Как домашните любимци влияят на имунната ни система

Смята се, че животът с домашни любимци има дълбоко въздействие върху имунитета ни – като потенциално намалява риска от алергии, екземи и дори автоимунни заболявания.

Още от 18-и век, когато напускат Централна Европа и се заселват в Северна Америка, амишите са известни със своя уникален начин на живот. Те и до днес разчитат на традиционни методи като отглеждане на крави и придвижване с конски каруци – практики, наследени от предците им, предава Нова телевизия, позовавайки се на Би Би Си.

През последните десетилетия амишите често са обект на интерес от страна на Холивуд, документалисти и социолози. Но през последните 10 години тяхната общност привлича вниманието и на медицината, защото изглежда, че те избягват тревожна тенденция в съвременното общество - бързото нарастване на имунологични заболявания като астма, екзема и алергии при децата. В тяхната общност такива заболявания почти не се срещат.

✅ Амишите и „имунната тайна“ на фермата

В опит да разберат защо амишите страдат по-рядко от определени имунни заболявания, през 2012 г. група учени прекарала известно време в тяхна общност в щата Индиана. Обект на наблюдение станала и друга фермерска общност – хутеритите, живеещи в Южна Дакота. В двата случая били взети кръвни проби от 30 деца и техните имунни системи били изследвани в детайли.

Между двете групи има много сходства. Подобно на амишите, хутеритите също се изхранват от земеделие, имат европейски произход, слабо изложени са на замърсяването на въздуха и следват диета с малко преработени храни. Въпреки това, случаите на астма и алергии при децата сред тази общност са между четири и шест пъти повече в сравнение с амишите. Една от разликите между двете общности е, че хутеритите напълно са възприели индустриализираното земеделие, докато амишите не са. Това означава, че децата сред амишите още от малки живеят в близък контакт с животни и с множеството микроби, които те носят.

„Ако видите снимки, направени с дрон на селищата на амишите и ги сравните с тези на хутеритите, ще забележите, че амишите живеят в самата ферма, с животните, докато хутеритите обитават малки села, а фермата им е на няколко километра разстояние от тях“, посочва професорът по медицина Фъргъс Шанахан от Университета в Корк, Ирландия.

✅ Живот до животните: Защо фермерските деца са по-здрави

През 2016 година екип от учени от САЩ и Германия публикува ключово изследване, според което децата на амишите имат по-нисък риск от алергии заради начина, по който тяхната среда оформя имунната им система. По-специално, било установено, че те така наречените регулиращи Т-клетки, които потискат прекомерни имунни реакции, при тях за по-добре настроени. Когато учените анализирали прах от домовете на малчугани от общностите на амишите и хутеритите - открили ясни доказателства, че децата на амишите са изложени на повече микроби – вероятно заради животните, с които живеят.

И други учени в различни точки на света стигат до подобни заключения. Например, имунолози установили, че деца, израснали във ферми в Алпите, където кравите често спят в близост до стопаните си, изглежда са защитени от астма, сенна хрема и екзема. Друго изследване показало, че рискът от алергии на възраст между 7 и 9 години намалява пропорционално на броя домашни любимци, с които детето е живяло в ранното си детство — наричано „ефект на мини-фермата“.

„Това не е универсално решение и всеки път, когато говоря за това, някой казва: „Аз израснах във ферма и пак имам алергии”. Но знаем, че ако си израснал в пряк контакт с фермерски животни, рискът да развиеш астма или алергии спада с около 50%“, казва професор Джак Гилбърт от Калифорнийския университет в Сан Диего, който е участвал в изследването на амишите и е съосновател на проекта American Gut, който изучава как начинът ни на живот влияе на микробиома ни. „Дори ако просто си живял с куче, рискът намалява с 13–14%“, добавя той.

✅ Мини-ферма у дома: Колко любимци са достатъчни?

Ново изследване, публикувано през януари 2025 година, установило, че наличието на куче у дома може да предпази някои деца, които са генетично предразположени към екзема. При проучване на близо 280 000 души, учените установили, че при наличие на определен генетичен вариант, свързан с функцията на имунните клетки — рецепторът за интерлевкин-7 (IL-7R) - децата, които са живели с куче през първите си две години, по-рядко развивали екзема.

Лабораторни тестове потвърдили, че молекули от кучетата могат да потискат възпаления по кожата. Изследователите обаче предупреждават, че отглеждането на куче в домакинството няма да помогне при вече съществуваща екзема и дори може да влоши симптомите.

✅ Кучетата като (временен) източник на полезни микроби

След излизането на резултатите от първото изследване за амишите, потенциално защитният ефект от контакта с животни в детска възраст събуди голям интерес. „Ню Йорк Таймс“ дори публикува статия с въпроса дали домашните любимци са новият „пробиотик“. Какво се случва всъщност? Като се има предвид колко обичаме да галим и прегръщаме любимците си, не е изненада, че микроби от козината и лапите им попадат върху нашата кожа – поне временно.

Това води до предположения, че нашият „микробиом“ – колекцията от микроби, които живеят по кожата ни, в устата и най-вече в червата – може да бъде колонизиран от микроби, идващи от домашни любимци. Според професор Насия Сафдар, специалист по инфекциозни болести в Университета на Уисконсин, тази идея е привлякла вниманието на индустрията за храни за домашни любимци, която иска да създаде продукти, подпомагащи растежа на полезни бактерии у животните, които после да се прехвърлят на техните стопани.

„Това направление е привлекателно за финансиране, защото повечето от нас се интересуват от човешкото здраве“, казва Сафдар. „И така – каква роля могат да играят животните?“, пита тя.

✅ Домашните любимци и нашият микробиом: Има ли връзка?

Сафдар обмисля да направи изследване, при което ще събира проби от изпражнения на домашни любимци и техните стопани при повтарящи се посещения при ветеринар, за да установи дали с времето микробиомите им започват да си приличат. Тя иска да идентифицира и видове бактерии, които може би носят здравословни ползи.

Но не всички са съгласни. „Няма абсолютно никакви доказателства за това“, казва Джак Гилбърт. „Не откриваме дългосрочно наличие на кучешки бактерии по нашата кожа, в устата или в червата. Те просто не се задържат“.

Сафдар посочва, че въпреки това смята изследването за напълно оправдано. „Заслужава си да бъде проучено и досега не е разглеждано в дълбочина“, казва тя.

Гилбърт вярва, че домашните любимци играят различна, но също толкова важна роля. Според него, тъй като нашите далечни предци са опитомили различни видове животни, имунната ни система се е развила така, че да реагира на микробите, които те носят. Тези микроби не остават в нас, но имунните ни клетки ги разпознават, докато преминават през тялото ни, което стимулира правилното развитие на имунитета.

„През хилядолетията човешката имунна система свикнала да разпознава микроби от кучета, коне и крави“, казва Гилбърт. „И когато ги срещне, тя знае как да реагира правилно“.

✅ Чревен баланс: Детството с животни носи ползи

Изследвания показват, че хората, които живеят в едно и също домакинство с домашен любимец, в крайна сметка развиват по-сходни чревни микробиоми. Гилбърт предполага, че животното вероятно действа като посредник, който пренася човешки микроби между членовете на домакинството. В същото време редовното излагане на микробите, характерни за самото животно, стимулира имунната система на хората да остане по-активна и по-ефективна в управлението на бактериалните популации в червата и по кожата – като така се ограничават патогените и се насърчава растежът на полезни бактерии.

✅ Древни микроби в съвременния свят: Уроци от ирландските номади

Всичко това е добра новина за любителите на животни – все повече изследвания сочат, че животът с домашни любимци през различните етапи от живота ни може да бъде полезен за имунната ни система. След като прочел изследването за амишите и хутеритите, Шанахан бил вдъхновен да проведе свое собствено проучване сред ирландските номади – маргинализирана общност, която обикновено живее на тясно пространство, заедно с множество животни – от кучета и котки до порове и коне.

Шанахан секвенирал чревните им микробиоми и ги сравнил с тези на хора в Ирландия, водещи по-модерен начин на живот, както и с микробиоми, секвенирани от коренни общности във Фиджи, Мадагаскар, Монголия, Перу и Танзания – популации, които все още водят начин на живот, сходен с този на ловци-събирачи. Той открил, че микробиомът на ирландските номади е по-близък до този на коренните народи. Той отбелязал и прилики между техния микробиом и този на хора от прединдустриалната епоха, изучавани чрез древни фекални проби, запазени в пещери.

„Ирландските номади са запазили древен микробиом“, казва Шанахан. „Той е много по-близък до това, което се вижда при племена в Танзания, които все още живеят като ловци-събирачи, или при монголски конници, живеещи в юрти, близо до животните си“.

Шанахан вярва, че това може да обясни ниските нива на автоимунни заболявания сред пътуващите ирландци – заболявания като възпалителни чревни болести, болест на Крон, улцерозен колит, множествена склероза и други, които – подобно на астмата и алергиите – стават все по-често срещани през последните десетилетия.

„Това не означава, че тяхното здраве е добро“, казва Шанахан. „Ирландските номади умират много по-рано от уседналото население. Но умират от неща като алкохолизъм, самоубийства и злополуки – причинени от бедност, маргинализация и разпад на културата им. Но ако отидете при ирландски ревматолог и го попитате дали някога е виждал пътуващ с лупус (автоимунно заболяване) – няма потвърди подобно нещо“.

✅ Разходката в парка също е терапия

Сега учените изследват дали връщането на животни в живота ни по различни начини може да бъде полезно за здравето през целия ни живот. Изследователи от Аризонския университет в САЩ проучват дали осиновяването на бездомни кучета от възрастни хора може да подобри тяхното физическо и психическо здраве чрез засилване на имунната им система. А резултати от италианско проучване, в което била създадена образователна ферма, позволяваща на деца от домове без домашни любимци редовно да галят коне под наблюдение, показали, че чревният микробиом на тези деца започнал да произвежда повече полезни метаболити.

Гилбърт посочва, че е напълно възможно това да е начин за подобряване на имунитета в детска възраст. „Ако си изложен на повече видове бактерии, ще стимулираш имунната си система по по-разнообразни начини, което може да подобри способността ѝ да управлява микробите по кожата и в червата“, казва той. „Но не става дума за това, че бактериите от животните се заселват трайно у нас – това не се случва“.

Изследователите отбелязват, че наличието на домашни любимци през целия живот може да улесни микробното взаимодействие с имунната система и по други начини. Например, ако имаш куче, е по-вероятно да излизаш на редовни разходки, отбелязва Лиъм О’Махони, професор по имунология в APC Microbiome Ireland – изследователски център, посветен на микробиома, към Университета в Корк.

„Ако имаш домашен любимец, излизаш навън, в околната среда, разхождаш се в парка. И така се излагаш на микроби от парка, почвата, отвсякъде – и всички те могат да бъдат полезни“, казва О’Махони.