Как Никита Хрушчов подари Крим на Украйна?

Репликата на президента Румен Радев по време на неговия предизборен дебат с опонента му Анастас Герджиков дни преди втория тур на президентските избори, че Крим е руски стана повод за международни критики срещу преизбрания български държавен глава. Истината е, че Радев реално не направи гаф - той просто каза, че момента Крим се контролира от Русия, което е самата истина. Друг е въпросът, че както уточниха по-късно в специална позиция от президентството "от юридическа гледна точка Крим принадлежи на Украйна и страната ни е заявила многократно подкрепата си за нейния суверенитет и териториална цялост“.

Връщайки се назад в историята ще видим, че Кримският полуостров е бил зона на влияние на Източната Римска империя, Хазарския хаганат и Монголската империя. През XV – XVIII век е център на Кримското ханство, васално на Османската империя, докато през 1783 г. не е бил присъединен към Руската империя от императрица Екатерина Велика. Целенасочено императрицата заселва етнически руснаци. И днес Крим е единствената част от Украйна, в която руснаците имат значително мнозинство.

Векове преди това Крим е родина на номадски народи от Централна Азия. Татарите, които и днес живеят тук са дали и името "Крим", което означава "крепост". Руските царе правят от Севастопол пристанище на руския черноморски флот, каквото е и до днес. Кримските татари са изтласкани във вътрешността на полуострова и към Централна Азия или днешна Турция. Ислямската религия свързва татарите с турците, общи корени има и между езиците им. И до днес в Турция има голяма диаспора на кримски татари.

На свой ред след Октомврийската революция Руската империя е формално разделена на независими съветски републики и автономии, една от които станал и Кримският полуостров. При това в резултат от цялата революционна суматоха Крим така си и останал част от Русия, която тогава започнала да се нарича Руска съветска федеративна социалистическа република.

През 1942 г., когато германските войски навлизат в Крим, около 20 000 татари застават на страната на Вермахта и се бият срещу руснаците. За това по-късно татарите плащат кървава цена. Сталин депортира почти всички кримски татари в Централна Азия. Смята се, че близо половината от общо 200 000 кримски татари са загинали по време на депортациите. Между 1944 и 1979 г. на Кримския полуостров на практика няма никакво татарско население. Едва през 1989 година им беше официално разрешено да се завърнат. Днес татарите съставляват 10 до 12 процента от населението на Крим.

През 1954 г. обаче се случва събитие, за което и до днес се спори, но което дава повод на днешна Украйна да претендира, че полуостровът е част от нейната територия. 

Тогавашният първи секретар на КПСС, който току-що е наследил на поста вожда Йосиф Сталин, и който е израснал в Украйна и е бил лидер на Украинската комунистическа партия, решава да направи „братски подарък“ от руския за украинския народ по случай 300 години от обединението на Русия и украинските територии на изток от река Днепър в една държава. Този символичен жест трябвало да укрепи дружбата и икономиката между Руската и Украинската съветски републики.

Така в началото на 1954 г. Президиумът на Върховния съвет на РСФСР излиза с постановление за предаване на Кримската област на Украинската ССР. "Като се има предвид общият характер на икономиката, териториалната близост и тесните икономически и културни връзки между Кримската област и Украинската ССР, Президиумът на Върховния съвет на РСФСР постановява: Предаване на Кримската област на РСФСР в състава на Украинската ССР. Настоящето постановление да се внесе за одобрение в Президиума на Върховния съвет на СССР", гласуват делегатите.

Окончателно полуостровът става част от Украйна през април 1954 г. При предаването на областта не е взето под внимание желанието на населението на Крим, тъй като референдуми не се провеждат в СССР. Първият секретар на Кримския обком на КПСС Павел Титов, който се противопоставя на предаването на полуострова на Украинската ССР, е отстранен от поста си и изпратен в Москва за поста заместник-министър на земеделието на РСФСР.

Според някои украински изследователи, предаването на Крим на Украйна е била необходима мярка, поради трудната икономическа ситуация на полуострова, предизвикана от унищоженията по време на Втората световна война и недостига на работна сила след депортацията на кримските татари, тъй като преселниците на полуострова от руските региони не притежавали умения за земеделие в степните райони на Крим.

Бъдещият министър на външните работи на СССР Дмитрий Шепилов, който присъствал на съвещанието, на което се предава Крим на Украйна, си спомня: „Хрушчов искаше да поднесе на златна тепсия подарък на Украйна, за да може цялата република да разбере за неговата щедрост и постоянната му загриженост за просперитета на страната“.

67 години след като Крим е предаден на Украйна, продължава да се води спор за законността на това решение.

Юристите и историците се вълнуват най-много от въпроса: кой е имал право да дава съгласие от името на Руската федерация за промяна на нейната територия? За такова задължително съгласие се казва в действащите тогава чл. 16 от Конституцията на РСФСР и чл. 18 от Конституцията на СССР от 1936 г.

Такова съгласие е било оформено от страна на двете републики във вид на постановления на техните Правителства (Президиум на Върховния съвет). Обаче в чл. 33 от Конституцията на РСФСР, в който са изброени пълномощията на Президиума на Върховния съвет, липсват пълномощия за промяна на границите на РСФСР, но пък е посочено пълномощието, че има право да инициира провеждането на референдум. Референдум не е проведен нито в Крим, нито в РСФСР, от която е отделен полуостровът.

По-късно, през 1978 г., в конституцията на УССР е вписано, че Севастопол, заедно с Киев, става град от републиканско значение в състава на Украйна, с което населението категорично не е било и до ден днешен не е съгласно. При това, указът на Президиума на Върховния съвет на РСФСР „За обособяването на град Севастопол в самостоятелен административно-стопански център“ от 29 октомври 1948 г. нито е променян, нито е отменян. 

След разпадането на Съветския съюз, през 1991 г., на Кримския полуостров е образувана Автономна република Крим, която заедно с град Севастопол влиза в състава на новата независима държава Украйна. Преобладаващото руско население в автономната република и разположените на полуострова съгласно двустранен международен договор руски военноморски бази на незамръзващото Черно море са причина за напрежение между Украйна и Русия.

На 5 май 1992 г. Крим обявява независимост, която не е призната, и впоследствие е постигнато съгласие да остане част от Украйна като автономна република. Севастопол, намиращ се на територията на полуострова, остава град със специален статут (подобно на столицата Киев) поради наличието на главната руска военноморска база на Черно море. Дори през 1994 г. Градският съвет приема решение за присъединяване на града към Русия.

Кримската криза настъпва на територията на Автономна република Крим и в град Севастопол през март 2014 г. поради анексирането от страна на Русия. От 23 до 27 февруари се осъществява принудителна смяна на изпълнителните органи на властта в Севастопол и в Автономна република Крим. Новите власти отказват да признаят легитимността на правителството в Киев и се обръщат за помощ към ръководството на Русия.

Местните органи на властта в кратки срокове организират и провеждат на 16 март референдум за статута на Крим. На населението е предложено да отговори на въпроса за възможността за излизане на Автономна република Крим от състава на Украйна и присъединяването ѝ към състава на Руската федерация.

На 17 март 2014 г. (на следващия ден след провеждането на референдума), въз основа на резултатите от референдума и Декларацията за независимост, приета на 11 март, е провъзгласена суверенна Република Крим, в състава на която влиза град Севастопол в качеството си на град с особен статут. На 18 март е подписан договор между Руската федерация и Република Крим за приемането на Крим в състава на Русия. В съответствие с този договор в състава на Русия влизат два нови субекта – Република Крим и градът с федерално значение Севастопол.

Населението на Крим е 2 милиона души. При преброяването на населението през 2001 г. в републиката живеят 2 033 700 души, като националният състав на населението е следният: руснаци (58%), украинци (24%), кримски татари (13%), беларуси, евреи, немци, караими, арменци, българи, гърци, цигани и др.

Западът трябва да разбере, че за Русия Украйна никога няма да бъде просто чужда страна. Руската история започва от Киевска Рус. Оттам се е разпространила руската религия. Украйна е била част от Русия в продължение на векове, а историята на двете държави се е преплитала и преди този момент.

Някои от най-важните сражения за свободата на Русия, още от битката при Полтава през 1709, са се водили на украинска земя. Черноморският флот - руският инструмент за демонстрация на сила в Средиземно море - е базиран (срещу дългосрочен наем) в Севастопол, който се намира в Крим. Дори прочути дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски настояват, че Украйна е неотделима част от руската история - и съответно от самата Русия.

Същевременно още след присъединяването на Крим към Русия бившият американски държавен секретар и авторитетен политолог Хенри Кисинджър в интервю за списание "Шпигел" заяви, че Крим е симптом, не причина." Украйна дълго време беше част от Русия. Не може да допуснете, че дадена държава просто ей-така ще тръгне да променя границите. Ако обаче Западът е достатъчно честен пред самия себе си, трябва да признае грешките, които е направил. Анексията на Крим не е стъпка към завладяване на света. Не е като при Хитлер, когато той навлезе в Чехословакия", коментира Кисинджър.

"Длъжни сме да помним, че Русия е важна част от международната система и, следователно, полезна и необходима при разрешаване на редица други кризи, например при постигането на договорености за ядрената програма на Иран или Сирия. Във всеки отделен случай тези съображения трябва да се отчитат. От друга страна, важно е, че Украйна е независима държава и трябва да има правото сама да избира с кого икономически и търговски да се сдружава. Далеч съм от мисълта да превръщаме в природен закон принципа всяка отделна държава да стане член на НАТО, за да ни е съюзник. И Вие, и аз знаем, че в НАТО никога няма единодушно да се гласува присъединяването на Украйна към този пакт", отбелязва бившият дипломат номер 1 на САЩ.

Призовавайки да се отчитат интересите на Москва, той отбелязва, че Украйна винаги е имала особено значение за Русия и би било грешка това да не се разбира. Дипломатът предупреждава за опасността от нова студена война и казва, че подновяването й би било историческа трагедия.