Какво се случва с природата, докато се пазим от вируса

Колко често трябва да си сменя маската морското конче и нужно ли е ракът да слага латексови ръкавици на всичките си крака? Звучи абсурдно, но морските обитатели се сдобиват именно с нашите безразборно изхвърлени защитни средства заради пандемията от коронавирус. Ако маските и ръкавиците не се изхвърлят правилно, те попадат в канализацията, а оттам - в реките и в моретата. 

„Все още се допускат много грешки и маските и ръкавиците се смесват с останалия боклук на събирателните пунктове. Така в центровете за рециклиране губим часове да ги отделяме“.

По данни на Организацията на обединените нации 13 милиона тона пластмаса се изхвърлят в океана всяка година и половината от това количество е от артикули за еднократна употреба. 100 хиляди морски бозайници и костенурки и над 1 милион водни птици загиват от полиетиленовия боклук годишно.

Френската неправителствена организация „Операция чисто море“ предупреди, че ако не се намери решение на проблема, скоро в моретата ще има повече маски, отколкото медузи.

Предпазването ни от Covid-19 не трябва да е за сметка на околната среда, подчертава Джофри Пелтие от организацията.

„Най-важното е океанът да стане тема от първостепенна важност и хората да разберат, че океанът е отговорност на всеки и има огромна роля в живота на всеки един от нас. Затова насърчавам всички да помислят за поведението си и какво могат да направят, за да подобрят състоянието на океана не само днес, а и за децата ни“.

Крехкият напредък, който бяхме постигнали по отношение употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба на практика беше заличен от коронавируса, а проблемът се задълбочава. Освен предпазните маски и латексови ръкавици, все повече хора отново прибягват до опаковките за еднократна употреба, защото ги смятат за по-хигиенични в условията на пандемия.

Според Натали Фи от британската неправителствена организация „От града до морето“ много хора на практика се чувстват принудени да използват пластмасови продукти за еднократна употреба.

„Пластмасовата индустрия лобира усилено, за да бъдат отменени забраните за употреба на пластмаса по света. Основният им аргумент сега е, че пластмасата за еднократна употреба е по-безопасна от други материали и повърхности“.

Нека не забравяме, че според Световната здравна организация миенето на ръцете е най-добрата превенция срещу заразяване, а маските за многократна употреба са щадяща природата алтернатива, отбелязва Фи.

За безотговорното си поведение човечеството беше наказано с неколкомесечна карантина у дома, а благотворният ѝ ефект върху качеството на въздуха и природата беше видим дори от космоса. Нивата на вредните емисии въглероден диоксид в атмосферата са спаднали със 17% през април, отчетоха от европейския институт за околната среда „Коперник“.

„Замърсяването на въздуха в градовете, което идва от горене, т.е. серният диоксид, който измерваме и виждаме на картите, със сигурност е намалял. Тъй като няма превозни средства, които да отделят частици в атмосферата“.

В каналите на Венеция заплуваха риби и медузи, по улиците на Великобритания се появиха лисици, повече птици запяха във Франция.

„Това, което видяхме във Венеция ни дава надежда, че дори малки промени в поведението ни, могат да имат голямо отражение върху околната среда“.

Международната агенция по енергетика твърди, че Covid-19 ни е дал възможност да „преформулираме бъдещето на енергията“. По данни на агенцията коронакризата е била огромен шок за енергийната система, но е поставила началото на промени като пренасочване към възобновяеми източници на енергия и намаляване търсенето на въглища.

През следващите десет години слънчевата енергия ще се превърне в „новия крал на електричеството“, прогнозира агенцията.

„Ветровете на сушата и по крайбрежието, както и слънчевата енергия са големите победители. Бяхме свидетели на рекордно потребление на слънчева и вятърна енергия в електрическите мрежи. Много е обещаващо как мрежите се справиха с това потребление от възобновяеми източници“.

Безспорно човекът, който даде най-много гласност на проблема с климатичните промени, е Грета Тунберг. Когато започва климатичната си стачка през 2018-а, Грета е обикновена шведска ученичка. Две години по-късно за нея е заснет документален филм, преплавала е Атлантическия океан, говорила е пред Общото събрание на ООН. Нещо повече, имаше смелостта да заяви в очите на световните лидери, че не взимат никакви мерки, за да ограничат вредните парникови емисии и да забавят глобалното затопляне.

„Казвам се Грута Тунберг и искам да се паникьосате. Намираме се насред масово изтребване. Времето изтича. Ще продължим да стачкуваме, докато не направите нещо“.

Кампанията ѝ има огромен ефект и вдъхновява хиляди младежи по целия свят, твърди експертът по климатичните промени и професор в Юнивърсити колидж Лондон Марк Маслин.

„Възрастните с голямо задоволство пренебрегват мнението на други възрастни. Но когато млади хора кажат - това е истински проблем и вие го знаете, така че, моля ви, направете нещо по въпроса, посланието е много по-въздействащо“.

Според директора на Агенцията за околната среда на ООН Ингер Андерсен за ограничаване на климатичните промени трябва да има политическа воля, а карантините определено не са пътят за това.

„Ще спрем климатичните промени, като намалим вредните емисии. Ще запазим природата, като се грижим за нея. Но това няма да стане като затваряме хората в апартаментите им и децата не ходят на училище, а фабриките спрат работа. Решението е да превключим на зелено, да преминем към по-зелена политика“.

Светлина в тунела има. През седмицата дойде обнадеждаващата новина, че министрите на околната среда от ЕС са се споразумели да дадат законово обвързваща сила на целта за постигане на нулеви емисии до 2050 година. Андерсен е оптимистка, че човечеството си е извлякло поука от затварянето:

„Хората се свързаха по нов начин с природата и вярвам, че тази тенденция ще остане. Има и много лидери в развитите и в развиващите се страни, включително и в Европа със зелената сделка, които ще направят всичко по силите си превключването към зелено да е за постоянно“.