И гейовете скърбят за кралица Елизабет II

Кралица Елизабет II почина на 96-годишна възраст в четвъртък, след като здравословното ѝ състояние се влоши за много кратко време.

Тя бе най-дълго управлявалият монарх в британската история, като заемаше трона в продължение на 70 години, а годишнината беше отбелязана с платинен юбилей през февруари. През седемте десетилетия, през които управлява, тя наблюдаваше широк политически и културен напредък за ЛГБТ британците – от

декриминализирането на хомосексуалността до легализирането на еднополовите бракове, приемането на антидискриминационни закони и др.

За разлика от Даяна, принц Уилям и Кейт Мидълтън, Елизабет II не е заявявала твърдо позицията си по ЛГБТ въпросите. Както е прието в монархията, кралица Елизабет II се придържа към “политически неутралитет” и избягваше публични коментари за правата на ЛГБТ общността. Въпреки това тя дава кралско съгласие за много исторически законодателни актове в областта на ЛГБТ правата, с които управляващият монарх одобрява законодателни промени, и до голяма степен подкрепя правата на ЛГБТ хората.

Миналият май кралицата обяви, че забраната на т.нар. конверсионна терапия ще бъде приоритет за правителството на Обединеното кралство.

Съобщението беше отпразнувано от ЛГБТ защитници, тъй като подобна забрана се обсъждаше, откакто бившият министър-председател Тереза Мей обяви плановете си да забрани практиката през 2018 г. В сегашния си вид обаче настоящата забрана на конверсионната терапия не включва защита за транс хората – разпоредба, срещу която последните протестират.

През 2013 г. Елизабет подкрепи нова харта на британската Общност на нациите – асоциация на държави, които са предимно бивши британски колонии. “Ние се противопоставяме безкомпромисно на всяка форма на дискриминация“, се посочва в хартата, “независимо дали тя се корени в пол, раса, цвят на кожата, вероизповедание, политически убеждения или други причини.”

Мнозина възприеха последното като мълчаливо одобрение на правата на гей общността.

Други обаче изтъкнаха, че в хартата не се заявява изрично ангажимент към равенството на ЛГБТ хората, нито дори думите “гей” или “лесбийка“, както съобщи тогава Advocate.

По време на речта на кралицата през 2017 г. Елизабет заяви: “Моето правителство ще постигне по-нататъшен напредък в борбата с разликата в заплащането на жените и мъжете и с дискриминацията срещу хората въз основа на тяхната раса, вяра, пол, увреждане или сексуална ориентация.” Според наблюдатели това е първият път, в който кралицата споменава правата на ЛГБТ общността от 2003 г. насам, когато тя обещава да подкрепи законодателството относно еднополовите партньорства.

Елтън Джон, ЛГБТ организации, културни дейци и политици изпратиха съболезнованията си след смъртта на кралицата. Елтън Джон написа в Instagram:

“Заедно с останалата част от нацията съм дълбоко натъжен от новината за кончината на Нейно Величество кралица Елизабет.”

През 1954 г., две години след като кралица Елизабет сяда на британския трон, английският математик, логик, криптоаналитик и компютърен учен Алън Тюринг се самоубива, след като му е назначен курс за лечение с женски хормони (по същество химическа кастрация) от лекари като алтернатива на затвора  заради неговата хомосексуалност.

През 1958 г. във Великобритания започва кампания за узаконяване на хомосексуалността.

Правата на ЛГБТ за първи път стават известни след декриминализирането на сексуалната активност между мъжете през 1967 г. в Англия и Уелс, а по-късно и в Шотландия и Северна Ирландия. 

През 1972 в Лондон се провежда първият гей парад с едва 1000 участници. Шествието продължава от площад Трафалгар до Хайд Парк.

От началото на 21-ви век подкрепата за правата на ЛГБТ нараства все повече. Някои защити от дискриминация съществуват за ЛГБТ хората от 1999 г., но бяха разширени във всички области съгласно Закона за равенството от 2010 г. Забраната за ЛГБТ лица да служат открито във въоръжените сили е официално премахната през 2016 г., въпреки че от 2000 г. е в сила политика за неприлагане. Възрастта за съгласие (за секс — б.р.) е изравнена на 16 години, независимо от сексуалната ориентация, през 2001 г.

След като беше въведен през 80-те години, раздел 28, който забраняваше „насърчаването на хомосексуалността“ от училищата и местните власти, беше отменен през 2003 г.

Транссексуалните хора имат възможността да кандидатстват за промяна на законния си пол от 2005 г. насам. Същата година еднополовите двойки получиха правото да сключват гражданско партньорство, подобна правна структура на брака, а също и да осиновяват в Англия и Уелс. По-късно Шотландия последва правата за осиновяване на еднополови двойки през 2009 г. и Северна Ирландия през 2013 г. Еднополовите бракове са легализирани в Англия и Уелс и Шотландия през 2014 г. и в Северна Ирландия през 2020 г.