Има ли шанс партия на Кирил Петков?

В обществото определено има очаквания за поява на нова партия около харизматичния министър на икономиката Кирил Петков. Не е изненада, че и служебният премиер Янев обяви, че по принцип би гласувал за него. В атмосферата се усеща определена възбуда, а някои вече трепетно чакат следващия месия - този път с диплома от "Харвард".

Ако проект "Петков" все пак се появи, той едва ли ще участва на очертаващите се през ноември избори, когато е твърде вероятно да има вот две в едно: за президент и за Народно събрание. За да се изпълни с живот една новородена формация, освен самата процедура по регистрация е нужно тя да има изградена и функционираща кръвоносна система, т.е. партийни структури. За всичко това ще е нужно време, така че е по-вероятно проектът "Петков" да излезе на сцената на по-следващите избори.

Смисълът на проекта "Петков" не е да бъде "Демократична България - 2"

Съдейки по факта, че политическата биография на Петков минава през "Демократична България" (ДБ), изглежда по-логично проектът поне на първо време да си партнира с нея. Възможно е да работи и с БСП. Последното би било особено вероятно, ако в партията влязат и други звезди от служебния кабинет, т.е. не само Василев и служебният министър на образованието професор Николай Денков, но и лица, чийто път в политиката преминава през левицата, като вътрешния министър Бойко Рашков и професор Янаки Стоилов например.

Може да се възрази с основание, че обществените нагласи към фигури като служебния вътрешен министър Рашков са "по-противоречиви" и ефектът им върху избирателите може да бъде обратен на желания. От друга страна, каква е ползата на ДБ, ако мисията на Петков е да създаде неин клонинг (не зная със сигурност дали някой му е поставил такава задача, но не бих го изключил)?

Производителите на сходни (политически) продукти неминуемо влизат в ожесточена конкуренция. "Пепси" и "Кока-кола" водят безмилостни войни от 70-те до днес. Компанията "Кока-Кола" обаче печели нови клиенти с пускането на пазара на втората си най-старата марка "Фанта" през 1940 година. Изобщо фантазията е полезна както в маркетинга, така и в политиката (която, разбира се, е и бизнес).

Смисълът на проекта "Петков" не е в това да бъде ДБ-2. Чрез просто повторение най-голямото предизвикателство пред ДБ няма да бъде преодоляно - тя все още не може да излезе с решителна стъпка извън най-големите градове. Не би имало особена полза и Петков да влиза в листите на формацията на Иванов и Атанасов, а и той едва ли има желание за това.

Чрез партньорства с ДБ и БСП новата формация би могла да помогне за деблокирането на партийната система, която само през 2021 роди два ялови парламента, неспособни да излъчат правителство. В такъв случай ГЕРБ, ДПС, а вероятно и "Има такъв народ" (ИТН) биха останали в изолация.

Засега няма нито партия, нито програма, нито екип

Несериозно е да се правят категорични прогнози за идейния облик на формацията. И все пак можем да предположим, че тя ще бъде по-скоро дясноцентристка. Самият Петков посочва, че е десен човек, ала показва и емпатия към традиционни "леви" теми - "42 процента от пенсионерите да са под линията на бедност не е ОК за мен". Тази реторика всъщност е класическа популистка хватка, но нека не бързаме да наричаме още неродения (проект на) Петко "популист".

Формацията вероятно ще се мъчи да надгражда върху направеното от служебните министри: демонтиране на модела "ГЕРБ-ДПС", реформа на съдебната система, прокуратурата, структурата и начините на работа на МВР, повече прозрачност в банковата сфера.

Във външнополитически план кабинетът "Янев" е категорично евроатлантически (макар да замрази темата за членството на Република Северна Македония в ЕС). Проектът "Петков" почти сигурно ще върви по този път и едва ли ще намери общ език, с "Възраждане" например.

По-категорични заявления от г-н Петков - освен че няма да се кандидатира за президент - ще има най-рано след две седмици, когато вероятно ще бъде последният му работен ден като служебен министър.

Нека обаче кажем и това: погрешно е да се поставя знак за равенство между високия рейтинг и позитивните електорални нагласи, от една страна, и случването на успешен проект, от друга. Нито броят на последователите във "Фейсбук", нито електоралните нагласи автоматично се превръщат в резултати на изборите.

Спекулативно е да се прогнозира кой колко гласа щял да вземе, дали няма да стане политически хегемон и т.н., особено когато още няма нито партия, нито програма, нито е ясен "мениджърският" екип.

Рейтингът е най-мимолетното на политическата сцена. Той е мъчно управляем: днес е тук, утре го няма. Когато се изпари, по навик или по неволя, българинът бързичко ще се премести от другата страна на пътя, за да чака на автостоп следващия спасител.

Анализ на Петър Чолаков за „Дойче веле“, заглавието е на Lupa.bg