Как да се преборим с хазартната зависимост?
Експерти с опит в областта отбелязват кои са рисковите фактори за развитие на зависимост към хазарта и как можем да ѝ се противопоставим осъзнато и градивно. Хазартната зависимост е вид разстройство (поведенческа зависимост), при което желанието за игра на хазартни игри става компулсивно и непреодолимо, въпреки ограничените финансови възможности на засегнатия.
Тя е много подобна на други зависимости като алкохолизма или наркоманията с разликата, че тук ролята на дрогата и алкохола се замества от еуфорията от риска и очакването на печалбата. Хазартната зависимост може напълно да опустоши засегнатия и семейството му, унищожавайки финансовия и социалния му капацитет.
На 1 ноември от 10.00 ч. в хотел „Витоша“ терапевтичен център Жива организира национална конференция на тема „Да се справим със зависимостта: Заедно срещу
алкохола, наркотиците и хазарта“, посветена на едни най-опасните и разпространени зависимости в наши дни, отнемащи животи.
Терапевтичният център прилага био-психо-социален модел за възстановяване на хора, страдащи от зависимости, както и работа с техните близки. Зад гърба си имаме над дванадесетгодишен успешен опит в България и стотици спасени животи.
В сегмента от мероприятието, посветен на хазартната зависимост, се включиха трима доказани експерти със сериозен опит в областта.
Доц. Михаил Околийски – Дирекция „Психично здраве и превенция на зависимостите“ към Национален център по Обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването. Той е бивш заместник-министър на здравеопазването и представител на Световната здравна организация в България. Участва в проект на Европейската комисия и Съвета на Европа за превенция на хазарта и гейминга сред децата и младите хора и в различни дейности, свързани с борбата с хазарта.
Анна Митова е директор на дирекция „Комуникации“ на НАП. Работи активно по кампанията „Не сте сами“ вече в посока в борбата с хазарта, като помага активно на хазартнозависимите и техните близки, които най-често търсят съдействие от НАП.
Емил Анков заема длъжност „Държавен експерт по приходите“ в дирекция „Надзор върху хазарта и хазартните дейности“ в НАП. Той е дипломиран магистър по право с 15-годишен опит по специалността.
„В днешно време не е срамно да си зависим, срамно е да търсиш помощ и да се лекуваш – нещо, което не ми харесва и което се натрапва на хората, на обществото“, споделя С., който е възстановяващ се зависим. Зависимостта му започва, когато е в четвърти клас. Стартира с невинна игра на карти, която прераства в ежедневно занимание.
Начинанието му го вкарва в капана на неподходяща компания. В допълнение започва да присвоява джобните пари на съучениците си насила и дори лъже родителите си, за да се сдобие с необходимите му финансови средства. Освен това признава, че е бил зависим към алкохола, наркотиците. Целта? Да се откъсне от реалността.
„Аз не бях наясно как да се справям с чувствата и с емоциите си“, признава мъжът. Стремежът към тръпката, която предизвиква адреналинът, го въвлича в редица незаконни дейности. „Постоянно манипулирах близките си... даже не мога да кажа, че съм ги манипулирал, аз манипулирах себе си, защото толкова бях сигурен в нещата, които казвам и съм готов да направя“, откровен е С.
И признава: „Правил съм всякакви опити да спра да играя хазарт“. Те обаче се оказват безрезултатни. Неспособен да се измъкне от блатото и губейки надежда за благоприятен изход, той прави опит да смени компанията, държавата, работата, но не и да се фокусира върху най-важното – мисленето и поведението си. Състоянието му се влошава – огромните суми, с които задлъжнява, го повличат към дъното с пълна сила. Дори прави опит за самоубийство.
След като говори с родителите си по въпроса, С. започва лечение. „Когато влязох в центъра тотално се предадох на тази програма. Така или иначе аз вече не живеех“, припомня си зависимият.
В центъра С. започва да осъзнава ефектите на зависимостта върху собствения си и живота на хората, които обича. „В момента битката, която водя, не е за това дали употребявам, битката е в поведението, мисленето, за тотално скъсване с миналото, за новия начин на живот“, убеден е той. Положителният пример от другите хора, излезли от този капан, вдъхновява С. да продължава да се бори със зависимостта с пълна сила
„Всички вървим по този път, истината е кога ние разбираме, че сме съзависими, защото преди да го разбера, аз бях просто бащата, който не се справя със сина си, който има още две деца, които се справят чудесно. Имам един, който е провал, един, от който се отказвах няколко пъти. Ако не беше моята съпруга, едва ли щях да мога днес да говоря по този начин“, казва Антон Велков, баща на зависим. По думите му, често близките на зависимите са изпълнени с болка, която може да се прояви под формата на различни емоции, например гняв.
„Повече хора трябва да разберат, че хора могат да се лекуват. И наистина има нещо много странно в това как, когато някой употребява алкохол или наркотици, или играе хазарт, всички знаят. Няма как да се скрие това нещо. Само хората, които го правят, смятат че го крият, но като цяло околните знаят и това е окей, но тръгне ли човек да се лекува и да търси помощ, става срамно“, казва Александър Илиев, основател на центъра.
По думите му, днес честотата на осъзнатите хора, които търсят помощ за лечение на хазартна зависимост, се е увеличила драстично. „Основната грешка, която се прави, е това, че семействата създават усещане за нормалност“, категоричен е специалистът. Това само задълбочава състоянието.
„Имаме обаждания както от хазартнозависими, така и от техните роднини, семейства и приятели, които искат да им помогнат. За жалост, при мен много често се получават обаждания от хазартнозависими, които искат да им бъде премахната забраната за игра в хазартни игри, веднага, ако може“, споделя Анна Митова. „Това, което най-често наблюдаваме, е че след загубата на едно феноменално количество пари, идва моментът на осъзнаването“, допълва тя.
„Хората едва ли знаят, че България в момента е на трето място по спряни нелегални сайтове в Европа“, акцентира Емил Анков. И подчертава, че мерките, които близките на хазартнозависимите могат да предприемат – да ги впишат в регистъра на хазартнозависимите и да се погрижат за тяхното възстановяване чрез насочване към професионална помощ, няма да се отразят негативно на тяхното бъдеще и кариера. Данните от този регистър не са публични и достъп до него имат само длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на НАП и служители, посочени от организаторите на хазартни игри.