И в Хърватия не достигат антибиотици

Не само България страда от липсата на животоспасяващи лекарства в аптечната мрежа. В момента в Хърватия има недостиг на най-често предписваните антибиотици като Клавоцин, което е проблем през сезона на грипа поради бактериални усложнения, каза в интервю за ХИНА председателят на Хърватската камара на фармацевтите Ана Солдо.

Липса има и на педиатрични антибиотични форми, което е голям проблем за педиатрите и родителите в сезона на настинките и грипа, а допълнителен проблем е недостигът на пеницилинови антибиотици, които са широко използвани и детските лекари трябва да предписват други терапии. 

„С Клавоцина има постоянен проблем от близо година. Това е следствие от глобализацията на производството, защото заводът в Индия имаше проблеми с качеството на продукта, така че в крайна сметка всички производители имаха проблеми с този антибиотик. Агенцията по лекарствата и медицинските продукти (ХАЛМЕД) съобщи, че нормалното снабдяване с Клавоцин трябва да започне през април. Определени количества от лекарството бяха обещани от други производители за следващата седмица, но след това отново се очаква недостиг, така че ситуацията се променя от седмица на седмица“, казва Ана Солдо.

Има моменти, в които липсват и някои лекарства за кръвно налягане и холестерол, които са най-често изписвани и използвани, но те имат голям брой алтернативи и е почти невъзможно нито един от тях да не се предлага на пазара. В Хърватия няма т.нар. критичен недостиг, тоест ситуации, при които няма нито едно лекарство за дадено заболяване.

„Основният проблем, свързан с недостига на лекарства за фармацевтите и лекарите в поликлиниките, е, че ситуацията в ежедневната работа не е идентична с тази, която е официално публикувана на сайта на Агенцията по лекарствата и медицинските продукти. Тези публикации не показват реалната ситуация, тъй като данните и системата за мониторинг зависят от информацията на производителите, които трябва да докладват навреме всички липси, да обяснят причините и да предвидят крайния срок, в който определено лекарство ще се върне на пазара, от което зависи заместитващата терапия на пациентите“, посочва председателят на Хърватската камара на фармацевтите.

По тази причина хърватското Министерство на здравеопазването предлага в Националния план за възстановяване и устойчивост да залегне създаването на нова система за мониторинг на недостига на лекарства, която да се основава на данни от здравните заведения и аптеките, а ще се финансира със средства от еврофондовете. Подобни системи вече съществуват в Испания и Франция.

Причини за недостига на лекарства са и липсата на субстанции и понижаването на цените. По този повод Европейската комисия бе принудена да предприеме стъпки за връщане на производството на лекарства на европейска земя и така да се осигури независимост от трети страни.

„Глобализацията доведе до това, че повечето от активните субстанции се произвеждат в Китай, Индия и някои други страни от третия свят. Говорим за малък брой фабрики, но когато възникне проблем в някоя от тях, тогава целият свят остава без дадено лекарство. От друга страна, тенденцията към понижаване на цените на лекарствата често води до изтегляне на някое от тях от пазара поради икономическата нерентабилност на производството му", казва Солдо.

Според проучване на Европейската асоциация на фармацевтите недостигът на лекарства е много по-голям от предишни години. Това е особено видимо при генеричните лекарства за лечение на хронични заболявания, които основно са лекарства за сърдечно-съдови заболявания, диабет и антибиотици, се казва в информацията на ХИНА.