Иво Христов: Радев е последната преграда преди въвличането ни във войната

Президентът Румен Радев е последната институционална преграда пред въвличането на България във войната. Партиите приличат на клиенти в мола навръх Черен петък: гледат да се награбят за краткото време. Това написа във фейсбук евродепутат и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г. През 2019  той бе освободен от поста си по свое желание.

Служебният кабинет е идеалната боксова круша за партиите, защото не участва в изборите, трудно може да отговори на разнопосочните обвинения и помага да се забравят греховете на политическата класа.

Изборите за местна власт наесен също няма да са някакъв спасителен бряг, а само етапна развръзка. Знаете моето мнение, че е необходима конституционна реформа в посока президентска република. Без нея ще се намираме в постоянна управленска безтегловност, допълни още той.

Според него има два фактора - местните избори и войната - които ще притиснат партиите да съставят правителство.

Първият фактор, изборите, тласка ГЕРБ и ДПС към коалиция, която от кумова срама ще се скрие зад експертен кабинет. Тези две партии знаят, че овладеят ли местната власт, си гарантират непосредственото бъдеще.

Като вторият фактор той посочва, войната, която според него е причина за огромен натиск отвън.

"Той вече принуди „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да се коалират предизборно. Под външен натиск е възможно да бъде формирана коалиция ГЕРБ-ПП-ДБ, която обществото правилно нарича „коалиция на войната“. Този сценарий е дори по-опасен от коалицията на корупционното статукво между ГЕРБ и ДПС. Борисов, струва ми се, няма желание да вкара България във войната, но ще бъде принуден да следва другите две партии, които нямат никакви задръжки да ангажират България все повече в тази война", пише Христов.

Факт е, че българите претърпяхме серийни разочарования от политиката и загубихме страстта си към нея. Но това е повърхностно, измамно усещане. Всъщност разочарованията са се затаили като гняв и тази латентна сила може да избие като опустошителна стихия на повърхността. Всичко зависи от ръста на цените. Социалната криза може да се излее на улицата и тогава ще се създаде нова ситуация, ще се появят нови партии, нови лидери и страната може да поеме в неясна посока. Това е опасен сценарий, допълни евродепутатът.

Смятам, че промяна в държавното устройство ще доведе и до промяна в партийната система.

В президентска република няма стотици партии, защото за реалната власт могат да се борят само няколко големи формации, което окрупнява политическите субекти по естествен път. Ново държавно устройство ще означава и нови теми в обществения дебат.

Да речем, демографската катастрофа, която всички днешни партии констатират, не може да бъде надмогната в сегашната парламентарна република, защото изисква комплекс от дългосрочни социални мерки, а днес правителствата траят от ден до пладне, ако въобще ги има. Партиите не мислят стратегически.

Грубо казано, партиите приличат на клиенти в мола навръх Черен петък: влизат във властта и гледат да се награбят за краткото време, което пребивават в нея. Това изключва стратегически инвестиции и дългосрочни мерки. Затова големите български проблеми не могат да бъдат разрешени в рамките на сегашната конституция, каза още Христов във фейсбук.

Според него основният прицел на партиите е да водят кампания на гърба на служебния кабинет, който не участва в изборите. Така не влизаш в остър сблъсък с другите партии, с които може да се наложи да се коалираш след месец. Гарван гарвану око не вади, завърши Христов.

Абсурдни са твърденията, че президентът е властолюбец. Президентът не иска, а е принуден да управлява, поради неспособността на партиите да формират мнозинство. А тя е резултат от невъзможността да поделят баницата. Последният, който може да бъде винен за това, е президентът, който отпусна няколко месеца на партийните лидери, за да се разберат, а за капак те го обвиниха, че бавел следващите избори.

Президентът е последната институционална преграда пред въвличането на България във войната.

В този смисъл, той пречи на партиите на войната, пречи и на партиите на статуквото и то отдавна. Възможно е да бъде отстранен по поръка отвън, която десните партии ще изпълнят. Това ще дестабилизира България, но същевременно би дало на десницата повод за въвеждането на някакъв тип извънредно управление. Орбан го направи в Унгария. С това българският демократичен експеримент, продължил 34 години, ще приключи. Допускам обаче, че тези, които правят такива сметки, недооценяват възможната обществена реакция.

Относно партийната картина вляво и вдясно - отдясно: консолидиран блок от провоенни партии, необвързани с националния интерес, който дори не признават като понятие. Видяхме как се отнесоха към националния интерес по отношение на българите в република Северна Македония. Те ги предадоха. Оттогава Скопие множи злоупотребите, стигна се и до инцидента с пребития Християн Пендиков. Отляво: отслабваща БСП, това е видно от изборните резултати, и идейна криза не само на национално, но и на европейско ниво.

В България предстои да видим дали „Левицата“ на Мая Манолова ще върне част от загубения терен.

Смятам, че речите на Владимир Путин и Джо Байдън вещаят ескалация на войната.

Така наречената „война до победен край“, което е хазартно наддаване между две ядрени сили. За Америка залогът е съхраняването на глобалното ѝ надмощие, за Русия залогът е оцеляването на Руската федерация. Европа е потърпевша и при двата сценария, което вече усещаме.

Огорчаващо е, че председателят на ЕК Фон дер Лайен се включи в хора на „войната до победен край“.

Едно е ясно: България трябва да стои настрани от този пожар, в чието разпалване няма вина. Внушението, че това е война в името на благородни принципи, цели да консолидира фронта от двете страни. Левицата по време на Първата световна война води ожесточени спорове относно характера на войната и я оценява като империалистическа. Войната в Украйна също е империалистическа, това е война за имперско надмощие, не война за принципи.