Как бездомникът Боби стигна до Световното по футбол?

Общество
13:40 - 22 Юли 2020
1417
Как бездомникът Боби стигна до Световното по футбол?

Платформата "Не ми се обиждай, но..." разтърси за пореден път обществеността, като публикува драматичния разказ на един от най-известните ни футболисти, при това бивш бездомник - Борислав Ангелов.

"Здравейте, казвам се Борислав. Също както на много от вас животът ми отне и ми даде много. В ранна детска възраст ми отне майка ми, баща ми сам не пожела да присъства в него. Даде ми дом за деца, лишени от родителски грижи. Отне ми възможността да имам семейство, добро или лошо, каквото вероятно имате вие.

Домовете, в които съм израснал, са често далеч от очите на хората. Хората не искат да виждат деца като мен, защото често се срамуват от най-лошата черта на характера си - способността да изоставиш дете. Или пък не искат да ни виждат, защото си мислят, че щом си лишен от родителска грижа, ти ще израснеш престъпник, неук, девиант. Или пък защото си мислят, че всички принадлежим на определен етнос и предпочитат да сме скрити от тях. Обичаме да се крием от това, което ни плаши и не харесваме. То разваля личния ни мир, но ние сме тук, ние съществуваме и сме част от вас. За жалост, често невидими.

Когато бях млад, сам отнех възможността си да завърша училище. Попаднах на улицата, живеех в изоставени блокове. Извърших дребно престъпление, защото бях беден и бездомен. Признах си за него, защото не съм такъв човек. Бях попаднал в не добра компания, неподходяща за мен. И всичко това ме срина. Бях в нещо като депресия.

Стотици хиляди деца всеки ден живеят в домове, също като мен. Много от тях не успяват да се издигнат над повърхността на стигмата, но на някои като мен им беше давано, освен отнемано. След като попаднах в поредния център за временно настаняване, Виктор Кирков видя в мен любовта към футбола и ме включи в "Отборът на надеждата". През 2012 г. участвах в световното първенство за бездомни в Мексико Сити. Станахме 14ти. След това се върнах и започнах да давам на себе си. Завърших училище, учих в университет, работих, имах квартира, стабилност. Преместих се в Лондон. Сега живея щастливо и продължавам да давам на себе си. Защото някой друг ми повярва, защото ми даде малко от себе си. Давайте и вие, защото го заслужавате", разказва успелият Ангелов.