Как Петър Димков спаси къщата на Апостола

В деня на мъченическата смърт на Васил Левски си спомняме една история за това как неговият роден дом е бил спасен от Петър Димков, лечителят, но в битността му на военен.

През 1933 година къщата на Васил Левски в Карлово била запустяла, порутена, дворът ѝ бил буренясал. Кметът и общинските съветници в подбалканското градче решили да я съборят, за да мине улица през това място. Решението било взето без възражения. Какъв е проблемът да бутнем къщата на Апостола?

За късмет по това време в Карлово пристигнал първият български кинорежисьор Васил Гендов, режисьорът на първия български филм „Българан е галант“. Дошъл да снима филм за Левски. „Побързай с филма“, казали му местните хора. „Щото тая къща скоро няма да я има“.

Гендов побеснял, отишъл в кметството, но там му казали: „Това е положението. Решението е взето. Къщата ще се бута“.

Васил Гендов се сетил, че командир на 21-ва средногорска дружина, разположена в Карлово, бил полковник Петър Димков (да, същият, лечителят). Достоен български офицер.

Петър Димков като млад офицер през Балканската война

Отишъл Гендов при него и му разказал случая. Когато Димков разбрал, че има кметска заповед да бъде съборена къщата на Апостола, изпратил 12 войници от дружината да охраняват къщата и им наредил, ако някой от общината тръгне към къщата, да стрелят на месо.

В следващите месеци полковник Димков организирал акция по възстановяването ѝ, събрал пари и материали, изпратил войници да работят.

Така двама големи българи – Васил Гендов и Петър Димков спасили къщицата на Апостола, която сега е музей.