Джинджифилът с рекордно поскъпване - удари 30 лева за кило (СНИМКИ)

Рекордно постъпване на джинджифила от над 100 % отчете прочуване на КНСБ, изготвено от Института за социални и синдикални изследвания, за динамиката на цените на 31 хранителни и нехранителни стоки през май в 26 областни центрове. Ръстът на цените на чесъна е с 46,1 процента, на морковите с 27,7 процента.

През май цените на джинжифила и на чесъна се задържат на същите нива от април, когато достигнаха рекордно високи стойности без достатъчно обоснована аргументация за това нарастване, отбелязват от синдиката. Истината обаче е, че в началото на епидемията у нас през март хората се юрнаха да купуват джинджифил, който от столетия е известен като мощен имуностимулант и затова често се използва в борбата срещу различни болести. Лимоните и джинджифилът се оказаха едни от най-търсените продукти у нас в разгара на пандемията, като цените им скочиха двойно и дори тройно.

Проверка на Lupa.bg от последните дни показа, че средната цена на джинджифила в страната е около 18-20 лева, като на места в кварталните магазини за плод и зеленчук продуктът от Китай се предлага дори за 30 лева.

В големите хранителни вериги в България цената на джинджъра е между 13 и 20 лева за килограм в зависимост от града.

На месечна база цените през май показват леки колебания нагоре, но като цяло се задържат на същите нива, достигнати през април. Изключения се наблюдават при плодовете и зеленчуците, като сезонният фактор остава основният двигател за нарастване на цените им, коментират от КНСБ.

В сравнение с ценовите нива преди извънредното положение (базата е 1 март 2020 г.) се наблюдава нарастване на всички наблюдавани стоки, като единствено при краставиците и доматите има спад.

Значително по-драстично нарастване се наблюдава при плодовете - в групата през последните два месеци се отчита последователно нарастване. В периода март - май кумулативният ръст достига до 32,5 процента при ябълки; при лимони до 46,2 процента, портокали до 25 процента. Причината за нарастването е сезонния фактор, но този ускорен тренд не излиза извън обичайните параметри. При зеленчуците тенденциите са разнопосочни и се обуславят също от сезонния характер на продуктите.

Спад се отчита при доматите с 3,5 процента спрямо началото на март, както и при краставиците - спадът е с 15,2.

При останалите хранителни стоки се наблюдават леки колебания нагоре. По-отчетливо е нарастването на цените на при захарта с 10,1 процента, риба скумрия с 8,6 процента, свинското месо с 5,3 процента.

При нехранителните стоки през май трендът се задържа на месечна база, но в сравнение с периода преди кризата нарастване е рекордно за антибактериалния гел с около 2,5 пъти, белина с 3,5 процента, мокри кърпи с 11,1 процента. Тези продукти в период на медицинска криза са с повишено потребление и цените им се задържат на високи нива, като антибактериалният гел достигна цени от 44 лв., при 18 лв. от началото на кризата. Това поставя в затруднено положение нискодоходните домакинства, с оглед спазване на противоепидемичните правила и те стават по-силно уязвими при разпространение на коронавирус.

Общият извод от проведеното през май проучване показва задържане на цените спрямо нивата на предходния месец, които при някои стоки достигнаха рекордно високи стойности. През последните месеци сме свидетели на криза, при която доходите драстично намаляват и нарастват социалните неравенствата. Държавните политики са недостатъчни, за да се ограничи нарастването на безработицата, при това след 2-3 месеца е възможна втора вълна на безработица и още по-драстично спадане на доходите и на покупателната способност на населението.

Според проучването на ИССИ най-голямото разходно перо е храната, която отнема средно 30 процента от семейния бюджет. В условия на намаляване на доходите тежестта на разходите за храна нараства, при това осезаемо, ако е съпроводено с ръст на цените на стоки от първа необходимост. Това води до ограничаване на потреблението на домакинствата и до увеличаване риска от бедност и социално изключване.

Получените данни са осреднени на национално ниво и дават представа за настъпилите изменения. Периодът на наблюдение е първо число за месеците март, април и май. Проучването не е представително, уточняват от КНСБ.

Снимки: АГНЕС МЕТОДИЕВА