Иран учи Русия как да избегне санкциите от Европа

Иран се готви да предаде на Кремъл чертежите на най-ефективното си оръжие срещу Запада: подземната финансова мрежа, на която разчита, за да заобикаля санкциите, разказва БГНЕС.

В продължение на години ислямската република осуетява американските усилия да я изолира и да лиши икономиката ѝ от средства, като изгражда паралелна вселена от подставени лица и чуждестранни банки - включително големи финансови институции, базирани в Европа и САЩ - които иранските компании използват, за да избягват международния контрол и да извършват стопанска дейност в чужбина.

Русия е изправена пред нарастваща международна изолация заради войната в Украйна, Иран, който вече предоставя на Москва оръжия, предложи да сподели опита си в изкуството на избягване на санкциите, твърдят западни дипломати. Поредица от неотдавнашни срещи между висши руски и ирански служители, включително ръководителя на иранската централна банка Али Салехабади и заместник-министъра на икономиката Али Фекри, са свързани с полагането на основите на това сътрудничество, твърдят дипломатите.

Ако Москва успее да копира иранската система, тя може да се надява да смекчи въздействието на много от санкциите, с които се сблъсква, особено в петролния и газовия сектор, който е гръбнакът на икономиката на страната. Подобна система би дала на руския президент Владимир Путин много повече гъвкавост - и време - да продължи да води войната си срещу Украйна, като поддържа приходите от петрол.

"Всеки, който се интересува от промяна на руското съзнание, трябва да разбере, че парализирането на руско-иранските финансови възможности е от съществено значение", казва един от западните служители.

Дипломатите, които предупреждават за техниките за заобикаляне на санкциите, отбелязват също така, че западните банки, като германските Commerzbank и Deutsche Bank, както и Citigroup в САЩ, играят роля в подпомагането на Иран да продължи да трупа приходи от износ чрез нелегални транзакции. Рискът е, че същите западни банки - волно или неволно - могат да бъдат въвлечени от Русия в същия стил на търговия.

През лятото Техеран и Москва проведоха разговори за използването на Иран като задна врата за руския петрол, след като Техеран и световните сили се върнат към ядрената сделка. Съгласно нея Ислямската република ще ограничи атомната си програма в замяна на облекчаване на санкциите. Но на фона на бруталните репресии на иранския режим срещу протестиращи през последните седмици и нарастващия скептицизъм относно подновяването на споразумението във Вашингтон вероятността за пробив намаля.

Отношенията между Русия и Иран, които си сътрудничат в Сирия в подкрепа на режима на Башар Асад в гражданската война в страната, обаче се засилиха на други фронтове. Иран се превърна в основен доставчик на безпилотните самолети "камикадзе", които Русия използва в Украйна, например. Междувременно Техеран е поискал от Кремъл помощ за напредъка на ядрената си програма, съобщи миналата седмица CNN, позовавайки се на американското разузнаване.

Иран има десетилетия опит в намирането на начини за избягване на американските санкции, но постигна особени успехи от 2018 г. насам, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп се оттегли от ядреното споразумение и отново наложи ограничения. Тръмп твърдеше, че споразумението с Иран е недостатъчно, за да попречи на Техеран да създаде бомба. Европейските държави, начело с Германия и Франция, се противопоставиха на решението на САЩ, но бяха безсилни да го спрат.

Дори преди стъпката на Тръмп обаче европейските банки и компании не бяха склонни да възстановят отношенията си с Иран, защото много американски санкции оставаха в сила и повечето фирми оценяваха риска от правна опасност за САЩ като твърде висок.

Средството за защита на Иран беше да премине в нелегалност.

Прегледаните от Politico данни за скорошни транзакции между ирански разплащателни къщи и регистрирани в чужбина фиктивни компании, контролирани от режима, сочат, че обемът на транзакциите, заобикалящи санкциите, обработвани от мрежата, е поне десетки милиарди долари годишно. Данните, потвърдени от западни служители, подчертават степента, до която Иран е успял да заобиколи така наречената "кампания за максимален натиск", инициирана от Вашингтон през 2018 г.

"Това обяснява как Иран спечели кампанията за максимален натиск", заяви един от западните служители.

То може да обясни и защо Иран, въпреки значителните отстъпки от страна на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън, се противопостави на повторното влизане в ядреното споразумение. Преговорите стигнаха до задънена улица още преди неотдавнашната вълна от протести в Иран.

Въпреки че американските санкции се отразиха негативно на икономическото производство на Иран, сенчестата финансова мрежа на Техеран гарантира, че икономиката продължава да работи, ако не на пълни обороти, то с темпо, което я поддържа в движение, като същевременно осигурява привилегиите на елита. Въпреки че инфлацията и безработицата в Иран са високи - фактори, които допринесоха за размириците - икономиката на страната напоследък показва признаци на живот, като само през последната финансова година е нараснала с повече от 4 % по данни на Световната банка.

Въпреки че износът на петрол от Иран е намалял приблизително наполовина до около 1 милион барела дневно, той успява да поддържа стабилна търговия в други области, като нефтохимията и металите. Миналата година външната търговия на Иран достигна най-високото си ниво, откакто САЩ възобновиха санкциите, и възлиза на около 100 млрд. долара. Въпреки спада в обема на петрола, страната напоследък се възползва от повишаването на цените, като приходите от износ през миналата година се увеличиха повече от два пъти до около 19 млрд. долара. Това, което стимулира възстановяването на иранския петрол, според Световната банка, е "непрекият износ за Китай".

Иранският петрол е привлекателен за Китай, най-вече защото е сравнително евтин. Незаконният характер на санкционирания ирански суров петрол означава, че той се продава с голяма отстъпка от пазарните цени.

Тук се намесва тайната иранска мрежа от подставени лица.

Самият петрол се доставя сравнително лесно и негласно, като се прехвърля от кораб на кораб в открити води и след това се смесва в чуждестранни пристанища с друг суров петрол, за да се прикрие произходът му. По-голямата трудност за Иран е да получи заплащане за продажбите, без да предизвика червени сигнали в международната финансова система, която от регулаторна гледна точка е доминирана от Съединените щати. Вместо да продава петрола директно на крайния купувач, той се продава чрез подставени лица, често на други подставени лица.

Едва миналата седмица САЩ наложиха санкции на членовете на това, което определиха като подкрепяна от Иран група за контрабанда на петрол, която Вашингтон обвини, че е насочвала пари към „Хизбула“ - базираната в Ливан терористична групировка, подкрепяна от Техеран.

„Лицата, които управляват тази незаконна мрежа, използват мрежа от фиктивни дружества и измамни тактики, включително фалшифициране на документи, за да прикрият произхода на иранския петрол, да го продават на международния пазар и да избягват санкциите", заяви Брайън Нелсън, високопоставен служител в Министерството на финансите на САЩ, участващ в разследването, в изявление, в което обяви новите санкции.

Възможността за тихо финансиране на тероризма обаче е само една от многобройните ползи, които Иран извлича от своята подземна финансова система. Най-голямото предимство е, че тя дава на пострадалата икономика на страната достъп до твърда чуждестранна валута, без нито един долар да влезе в банковата система на Иран. Въпреки че по-голямата част от средствата, генерирани чрез мрежата, остават в чужбина, местните компании могат да използват приходите, които генерират там, като обезпечение в страната.

Тайната финансова система на Иран е изградена от така наречените "къщи за обмяна на пари". Тези организации, които наброяват десетки, обикновено са регистрирани в Китай, ОАЕ и Турция. Къщите се намират под строгия надзор на режима.

Ако иранска фирма трябва да извърши чуждестранна транзакция, забранена от санкциите, местната ѝ банка може да се обърне към някоя от къщите, за да филтрира плащането през лабиринт от фиктивни компании, което прави изключително трудно проследяването на истинския произход, твърдят западни дипломати.

Димна завеса на санкциите

По-малко известен аспект на тази подземна търговия е централната роля, която играят големите западни банки. Много от транзакциите, които включват всичко - от петрол до метален скрап, са деноминирани в евро или долари. Това означава, че уреждането на сделката, последната стъпка от нея, изисква участието на европейска или американска банка, в зависимост от валутата.

Според данни на иранските обменни бюра Иран е използвал големи банки от ЕС, като германските Commerzbank и Deutsche Bank, както и американски банки, включително Citigroup, за уреждане на тези сделки. Съгласно правилата за санкции на САЩ на местните банки и на чуждестранните банки, които извършват дейност в САЩ, е забранено да извършват почти всички финансови сделки, които включват Иран.

Дипломатите заявиха, че данните от борсата показват, че незаконните приходи от ирански износ се прехвърлят през международната банкова система, но няма доказателства, че банките са знаели, че тези транзакции са част от схемата на Техеран за поддържане на приходите от петрол. Ако фиктивните компании, посочени в транзакциите, не са били изрично посочени от правителството на САЩ, банките често не успяват да открият подозрителната дейност.

Въпреки че банките имат строги изисквания за надлежна проверка, за да проследят произхода на средствата, иранците са станали майстори в прикриването на произхода на парите. Въпросните транзакции често включват една и съща група от дружества и банки, базирани в Китай, Турция, ОАЕ, Сингапур и Индия, а стойността им варира от няколко хиляди долара до милиони.

Лъвският дял от транзакциите минава през Обединените арабски емирства, казват дипломатите. Близостта на ОАЕ до Иран и леката регулаторна среда ги правят привлекателно място за бизнес на Техеран, казват те. Същите тези качества са поставили страната в полезрението на европейските служители. Очаква се в близките дни Европейската комисия да включи ОАЕ в своя списък на "високорисковите" държави по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Трудно за контрол

И все пак ръководители, близки до банките, казват, че е по-лесно да се говори, отколкото да се прави. Банките са инвестирали милиарди в усъвършенствани компютърни системи за откриване на съмнителни транзакции и са наели армии от специалисти по финансови престъпления. Въпреки това иранците често са една крачка пред тях.

"Трудно е да разберем кога с нас се злоупотребява", признава изпълнителен директор на една от банките. "Хората, които се занимават професионално с това, познават юрисдикциите, които не си сътрудничат с американските власти, така че и тук има регулаторен арбитраж."

Не е ясно до каква степен конкретните транзакции, разгледани от Politico, може да са нарушили американските санкции.

Говорителка на Министерството на финансите на САЩ не коментира конкретните банки, цитирани от Politico, но заяви, че органът отдавна следи отблизо спазването на американските санкции срещу Иран и Русия и ще продължи да го прави, включително когато става въпрос за финансови институции.

"Министерството на финансите ще продължи да се насочва към тези усилия за заобикаляне на санкциите с цел укриване и прехвърляне на пари през международната финансова система, а финансовите институции трябва да продължат да бъдат бдителни срещу подобни схеми", каза тя.

В миналото нарушаването на американските санкции е струвало изключително скъпо на европейските банки. През 2014 г. например френската BNP беше глобена с 8,9 млрд. долара за нарушаване на американските санкции срещу Иран и други държави.

ЕС отмени повечето финансови санкции срещу Иран като част от ядреното споразумение от 2015 г., което европейските сили продължават да спазват. Въпреки това в по-голямата си част европейските банки се въздържат от тях поради опасения, че ще бъдат изложени на американските санкции.

Въпреки че националните регулаторни органи в Европа отговарят за надзора на своите банки, Европейската централна банка като управител на общата валута трябва да следи за трансакциите, деноминирани в евро, които преминават през нейната система за разплащане, известна като TARGET2.

Критиците обвиняват централната банка, че си затваря очите за злоупотреби с нейната система за разплащане. "ЕЦБ прилага санкциите на ЕС, а не санкциите, наложени от юрисдикции извън ЕС. Що се отнася до санкциите на ЕС, ЕЦБ гарантира, че TARGET2 не извършва разплащания на трансакции, които попадат в обхвата на санкциите.", отговориха от ЕЦБ.

И все пак, дори ако извършването на финансови трансакции с ирански интереси не е нарушение на санкциите на ЕС, европейските разпоредби, насочени към борбата с изпирането на пари, изискват от банките да извършват задълбочени проверки на самоличността на клиентите си - стандарт, наречен "познавай своя клиент". Недостатъците на ЕС в това отношение са очевидни от години. През септември Европейският банков орган, който координира регулациите в сектора, заяви, че длъжностните лица в региона "трябва да направят повече" за борба с незаконната дейност в европейската финансова система.

Докато това не се случи, западните дипломати твърдят, че Иран ще продължи да използва финансовата инфраструктура на Европа, без да се страхува от разкриване - пример, който според тях Русия със сигурност ще последва.

"Това не е пролука в стената", каза един от служителите. "Няма стена."