Изповедта на един свещеник: Погребаната камбанария
Протойерей Георги Ашиков си спомня са службата пред Бога по времето на социализма
Протойерей Георги Ашиков си спомня са службата пред Бога преди 40 години по времето на социализма на страниците на „Църковен вестник”. Lupa.bg публикува текста без редакторска намеса:
От 1 януари 1975 г. бях преместен в друга енория с. Поленица, на 2 км от града на изток, и с. Лиляново, на 9 км северно от града. Църквата в с. Поленица беше малка, обикновена, много занемарена. Имаше над покрива дървена кабинка, където беше скътана камбаната.
По тясна стълбичка от женското отделение клисарят се качваше да бие камбаната при нужда. А на покрива на много места керемидите бяха се разместили и дъждовната вода спокойно влизаше в храма. Трябваше да се направи ремонт. Но при приемането аз заварих съвсем малка спестена сума в църковната каса.
През зимата, пролетта и лятото се набраха още малко средства. Някои миряни с добри сърца обещаха да дадат някой лев на заем, за да направим наесен ремонт на църквата. Повикахме и майстори, те вместо да изправят дълга стълба, за да се изкачват на покрива, почнаха да се провират през кабинката на камбаната. А тя стара и прогнила, наклони се на една страна. Наложи се да снемем камбаната, за да не се счупи, ако падне.
Средствата ни малко, ремонтът на църквата голям, а се явиха и непредвидени неща. Събрах пак настоятелите и решихме с малко средства да си направим хубава камбанария.
Идеята беше добра, лесно и бързо изпълнима. Четири седемметрови водопроводни тръби, свързани на три-четири места с винкел, отгоре лек тенекиен покрив и камбаната под него. Въпросът е ще се намерят ли такива тръби. Отивам в стопанския двор в Сандански, където бяха и работилниците. А там на едно място камара тръби, точно каквито ми трябват. "С нас е Бог!" помислих си възрадван.
Влизам в работилницата при оксиженистите. Мъже с мускулести ръце и обгорени от слънцето лица ме погледнаха с учудване. Обясних им защо съм при тях. Главният майстор прекъсна работата временно, за да му обясня подробно. Усмихна се. "Идеята е много добра казва той, но трябва да имате разрешение от домакина, за да вземем четири тръби за тази цел." Попитах го къде да потърся домакина. Посочиха ми канцеларията, накъдето се запътих веднага. И домакинът ме гледа с учудване при поздрава ми.
Разказах и на него за проектираната камбанария. Попита ме къде ще я поръчвам. Отговорих му, че в тяхната работилница. Даде ми разрешително, което занесох на майстора, отговорник на работилницата. Никой от тези хора до този момент не познавах, а се отнесоха много коректно към мене. Уговорено беше, че ден преди Архангеловата задушница камбанарията ще бъде монтирана.
Отговорникът ми каза да изкопаем за целта яма 1 метър дълбока, метър и половина на метър и половина широка, в която да се монтира винкелова рамка с болтове, закотвена в 50 см бетон. След като се изправи с кран камбанарията, да се залеят и другите 50 см пак с бетон.
В стопанството имало кола, удължена с колесар и кран, който се движел с тази кола, за да товари и разтоваря пренасяните железни покривни конструкции за нуждите на стопанството. Отговорникът на работилницата ме представи на двамата машинисти, с които се уговорихме да извозят камбанарията, което приеха с удоволствие.
Майсторите на църквата изкопаха ямата по дадените ни размери. Оксиженистите приготвиха желязната рамка за основа на камбанарията. А цимент няма в складовете на "Топливо". Отивам при архиерейския наместник и го моля да ми даде поне три торби цимент, за да монтираме рамката. Той беше много страхлив.
Пита ме какво ще правя с него. Разказах му подробно идеята за камбанарията и докъде сме стигнали по този въпрос. А той: "Как смееш да ги правиш тези работи. Не виждаш ли какво е времето?" Въпреки всичко даде ми три торби цимент. Монтирахме рамката и сме в очакване да се направи камбанарията, да се донесе и монтира. Беше уговорено всичко да се донесе в петък преди задушница и камбаната да извести на селяните, че утре е задушница.
Уви! Не било писано това да стане и с. Поленица да има хубава камбанария. Причините са следните.
Ние с майсторите в храма очакваме да дойде колата с крана и да бъде монтирана камбанарията. Мина 5 часа следобед, няма я. Стана 6 часа, няма я. Почакахме още малко и се досещаме, че няма и да дойде.
Около 7 часа се прибрах вкъщи. Телефонът настойчиво звъни. Вдигам слушалката и чувам дрезгавия глас на наместника, който ми се кара, че не съм вдигнал веднага телефона, та звънял половин час.
Крещи: "Какво строиш по Поленица, та мене да ме викат в градския съвет заради тебе?" Силно нервиран, ми обяснява, че утре сутринта трябвало да се явим с него в съвета. Но той склонил това да стане в понеделник, понеже утре е задушница и ние сме възпрепятствани.
"В понеделник сутринта заедно трябва да се явим при председателя на съвета", завърши задъхан нареждането си наместникът. Казах му, че не трябва да се вълнува, и въобще той да не ходи в съвета, защото смятам, че аз сам ще се оправя с положението. "Аз съм наместник! отговаря ми сърдито той. И затова и мене викат с тебе, за твоите необмислени постъпки."
В понеделник сутринта пак звъни, заедно да отидем в съвета. Отидох и го помолих той да не ходи. Това за мене беше сигурен провал. Не се съгласи. Отидохме.
Председателят на съвета, главният инженер и секретарят на съвета, а срещу тях седнали двама свещеници, виновници без вина.
Какво строиш при църквата в с. Поленица? попита ме председателят.
Нищо отговорих спокойно аз. И обясних: Понеже камбанарията беше се наклонила, свалихме камбаната. Проектирахме да направим хубава камбанария на църквата, поръчахме я и тя е вече готова, трябва само да се пренесе и монтира. Четири седемметрови водопроводни тръби, свързани на няколко места с винкел, и тенекиен покрив отгоре. Това строеж ли го наричате, другарю председател?
Преди той да ми отговори, намеси се наместникът с въпрос към мене:
Тези неща защо аз не ги знам?
Как не ги знаеш? реагирах аз. Нали ти обясних всичко, когато купих цимента от тебе!
Той, без да обърне внимание на думите ми, обръща се към председателя и казва с умилкващ глас:
Другарю председател, ние сме сбъркали, че не сме потърсили разрешение от вас.
Ясно! отговори председателят и ни освободи. Тръгнах си за вкъщи огорчен, с разбунтувано в гърдите сърце.
Следобед отидох на стопанския двор и не видях хубавата ни камбанария, а научих печални новини. "Приятелите на църквата" като разбрали, че се прави камбанария, наредили на КАТ в деня на извозването й да спрат от движение колата "поради неизправност". А на оксиженистите да нарежат конструкцията на парчета. Ако не сторят това, ще бъдат съдени. Те, работниците, нарязали с оксижен камбанарията със сълзи на очи, като да са погребвали жив човек. На другия ден отидох в църквата и наредих да затрупат ямата. Там погребахме за вечни времена монтираната винкелова рамка и несбъднатите мечти за хубавата камбанария.