минутното послание на краля, адресирано и до щатския президент Доналд Тръмп, и пред иранския президент Масуд Пезешкиан, а и до постоянния представител на Държавата Израел в ООН Дани Данон, предизвика буря от емоции в Ню Йорк заради директните обвинения. 

Ето я цялата реч на краля, докарала Близкия Изток до сълзи и вцепенила голяма част от световните лидери (с незначителни съкращения - б.р.):

"Всяко поколение вярва, че предизвикателствата, пред които е изправено, са несравними. И може би за нас това е вярно.

Намираме се в уникален момент от историята, в който мащабът на знанието и скоростта на промяната са безпрецедентни. Всеки ден носи нова криза, нова трагедия, нова извънредна ситуация, налагащи фокусиране на вниманието ни натам.

Едно проучване показва, че средното внимание пред екрана е спаднало от 2,5 минути през 2004 г. до само 47 секунди днес. Разбира се, екранът не е светът, но това говори нещо за нашия свят днес: че вниманието се е превърнало в оскъден актив и къде избираме да го насочим, никога не е имало по-голямо значение.

И в тази зала вниманието е повече от когнитивен ресурс. То е геополитически ресурс. То определя кои конфликти получават устойчива дипломация и кои избледняват от дневния ред. Дали прекратяването на огъня ще се възобнови, след като камерите си тръгнат...  Дали човешкото страдание се възприема като непоносимо, или вече сме свикнали с него. И дали светът ще се изправи, или ще се сгромоляса и ще изчезне. 

Историята рядко ни изненадва напълно. По-често ни хваща заблеяни другаде.

Икономическо неравенство, продоволствена несигурност, климатичните бедствия. Нито едно от тези предизвикателства не се е появило в рамките на една нощ, предупрежденията винаги са били там. Въпросът е дали вниманието ни е достатъчно, за да се опитаме да ги разгадаем и да разрешим кризите. Или ще ги пренебрегнем, а цената на това пренебрежение виждаме всеки ден. 

В моя регион, от Ливан до Йемен, продължителният конфликт задълбочава човешкото страдание.  И ако някой се съмнява, че кризата в нашата част на света е изолирана, достатъчно е просто да погледне сметките за енергия и хранителни стоки на обикновените семейства, от Мумбай до Мадрид и Минесота.

Иранската война показа колко бързо нестабилността може да наруши търговията, инвестициите и живота извън региона. А там идва и темата за Газа. В продължение на десетилетия стоях пред това събрание и предупреждавах за опасностите от това палестино-израелският конфликт да остане нерешен.

Но международната общност избра да управлява конфликта, а не да се изправя срещу него.

И всяко ново нарушение от страна на Израел се третираше като „временно“, отклонявайки вниманието от реалността. Докато временното не стана постоянно, а постоянното не се превърна в политика.

Разбира се, това не е единствената несправедливост в света. Но една от най-дълго продължаващите окупации в света налага основен въпрос: "Ако международното право може да бъде игнорирано в продължение на десетилетия, тогава каква точно е стойността на това право?" И как можем да го прилагаме, ако дори не искаме да назовем ясно нарушенията му?

В Газа доказателствата са поразителни: През първите 300 дни от така нареченото прекратяване на огъня бяха убити най-малко 300 палестински деца. Йордански полеви болници също бяха обект на нападения. Президентът Тръмп настояваше усилено за мир и път за прекратяване на тази война. Но това израелско правителство продължава да мести целите, продължава атаките си и разрушаването на гражданската инфраструктура, докато наред с това отказва да се оттегли и притиска палестинците в едва 1/3 от Ивицата Газа.

Това вече не са просто временни военни мерки или последствия от войната. И напомням - отговорността започва едва тогава, когато наречем нещата такива, каквито са: а именно - имаме налице опит за заличаване на палестинския народ и налагане на нова териториална реалност в Газа.

И докато светът е фокусиран върху Газа, нещо изключително опасно се разгръща на Западния бряг. Разселвания, насилие и още от същото. Това, което някога беше пълзящ процес, се превърна в нещо далеч по-агресивно. Палестинците биват бити, застрелвани и тероризирани. Домове им се опожаряват. Имущество се унищожава. Семейства се прогонват от земята им. И Израел засилва хватката си върху все повече от Западния бряг, завзема земя, разширява селища и изтласква палестинците. Става въпрос за анексиране чрез разгръщането на задушаваща мрежа от контролно-пропускателни пунктове и бариери. Това не са мерки за сигурност, а директно подчиняване. 

Израелското правителство „критикува“ насилието пред международната публика. Те наричат ​​отговорните „шепа бунтовници“. Уверяват ни, че Израел е държава, управлявана от закона. Но когато войниците наблюдават, позволяват и понякога дори участват в насилие срещу цивилни, въпросът вече не опира до действията на "шепа бунтовници" или дали няколко екстремисти нарушават закона. 

Това, което се случва на Западния бряг, не е поредица от изолирани действия. Това са елементи от единна политика за принуждаване на цялото население да напусне земята си. И за това има име: насилствено разселване. Иначе казано - военно престъпление. 

Ако искаме да разрешим палестино-израелския конфликт, светът трябва да се откаже от някои илюзии:

Първата е, че Газа и Западният бряг са отделни истории. Не са. Те са два фронта на една и съща израелска стратегия. И в двата случая палестинци биват убивани. И в двата случая реалността на място се преобразява. Газа чрез унищожение. Западният бряг чрез де факто анексиране.

Целта е една и съща: Да се ​​направи невъзможна жизнеспособна палестинска държава.

И най-опасната илюзия: Че арабският свят никога не е търсил мир.

Арабската мирна инициатива през 2002 г. предложи на Израел нормализиране на отношенията с 57 арабски и мюсюлмански държави, включително Иран и Ирак по това време, в замяна на мир и палестинска държавност.

Повече от двадесет години това предложение стои на масата. И пречката не беше липсата на партньор за мир, а липсата на израелско правителство, готово да го приеме.

Въпросът сега е: ще действаме ли?

Имаме инструменти: санкции, замразяване на активи, ембарго, дипломатическа изолация. И имаме опит в използването им другаде. А с Израел резолюциите свършват само на хартия и получаваме какво? Държава без ограничения. 

Стъпка по пресметната стъпка Израел тества докъде може да стигне. И всеки път, когато международната общност отмести поглед, Израел научава, че може да стигне още по-далеч отвъд граничните линии и законовите ограничения.

За Йордания няма двусмислие. Всяка заплаха за северната ни граница или за водната ни сигурност, е заплаха за националната ни сигурност. Йордания няма да отмести поглед; ние ще защитим нашата сигурност, нашата вода и интересите на нашия народ.

Знаем какво означава да живееш в регион, където една криза настъпва, преди последната да е отшумяла. И знаем, че не можем да избираме между това да реагираме на извънредната ситуация пред нас и да изграждаме бъдещето след нея. Така че правим и двете.

Укрепваме връзките от Персийския залив до Средиземно море като център за търговия, промишленост и технологии, като същевременно реагираме на хуманитарни кризи.

Отблъскваме тероризма в региона и отвъд него, като същевременно развиваме собствената си защита и оставаме на фронтовата линия срещу заплахи, включително каквато са наркотиците и пътя за тях. 

И защитаваме християнството – неговите общности и наследство – в неговата родна и историческа земя, като същевременно насърчаваме истинския образ на исляма срещу гласовете на омразата.

Всичко това - докато не спираме да търсим мира."