In Memoriam: Царят на фауловете не успя да победи левкемията

Новината, която никой не искаше да чуе: Синиша Михайлович ни напусна. Той умря в клиника в Рим на 53-годишна възраст. Бившият треньор на Болоня обяви откриването на болестта на пресконференция на 13 юли 2019 г.: "Имам левкемия, но ще я победя, като играя в атака".

На 29 октомври 2019 г. трансплантацията на костен мозък в Сант'Орсола в Болоня, на 22 ноември оставката, в началото на 2022 г. новите алармени камбани. Днешното съобщение на семейството потуши и последната надежда.

Синиша Михайлович започва кариерата си като футболист в родината си, в тогавашна Югославия.

Син на майка хърватка и баща сърбин, той е роден във Вуковар в Източна Хърватия, но израства в близкото Борово, където прави първите си стъпки като играч, преди да се премести във Войводина. През 1990 г. преминава в Цървена звезда Белград, отбора на Савичевич, Просинечки, Стоянович и Югович, с който печели Купата на шампионите, побеждавайки Олимпик Марсилия на финала на стадион "Сан Никола" в Бари.

Пристига в Италия през 1992 г. и подписва договор с Рома. И Италея ще се превърне в негов втори дом. След "Джалоросите" се нареждат още участие с фланелките на Сампдория, Лацио и Интер. Винаги печели нещо или оставя своя отпечатък. Той се пенсионира през 2006 г., вкарва 69 гола и подава за 55 попадения в 455 мача.

Но ще си остане като един от най-впечатляващите изпълнители на преки свободни удари. Българите имаха възможност да го наблюдават и на живо с екипа на Цървена звезда, когато сърбите домакинстваха на стадион "Българска армия" за срещите си със Сампдория и Панатинайкос, откъдето започна походът на "червено-белите" към КЕШ.

Визитката му е впечатляваща: 3 титли на страната с Войводина (1989) и Цървена звезда (91 и 92), две титли на Серия А с Лацио (2000) и Интер (2006), 4 купи на Италия с Лацио (2000 и 2004) и Интер (2005 и 2006), 3 суперкупи на Италия с бианкочелестите (1998 и 2000) и с нерадзурите (2005). С Цървена звезда той печели не само Европейската купа, но и Междуконтиненталната купа през 1990 г. Купа на носителите на купи с Лацио през 1999 г., Суперкупа на Европа през същата година отново с "бианкочелестите".

Започва треньорската си кариера като заместник на Манчини в Интер, след което преминава на първата си и последна треньорска скамейка в Болоня. Следват Катания, Фиорентина, Сампдория, Милан, Торино и престой в Спортинг Лисабон, който продължава само девет дни (поради смяна на президента), преди да се завърне в "червено-синята" магия. Синиша има опит и на резервната скамейка на Сърбия между 2012 и 2013 г.

Това е изявлението на семейството, което беше официално публикувано в пресата на Апенините: "Неговата съпруга Ариана, заедно с децата Виктория, Вирджиния, Мирослав, Душан и Николас, внучката Виоланте, майката Виктория и братът Дражен, с мъка съобщават за несправедливата и преждевременна смърт на техния примерен съпруг, баща, син и брат Синиша Михайлович.

Уникален човек, изключителен професионалист, отзивчив и добър към всички. Той смело се бори с ужасна болест. Благодарим на лекарите и медицинските сестри, които го следваха през годините, с любов и уважение, особено на д-р Франческа Бонифази, д-р Антонио Курти, проф. Алесандро Рамбалди и д-р Лука Маркети. Синиша винаги ще бъде с нас. Живея с цялата любов, която той ни даде".