Институтът на Калоян Паргов с първи анализ: ДБ, ГЕРБ и Копейкин продължават да трупат подкрепа

Стратегическият институт за национални политики и идеи (СИНПИ), основан от бившия шеф на БСП-София Калоян Паргов и редица известни имена в политиката, социологията, енергетиката и икономиката, излезе с първи анализ за предстоящите парламентарни избори и даде прогноза за още по-ниска избирателна активност, в сравнение дори с тази от ноември 2021 г. 

"Ниска избирателна активност, фрагментиран парламент, слаба вероятност за формиране на стабилно мнозинство и съставяне на редовно правителство", прогнозира експертите при Паргов. 

 Данните от проучването поставят повече въпроси, отколкото отговори за евентуалния успешен мандат на следващото Народно събрание. Засега прогнозата за електоралния резултат, разглеждан като класация на потенциалните парламентарно представени формации, изглежда несигурна заради регистрираните близки стойности за някои от партиите и коалициите. Напълно е възможно в изборния ден да настъпят промени в подредбата на парламентарните групи, но е изключително слабо вероятно да се получи категоричен отговор на най-важния въпрос – възможно ли е да се сформира достатъчно стабилно и устойчиво мнозинство, което да позволи съставянето на редовно правителство? Към този момент отговорът по-скоро е отрицателен, пишат от там. И се обосновават така: 

Получените данни са доказателство за очаквана ниска избирателна активност, дори по-ниска в сравнение с регистрираната през ноември миналата година. Това ще се случи, освен ако оставащите до края на предизборната кампания дни не произведат някакво голямо и непредвидено събитие.

Очакваната ниска избирателна активност е причинена от различни фактори, които обаче действат едновременно като съвкупност - умора, обществени страхове, обедняване, дефицит на нови лица и формации, както и международната нестабилност.

Всичко това предпоставя по-ниска избирателна активност в сравнение с ноември миналата година, когато активността бе около 40% (близо 2,7 млн. души). Сега не се очаква активността да надхвърли 2,5 млн. души, но може да спадне и до по-ниски нива. Същевременно вотът извън сраната ще повиши своята тежест при разпределението на резултата, тъй като се очаква да се запази приблизително на същото номинално ниво.

Под линията на 4-процентовия праг личат имената на още две формации, които привличат потенциална подкрепа над или около 1%: „Изправи се България“ (1,8%) и ВМРО (0,9%). Вероятността обаче която и да е от тях да бъде представена в следващото Народно събрание практически клони към нулева.

Същевременно прави впечатление, че двама от потенциалните участници в следващия парламент („Има такъв народ“ и „Български възход“) са в „опасна близост“ до изискуемия се от закона праг за влизане в Народното събрание, заради което данните за тези две формации на този етап не трябва да се разглеждат като надеждна основа за по-категорични прогнози.

Прави впечатление, че три от формациите (ДПС, „Възраждане“ и коалицията „ГЕРБ-СДС“) постигат сравнително висока степен на мобилизация на предишните си гласоподаватели, като една от тях („Възраждане“) почти удвоява електоралния си потенциал чрез привличането на нови гласове. Сравнително успешно с привличането на нови гласове се представя още една формация („Демократична България“), но в същото време не успява да задържи в достатъчна степен предишните си гласоподаватели.

Големият „губещ“ е „Продължаваме промяната“, от която са оттеглили подкрепата си близо 40 на сто от нейните бивши избиратели, а не се справя сравнително успешно и с привличането на нови гласове. В числото на „губещите гласове“ следва да се споменат и „БСП за България“ и „Има такъв народ“, които обаче се радват на сравнително добра мобилизация на сегашните си твърди ядра.

Публичните дебати около въпроса за машинното гласуване и инициативите за връщането на старата система на изборност оформиха масовото убеждение, че този начин на избор фаворизира едни партии и ощетява други.

Безспорни лидери по безпроблемно гласуване чрез машини са избирателите на Демократична България и ИТН, а в най-голяма степен от този начин на избор са застрашени ДПС, „БСП за България“ и „Български Възход“.

През миналата година ниската и спадаща избирателна активност най-често бе обяснявана със страх от пандемичната обстановка и дистанцирането от машинното гласуване. Данните сега не потвърждават наличието на подобни страхове или притеснения. Както коментирахме по-горе, причините за ниската избирателна активност са предимно от социално и политическо естество.

Потенциалните участници в следващия парламент може да се групират на два вида: формации с потенциал за нарастваща подкрепа и формации със спадаща електорална подкрепа. Към първата група се отнасят „Възраждане“, „Демократична България“ и ГЕРБ-СДС, а към втората – „Продължаваме промяната“ и „БСП за България“. При останалите партии не се наблюдават ясно изразени движения в едната или другата посока.

Откъде могат да дойдат изненадите?

Коалицията „ГЕРБ-СДС“ оглавява стабилно класацията и е изключително слабо вероятно да бъде изместена от първото място. Партията на Борисов постига сравнително висока степен на мобилизация, а дистанцията между нея и следващите я политически формации е склонна към нарастване.

Освен това близо половината от анкетираните (47,7%), независимо за кого ще гласуват, очакват именно „ГЕРБ-СДС“ да спечели изборите. Това допълнително окуражава традиционния конформистки вот в полза на въображаемия победител.

За сметка на това спорът за второто, третото и четвъртото място в класацията е възможно да остане открит до последния момент. Не е високо вероятно „Продължаваме промяната“ да отстъпи второто място или на ДПС, или на „Възраждане“, но не е и невъзможно заради низходящия тренд на подкрепа за формацията на Петков.

От друга страна, избирателите на „Възраждане“ и особено на ДПС имат определени проблеми с машинното гласуване.

Интрига има и за петото и шестото място. Ако нивата на подкрепа за „БСП за България“ и „Демократична България“ продължат да се сближават, може да се получи изненадващо предподреждане на крайния резултат.

Ще бъде открит до последния момент отговорът на въпроса дали ИТН и „Български възход“ ще бъдат представени в следващия парламент, като шансовете за това на партията на Трифонов са по-високи, отколкото на формацията на Янев заради по-високия дял на колебаещи се избиратели на „Български възход“ и сравнително по-неустойчивото и неравномерно регионално разпределение на подкрепата за тази формация, пишат още от СИНПИ.