Иван Бакалов за жълтите медии и студентките по журналистика

"Навремето като студенти се възхищавахме на Гюнтер Валраф, журналистът който работеше под чуждо име тук и там и пишеше страхотни изобличаващи репортажи." Така започва разказа си за възхода и падението на българските таблоиди ветеранът Иван Бакалов.

Да се насладим на крайно интригуващите му спомени от първо лице:

Валраф си променяше дори и външността до неузнаваемост. Беше се уредил да работи като репортер във вестник "Билд", най-тиражния вестник в Германия, под чуждо име. И ги разобличи в книга как си измислят и украсяват, как злепоставят хора. Чак свали тиража на изданието и Щпрингер заведе дела срещу него. Валраф издаде втора книга за "Билд" за да покрие съдебните си разходи.

Както и да е, разтресе медиите и пазара на вестници, показа жълтата журналистика отвътре.

Преди около 20 години интернет още не беше преобразил медиите и хората четяха повече вестници на хартия. Тогава у нас започнаха да стават много влиятелни жълтите вестници. Другите като "Труд" и "24 часа", макар и те да са, ако не жълти, поне да ги наречеш булевардни, след 1997-2000-а година загубиха влияние, защото станаха много обслужващи.

И от най-тиражните тогава напред излезе седмичникът "Шоу". "Уикенд" още не го беше надминал по тираж. Жълт, та чак кафяв, да те е гнус да го разгърнеш в някои дни. Днес има такъв жълто-кафяв аналог в интернет, всеки се сеща кой, но "Шоу" тогава не беше обслужващ като него.

Аз преподавах на хонорар във факултета по журналистика. В края на всеки летен семестър студентите профил печат караха по месец стаж в различни издания. Точно през лятото по време на отпуски във вестниците не стигат хора и стажантите са добре дошли. Някои от тях ме питаха и търсеха съвет за стаж, свързвах ги с колеги по вестниците. В следващите години вече не беше така, студентите не искаха да чуят за стаж в големите вестници, дотолкова се бяха дискредитирали.

И в това време, когато "Шоу" се славеше като мръсен жълт вестник, а вестниците още не бяха загинали от интернет и слагачеството си, една колежка ме помоли да осъществим една идея по метода на Валраф. Деси Стоянова, която сега води "Преди обед" по бТВ, беше зам.-главен редактор на едно женско списание, което не изчерпваше темите си само с мода и стил. Или поне Деси се опитваше да вкарва и други теми. Та тя ме помоли да намеря някоя студентка, която ще се съгласи да иде на стаж в "Шоу" през лятото и след това да напише дълъг материал, репортаж, ако трябва с продължение, в списанието. Да разкаже как е в един кален вестник отвътре. Стажантката щеше веднъж да изкара някой лев от вестника, втори път още по-прилично от списанието.

Идеята ме спечели и аз подпитах няколко студентки, разказах им за Валраф. Една по-амбициозна обеща да си помисли, повечето гледаха уплашено и не им се искаше да попадат в такъв вестник. Накрая на следващите часове с курса попитах студентката дали е размислила, навита ли е. Отговорът ме разби. Тя обидено ми обясни, че не иска да участва в такива неморални игри, че не е почтено да идеш да работиш под прикритие в един вестник и после да разкриваш какво става в него. Въобще, постави ме в ролята на мошеник, който иска от нея да върши предателства и подлости.

Направо замлъкнах и не можах с нищо да възразя. Това Валраф и прочее - нищо такова не беше разбрала, нито смяташе "Шоу" за нещо жълто-кафяво и осъдително. Притеснен обясних на Деси как съм ударил на камък, тя дори малко се разсърди - Ти, вика, ще ми провалиш идеята, ще се разчуе сега и във вестника ще научат. И беше права. И се провали наистина.

В следващите години студенти все повече отказваха да карат стаж дори във вестници като "Труд" и "24 часа", толкова отблъскващи ги смятаха. Сега вече завършват журналистика и не искат въобще да работят това. От 20-ина студенти в профил "Печат", най-много 4-5 да искат да работят в медии, и то временно. Другите - пиар, рекламни агенции, копирайтъри, писачи по социални мрежи и т. н. Къв ти жълт вестник сега, къв ти Валраф, ква ти журналистика.