Соц плажовете - кльощави жени с цели бански, печенето по цици дойде от ГДР

По времето на социализма българките на плажа изглеждаха естествени и бяха с еднотипни бански заради дефицита, но по-късно бяха повлияни от западната мода, която проникваше чрез чуждестранните туристи по Черноморието.

Банските

Визията им се променяше драстично през десетилетията. През 50-те години доминираха целите бански костюми с консервативна кройка. Материите бяха предимно памучни, които тежаха и съхнеха бавно след влизане във водата.

През 60-те навлезе революционният бански от две части. В началото долната част беше с много висока талия, покриваща пъпа и наподобяваща къси панталонки. През 70-те години се появявиха триъгълните бикини с връзки и банските с по-изрязани деколтета. Популярност придоби еластичната материя хеланка, макар че бързо губеше форма при разтягане. През 80-те настъпи ерата на неоновите цветове и силно изрязаните бикини, вдъхновени от аеробиката, разказва "Ретро".

През 60-те и 70-те народното стопанство не отглеждаше огромни задници и силиконови цици

Как се намираха

Поради дефицита на оригинални бански в държавните магазини като ЦУМ, българките трябваше да бъдат креативни: масово се прерисуваха модели от западни списания като Burda и се шиеха вкъщи. Изключително популярни бяха ръчно плетените бански, които изглеждаха много ефектно, но ставаха изключително тежки при намокряне. Щастливките, които имаха достъп до западна валута, си купуваха маркови и качествени бански от чуждестранни материи от Кореком.

Прекупвачи пък продаваха дрехи, купени „на старо“ или „под масата“ от полски и германски туристи.

Феноменът „монокини“

Международните курорти като Златни пясъци и Слънчев бряг бяха пълни с туристки от ГДР, ФРГ и Чехословакия, които плажуваха без горнище. Въпреки първоначалния шок и опитите на родната комунистическа власт да налага глоби за „неморално поведение“ много млади българки бързо възприеха модата на монокините през 80-те години и по плажовете можеше да видиш девойки със съблечено горнище в името на пълния и равномерен тен.

Чехкини и полякини носеха малко западен стил

Прически

За разлика от днес тежкият грим липсваше, но по-суетните дами не пропускаха ярко червило дори на пясъка. През 60-те и 70-те години бяха модерни обемните тупирани коси и прически тип „кошер“, често прикрепяни с шарени ленти за глава или кърпи. През 80-те хит стана трайното студено къдрене. Дамите носеха големи пластмасови слънчеви очила и сламени капели. Емблематични за соца остават гумените плувни шапки с релефни цветя, които бяха задължителни за басейните.

Култови аксесоари

Народът ходеше на плаж с карирани хавлии, произвеждани масово от заводи като „Яна“ – Панагюрище. Те бяха дебели, памучни и най-често на големи карета (червено, синьо, зелено). Всяко семейство имаше поне няколко такива, които се предаваха с поколения.

Гумените и брезентови дюшеци: Истински лукс бяха тежките надуваеми дюшеци – от едната страна червени, от другата сини. Те миришеха специфично на гума, надуваха се с часове „с уста“ и бяха толкова здрави, че се ползваха и за допълнителни легла в квартирите.

Сгъваемите плажни столчета бяха дървени или метални конструкции с опънат плат на райета. Те бяха задължителна част от багажа на всяка кола, пътуваща към морето.

Купон с акордеон

Храна и напитки

Хладилните чанти – масивни пластмасови кутии, се пълнеха с предварително замразени патрони с вода. В тях се носеха сандвичи с хамбургски салам или русенско варено, сирене, домати, краставица. В метални или пластмасови термоси с капсулирано стъкло отвътре се носеше кафе или домашно приготвен сироп от малини/бъз. На плажа продавачи викаха: „Топла, сладка, млечна царевица!“ – или предлагаха захарно петле и сладолед.

Плажовете бяха пренаселени. За да намерят хубаво място близо до водата, хората отиваха в 6:30-7:00 сутринта, разпъваха хавлиите, забиваха големите чадъри и се връщаха да закусват.

Отсядане

Тъй като големите хотели по Слънчев бряг и Златни пясъци бяха резервирани за чужденци от „Балкантурист“, българите масово отсядаха на квартира в Созопол, Несебър или Китен. Местните хора ги посрещаха още на автогарите с табели „Давам квартира“.

Другият вариант бяха почивните станции на различните заводи и ведомства. Там се плажуваше по график, а храната се сервираше на три смени в стола на станцията след сирена за обяд.

Марта Вачкова беше сред ранните БГ-нудистки, но след 60-те нахлузи бански