Има такъв народ, няма такъв референдум (ОБЗОР)

Организаторите на подписката за провеждане у нас на референдум за  президентска република не успяха да съберат нужния брой подписи. Признанието направи днес лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов, чиято партия инициира допитването до суверена.

На 24 януари инициативен комитет начело с Трифонов започна подписка за произвеждане на национален референдум за избори за Велико народно събрание, което да реши за промяна на формата на управление от парламентарна на президентска република.

"Събрахме 145 193 подписа от българските граждани - в България и навсякъде по света. Тези подписи са недостатъчни по сега действащия закон и сега такъв референдум няма да бъде иницииран. Трябваше да съберем 400 000 подписа", написа във фейсбук Трифонов.

Той съобщи, че планира подобна подписка, през лятото на 2022 г., близо два месеца след като партията му се оттегли от управляващата коалиция с "Продължаваме промяната", "Демократична България" и БСП.

В понеделник Слави написа още, че ИТН "ще работи упорито за промяна в закона за референдумите. Защото според нас пряката демокрация е истинският израз и форма на демокрация". По негови думи, "ако бяхме относително нормална държава", събраните подписи биха били достатъчни за инициирането на референдум.

През 2022 г. ИТН предложи да се промени прагът на валидността, при който решенията от допитването стават задължителни за Народното събрание. Конституционалисти казаха, че идеята е неприложима.

ИНТ формулира следния въпрос, на който гражданите трябваше да отговорят, ако допитването бе станало факт: „Подкрепяте ли произвеждането на избори за Велико народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?“

ИТН създаде и специален сайт, където обясниха предимствата на президентската република:

* Поради тежкото наследство от комунизма, в България няма силно развито Гражданско общество и Средна класа. А именно Гражданското общество е най-силният възпиращ механизъм срещу корупцията, непрозрачността и задкулисието в Парламентарните републики! Просто все още нямаме тези ценности – няма достатъчно критична маса хора, които под формата на граждански организации да регулираме Парламента и Кабинета отвън. За това ни трябва по-явно разделение на властите! Президентската република е структурирана така, че власт – власт възпира и то – ефективно!  

* При Президентската република има много по-видимо и работещо разделение между трите власти – Законодателна, Изпълнителна и Съдебна! В България вече над 30 години, Изпълнителната власт (Кабинета) командва в разрез с конституцията Законодателната власт (Парламента) и се налага над нея, което се видя най-ясно при управлението на ГЕРБ. Там Бойко Борисов разпореждаше на депутатите на ГЕРБ кой закон да гласуват и кой да отхвърлят, и дори ги обещаваше на другите партии, за да подкрепят техни законопроекти!

* Отговорността я носи основно Президентът, защото в неговите ръце е Изпълнителната власт! И тъй като той е избран мажоритарно, с абсолютно мнозинство (с над 50% от гласовете), Президентът носи и законовото и моралното право и отговорност пред своите избиратели – българските граждани! За съпоставка – Премиерът не носи такава отговорност, защото той е избран от Парламента и е отговорен само пред него, а не пред Суверена!

* Ако съберем достатъчно подписи, за да се случи референдума, всяка една партия ще може да предложи проект за нова конституция, и ще могат да бъдат предложени поправки в Правосъдната система, за да се ограничат правомощията на Главния прокурор. Тоест, може да се направи реална съдебна реформа в сърцевината на Конституцията, а не само козметични промени. В момента лозунгите за правосъдна реформа на ДБ са лицемерна предизборна „дъвка“. А реално ДБ не правят нищо в посока да се случат наистина тези промени!

Слави Трифонов и оглавяваният от него Инициативен комитет внесоха през 2016 г. над 670 000 подписа в Народното събрание с искане за референдум

В крайна сметка избирателите не подкрепиха аргументите на Слави Трифонов и на ИТН да се свика референдум за президентска република. Лидерът на ИТН се надяваше да повтори успеха си отпреди 7 години, когато все още като шоумен успя да инициира национален референдум за мажоритарна избирателна система и тогава събра над 670 000 подписа - 4,5 пъти повече, отколкото успя сега.

Референдумът от 2016 г. бе иницииран от Инициативен комитет с председател Слави Трифонов. Проведе се на 6 ноември 2016 г., едновременно с изборите за президент и вицепрезидент на Република България.

Във финалния формат гражданите трябваше да отговорят с „Да“ или „Не“ на всеки от следните 3 въпроса:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Хората на Слави Трифонов настояваха и гражданите да отговорят дали подкрепят броят на народните представители да бъде намален на 120, дали искат да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите и дали подкрепят директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура.

На 8 февруари 2016 г. Инициативният комитет внесе в администрацията на НС общо 673 481 подписа за произвеждането на национален референдум с 6 въпроса. На хартиен носител бяха предадени 147 броя класьори, запечатани в присъствието на представители на Народното събрание, Инициативния комитет и директора на НСО.

На 2 март 2016 г., след извършената проверка в Народното събрание за съответствие в подписката и електронния носител, от общо 673 481 внесени данни са установени 672 488 действителни такива. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева изпраща подписката в електронен вид на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО), която извършва служебна проверка.

С протокол от 7 април 2016 година за извършената проверка на подписите за провеждане на референдум ГД „ГРАО“ установява 572 650 действителни данни, с близо 200 000 подписа повече от необходимите, за да бъде референдумът задължителен.

След обструкции от страна на тогавашния президент Росен Плевнелиев и произнасяния на Конституционния съд, в крайна сметка референдумът се състоя.

12 027 гласа не достигнаха националният референдум да мине прага от 3 500 585 гласували и да стане задължителен. Това сочеха окончателните резултатите от гласуването в допитването, които обяви ЦИК.

Според тях гласувалите според брой подписи в референдума са 3 487 970 българи. Броят им според действителните и недействителните бюлетини пък бе 3 486 402, а този на гласувалите според броя на пликовете бе 3 488 558. За да отчете активността в допитването, ЦИК е взела най-високото от трите числа, тоест броят на пликовете. Така в допитването са участвали 50,88% от имащите право на глас, или 3 488 588 избиратели.

Част от тези искания обаче залегнаха в новия Изборен кодекс, който бе гласуван години по-късно.