Италианската кухня получи от ЮНЕСКО статут на световно културно наследство

Италианската кухня получи от ЮНЕСКО статут на световно културно наследство, предаде АНСА.

Решението беше обявено днес от Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО, обсъждащ в Делхи кандидатурите за вписване в списъка на Нематериалното културно наследство на организацията.

За първи път национална кухня на дадена страна е вписана в този списък. Досега в списъка попадаха отделни кулинарни традиции или рецепти.

Комитетът сега мотивира решението си с това, че италианската кухня е културно и социално съчетание на кулинарните традиции и начин за грижа за себе си и за другите.

Тя е израз на любовта и на преоткриването на културните корени.

Тя предлага на общностите възможност да дадат израз на своята история и да я споделят с останалите. Кухнята, като съчетано понятие, описва света около хората, се казва в мотивацията на Комитета.

Италианската кухня участваше в надпреварата с още 60 разнородни кандидата от 56 страни по света. Решението тя да бъде вписана днес в списъка на ЮНЕСКО беше посрещнато с дълги аплодисменти в залата, в която заседаваше Комитетът.

Кухнята и кулинарията е обща дейност, която подчертава близостта с храната, уважението към съставките, вложени в храната и уважението към споделените моменти около масата“, се казва в изявление на ЮНЕСКО.

Италианската кухня се базира на рецепти, в които няма разхищаване на продукти.

Чрез италианската кулинария се предават от поколение на поколение вкусове и умения. Тя е средство за свързване със семейството и общността, било то у дома, в училище или чрез фестивали, церемонии и социални събирания.

В италианската кухня и кулинария са въвлечени хора от всички възрасти, които обменят рецепти, предложения и истории, като често бабите и дядовците учат на традиционни ястия на внуците си.

Знанията и уменията, свързани с този елемент, се предават неформално в семействата и формално в училищата и университетите.

Освен като готвене, практикуващите италианската кухня разглеждат този елемент като начин да се грижат за себе си и за другите, да изразяват любов и да преоткриват своите културни корени. Този елемент дава на общностите възможност да споделят своята история и да опишат света около себе си. Той помага също така за съхранението на специфични културни изрази, като език и жестове.

„Така тази практика насърчава социалното включване, като същевременно спомага за благополучието и предлага канал за учене през целия живот и между поколенията. Тя също така укрепва връзките, насърчава споделянето и спомага за чувството за принадлежност“, се казва в мотивировката на Комитета на ЮНЕСКО.