Къде в България е Къщата с фалосите?

Изследване на двама автори разкри неизвестни факти за една от емблематичните сгради в Русе, които са част от богатото архитектурно наследство на града.

Това е здание, построено в началото на миналия век за банкова институция, но два странни чугунени елемента при фасадната част пораждат легендата, че тук е имало публичен дом. Даже ако попитате случаен минувач къде е сградата на някогашната Земеделска каса, може и да не се сети, но със сигурност ще ви упъти за Къщата с фалосите.

Разбира се, тази градска легенда не се възприема от изследователите на архитектурното наследство на Русе, но така или иначе тя съществува и не един и двама писачи са се упражнявали върху тази измислена история. После пък се появява версията, че двата чугунени елемента всъщност са коневръзи за улеснение на земеделските стопани, които спирали с каруците си пред сградата. Но и това не се оказа вярно, съобщава "Телеграф".

Една папка, съхранявана в Държавния архив в Русе, разкри неизвестни страници от историята на емблематичната сграда, намираща се на някогашната улица „Чукур чешме“, сега „Олимпи Панов“. На документите попадат Александър Първанов и Толя Чорбаджиева, които всъщност са автори на изследването. Първанов е известен в Русе с интереса си към градските часовници – той дори се грижи за т. нар. часовник на Банка „Гирдап“, а Чорбаджиева е историк и началник на архивната институция.

Документация

До появата на изследването им се твърдеше, че не е известно да има запазена документация за строителството на сградата на Земеделската каса. Приемаше се, че автор на проекта е арх. Херман Майер и така дори е написано на плочата, която и до днес стои на фасадата. Двамата автори категорично опровергават това с архивни документи.

„Всъщност интересът ми към градските часовници ме насочи към тази тема. Знаете, че един от тях е на здание (в него сега се помещава Инспекцията по труда – б.а.), строено от арх. Майер. Досега се твърдеше, че той е и авторът на проекта за сградата на Русенската земеделска каса. Започнах да се интересувам, да търся и така попаднах на една папка с документи, която е в основата на нашето изследване“, разказа пред „Телеграф“ Александър Първанов, който по професия е компютърен инженер.

Известно е, че след Освобождението Русе става водещ финансов център на България. До 1944 г. в града работят повече от 150 банкови институции и клонове на банки, банкерски и сарафски къщи, кредитни кооперации, спестовни каси и застрахователни дружества. Още през османския период по инициатива на валията на Дунавския вилает Мидхат паша в Русе през 1864 г. се създават земеделски каси, чиято роля е да ограничат лихварството и да подпомогнат земеделските стопани. Такива каси се появяват и другаде в страната. Те продължават да работят и след Освобождението, а през 1903 г. се реорганизират и поставят основите на Българската земеделска банка.

Инициатива

„Русенската каса добива популярност и авторитет през годините, разраства се и така се появява необходимостта от построяването на собствена сграда. Инициативата за това е на Министерството на търговията и земеделието, което с писмо от 14 ноември 1896 г. препоръчва да на касата да намери подходящо място, което да бъде в най-хубавата част на града и на видно място“, разказа пред „Телеграф“ Толя Чорбаджиева.

Огледани са различни терени и накрая е избран имот в махалата „Джамии Джадит“, който е откупен от собственика Стоян Ив. Роглев. Основният камък е положен тържествено на 23 юни 1899 г. В изследването са посочени подробности за проведените търгове и избора на изпълнители, за изискването към материалите, с които трябва да се построи сградата.

Голям е приносът на двамата русенци в установяването на автора на проекта на емблематичното здание. Първоначалните планове и скици са открити в Централния държавен архив в София и за техен автор е посочен не арх. Херман Майер, а арх. Ставрев, без да е записано собственото му име.

Името му се появява и в документи за строежа на сградата, съхранени в Държавен архив – Русе. След съветване със специалисти двамата автори стигат до заключението, че това е арх. Янаки Ставрев. Неговите първоначални планове са преработени от инж. Стоян Малчев и по тях и под ръководство му сградата се построява. Тя е завършена окончателно и приета от комисия в края на 1901 г.

Елементи

Сред „русенските“ документи двамата автори открили и разписка за покупка на чугунени бранители. Това всъщност са двата декоративни елемента пред входа на сградата, заради които я наричат Къщата с фалосите. Точно този момент от изследователската работа развенчава градската легенда, че зданието е било използвано в миналото за публичен дом.

Интересно изглеждащите чугунени бранители са поставени по проект на инж. Тодор Тонев, който е бил поканен да се включи в довършителните работи. В своя проект освен бранителите той е заложил и направата на два резервоара, отводнителни тръби и гръмоотводи. Инженерът е написал, че предназначението на чугунените бранители е „да пазят целостта на каменоделните кюшета“ от преминаващите по улицата файтони и каруци. Поръчани са били пет бранителя, за които е платена сумата от 140 лева. Улиците тогава са изглеждали по друг начин, извършвано е било и преустройство на сградата и необходимостта от повече бранители е отпаднала. Днес от тях са останали само два.