Илинден e! Не работете и не влизайте в морето!
Християните почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари
20 юли - денят на най-велики старозаветен пророк Илия в народния календар е популярен като Илинден. В представите на българина, Илия лети на огнена колесница в облаците и размахва камшика си над лудо препускащи коне.
Пророкът е смятан за могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. Християнската църква го нарича още от древността „пророк и предсказател на великите Божи дела“, „ангел в плът“ и „предтеча на второто Христово пришествие“.
В древно предание се разказва, че когато юнаците си поделяли небето, на Свети Илия се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина и небето във височина. Затова той ходел по небето, събирал тъмните облаци и мъглите и ги заключвал в морето. И като техен повелител, от него зависело дали хората ще се радват на хубаво време през лятото и обилна реколта през есента, или на страшни градушки и силни гръмотевици, които били истински враг на берекета по ниви, градини и лозя.
Стара традиция е на Илинден да не се работи. Жените пекат питки в чест на светеца, които раздават в църква или параклис, носещи името на Свети Илия. Мъжете правят курбан - стар петел, кокошка или агне. Гледат кръвта на жертвеното животно да изтече до оброчен камък или под вековен дъб - вярват, че това ще ги предпази от суша, гръм и град.
В някои краища, на Илинден се организира общоселски събор, който завършва с тържествен маслосвет. Свещеникът обикаля три пъти селото, заедно с присъстващите като се моли на Свети Илия да пази хората и животните от болести и природни бедствия.
Съществува поверие, че на Илинден морето взема най-много жертви като курбан за пророк Илия.
Илинден идва с мъртва хватка на морето, казват старите рибари. От днес нататък времето се обръща. Това поверие обаче по-скоро е свързано с датата 2 август, когато празникът се чества по стар стил.
Свети пророк живял около 900 г. пр. Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък.
Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.“ Това обяснява и името на Илия, което означава сила Господня.
Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.
Денят на Св. пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас носят името му. Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Св. Илия носи дъжд и влага и закриля живота.
Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник.
В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото Св. Илия е техен покровител.
Този празник в България носи и друг знак, свързан е с Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. – връхна точка в освободителното движение на българите в началото на XX в.
Имен ден празнуват Илия, Илиан, Илияна, Илиана, Илико, Илина, Илка, Иляна, Елиан, Елин, Лило, Лилчо, Личо, Лиля, Лино, Лильо.