Икономист пред Lupa.bg: Еврозоната върви към провал

Еврозоната е в упадък и признаците за това са все по-ясно видими. Като един от многото примери може да се посочи състоянието на преработващата промишленост в Германия, която е ядрото на валутния съюз и чиято икономика би трябвало да се намира в най-добро състояние. Данните на Евростат показват една доста обезпокоителна тенденция - индексът на индустриалното производство намалява в 25 от последните 26 месеца и това означава, че каквото и да се случва с това „ядро“, то е започнало далеч преди началото на пандемията.

Това обяви пред Lupa.bg Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН. Потърсихме го по повод прогнозата на управителя на БНБ Димитър Радев, че от 1 януари 2024 г. ще пазаруване с евро. Сарийски обаче подчерта, че промените в устройството на ЕС и на еврозоната стават все повече и вървят все по-бързо, което означава, че дори съвсем близкото бъдеще на еврозоната е съвсем мъгляво и изпълнено с неизвестни.

„Вътре в Европейския съюз започват да се създават други, в т. ч. и напълно формални съюзи – като например този между Германия и Франция от 2019 г. Това неминуемо ще доведе до дестабилизирането на еврозоната и ще ускори протичащите процеси на полуразпад.

Един от най-вероятните сценарии е създаването на т. нар. „втора скорост“, което реално е стъпка към разпадането на Съюза”, коментира икономистът.

Григор Сарийски припомни, че по подобен начин преди около 30 г. се е разпаднал и Съюзът за икономическа взаимопомощ (СИВ). „Формалното ликвидиране на СИВ започна с неговото прекрояване, като най-напред страните-членки преминаха към пряко договаряне с онези - от ЕИО, а след това поставиха взаимоотношенията помежду си на пазарна основа. Успоредно с другите действащи фактори това лиши СИВ от смисъла на неговото съществуване и доведе до ликвидирането му в началото на 90-те”, анализира Григор Сарийски.

Той намира за абсурдно да се измислят и да се налагат на страните нови правила „в движение“, при положение, че присъединяването на отделните страни-членки е извършено със съвсем различна уговорка. Икономистът припомни и думите на Виктор Орбан, който през 2019 г. обясни нежеланието на Унгария да се присъедини към еврозоната по следния начин:

„Мястото, в което бяхме поканени да се присъединим преди 7-8 години и това, в което се е превърнала еврозоната сега, са две коренно различни неща”.

Сарийски уточни, че в момента и в Полша, и в Румъния настроенията са подобни. "Подобни са и настроенията в българското общество и именно поради тази причина местният политическият елит много старателно избягва темата за референдум, което е най-нормалното нещо в една демократична страна.

Българинът е в добрия смисъл на думата „нюхар” и усеща с кожата си, че в този съюз има много неща, които просто не са наред”, обобщи експертът по икономика. 

Според него бавната интеграция на страните от периферията в еврозоната е един от основните й проблеми. „Достатъчно е да погледнете Италия, чиято индустрия сега произвежда с 1/4 по-малко от това, което е произвеждала през 2000 г. На този фон трудно можете да убедите който и да е, че членството на тази страна в еврозоната и е донесло икономически просперитет”, аргументира се Григор Сарийски.