Имат ли сила Костов и Петър Стоянов да извървят пътя към "Дондуков" 2?

В пълната мъгла около кандидат-президентските кандидатури и амбициите на стария десен отбор да издигне обединяваща фигура след оттеглянето на Румен Радев, логично изплуваха имената на най-харизматичните политици от зората на демокрацията. В последните дни се заговори за кандидатурите на Иван Костов и Петър Стоянов – личности, които се превърнаха почти в идоли на поне две поколения българи. 

От лагера на ПП-ДБ тръгна информация, че е възможно един от тях да бъде издигнат за предстоящата драматична битка за президентството.

Няма спор, че Костов и Стоянов са политици от голям мащаб, със заслуги за страната, с каквито едва ли някой днешен политик може да се похвали. Това са държавници, дали ключа за нова посока на България към Европа и демократичните ценности.

Младите политици вдясно обаче съвсем прагматично си дават сметка, че силата на двамата лидери днес няма как да е същата, както преди 20-30 години, защото днес страната е различна. И няма как да се повтори еуфорията от 90-те, когато десните лидери събираха стотици хиляди по площадите, за да им предадат енергията си. Поколението е различно, различни са нагласите и претенциите.

Стоянов има силна харизма, компетентност и умения, които запази и може да спечели симпатиите на десните хора. Бившият президент обаче отдавна не участва в активната политика, появява се рядко в медиите, не дава оценката си за горещи политически събития. Така той отдавна остана извън борда на вниманието на избирателите. За много хора от новите поколения пък е напълно непознат.

Голям коз на неговата кандидатура биха били гласовете, идващи от ГЕРБ. Да припомним, че Петър Стоянов бе човекът с много сериозна роля за спойката между СДС и ГЕРБ, когато сините бяха на ръба да се стопят като формация. Затова и избирателите на партията на Борисов е логично да приемат присърце някогашния президент.

Стоянов спечели събра 66%  през юни 1996 г. при проведените за първи път в Европа първични президентски избори в рамките на ОДС срещу тогавашния президент, д-р Желю Желев.

На 3 ноември 1996 година, като кандидати на ОДС, Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев са избрани за президент и вицепрезидент на България с 2 502 517 гласа или 59,73%, печелейки срещу кандидатите на БСП Ирина Бокова и Иван Маразов.

Стоянов е първият български политик, поставил в центъра на предизборната си кампания членството на България в НАТО и Европейския съюз и първият български държавен глава след Втората световна война, който не е бил член на БКП.

Президентският мандат на Петър Стоянов ще бъде запомнен и с разрешаването на най-тежката политическа криза в новата история на България. На 4 февруари 1997 г., в разгара на масовите протести срещу правителството на БСП, той отказа да приеме предложението на БСП за втори кабинет и свика СНС, където БСП бяха принудени да се откажат от властта. Така Стоянов назначи служебен кабинет, начело със Стефан Софиянски и насрочи нови парламентарни избори, с което сложи край на политическата криза.

Друг е въпросът с Иван Костов, в случай че кандидатурата му бъде издигната за кандидат-президент, защото едва ли ще получи политически дивиденти от подобна битка, а и малка е вероятността самият той да приеме идеята да се впусне в маратона към президентството.  

Командира е изключителна фигура и в политиката, и в икономиката, но тъкмо нестандартните му решения и реформи му спечелиха купища врагове. Затова и бившият син премиер няма как да получи масова подкрепа, особено от по-възрастните с лява настройка, които не просто не го харесват, но още не са му простили за приватизацията и деноминацията на лева.

Костов обаче продължава да е по-активен на политическия терен, често в заплатени и сложни ситуации, се чака неговата тежка дума, за да може политиците да си сверят компаса. Ролята на ментор и безспорен държавник от най-тежките времена всъщност най-му отива и би трябвало да я запази.