Карбовски: София приветства Третата световна!

Президентът каза нещо срещу войната, но никой не го чу, а телевизиите съкратиха думите му

Политика
11:36 - 28 Май 2024
2884
Карбовски: София приветства Третата световна!

Слънчев майски ден в София, обичайни задръствания, нервни шофьори, характерни за Балканите. В старо ауди, което пръска кал от донесена локва, се вози на задната седалка момченце. Не е пристегнато по европейски - с колани или детска седалка. Напротив, свободно е стъпило на задната седалка, подава главата си през отворения заден прозорец и късият му перчем се развява. Така започна коментара си за срещата на НАТО журналистът-путинист Мартин Карбовски.

Това се случи в края на май 2024-та година. Докато детето поглъщаше света, подпряно на сваления заден автомобилен прозорец в центъра на същия град, София - военният съюз НАТО взе решение, с което могат да се атакуват руски цели от територията на Украйна.

Детето, което се возеше в старото Ауди по улиците на София, не знаеше това. Както не го знаеше и небрежният му баща с мръсната си стара немска кола. Третата световна война започна от София, същият ден. И детето на този мъж щеше да живее в един съвсем нов, непознат свят.

Повечето хора си мислят, че Апокалипсисът идва с гръмовни звуци от небето или изведнъж - като свирепа неочаквана буря. Но хората не знаят, че Апокалипсисът идва с щракане. Щрак-щрак прави една машина някъде далеч, и някъде другаде далеч един град е изпепелен. Спори се много какво точно се чува, когато идва Апокалипсисът. Повечето хора мислят, че се чува тишина. Освен това Апокалипсисът идва бавно и въпреки че всички знаят, че идва - никой не се опитва да го предотврати.
Така беше и в София на този майски ден. Нито един луд не се опита да протестира срещу някаква среща на НАТО в София, където се казаха официални едни думи, които дори и лудите не могат да кажат. Думи за оръжия, победа, враг, нападения и прочие неща, от които могат да ви настръхнат косите. 

Само Президентът на България чу тези думи, но не му настръхна косата, защото беше вече стар войник и нямаше коса. Президентът каза нещо срещу войната, Третата световна, която започна този ден в София, но никой не го чу, а телевизиите съкратиха думите му.

Ако българите бяха нормални хора, ако в Европа имаше още нормални хора - наистина щеше да им настръхне косата.

Но нито една коса не настръхна. Освен косата на детето, стърчаща от вятъра по улиците на София. Детето, което не знаеше какво му готвят баща му, онзи мърляч с Аудито, правителството на България, восъчният вожд на НАТО и спящите болни и стари българи, които не чуха нито Президента, нито почукването на Третата световна война на вратата на Планетата.

София приветства тихо Третата световна война, а детето, което щеше да живее в нея - още не знаеше къде и защо се е родило и как ще проклина деня на раждането си. Щеше да проклина и баща си, и восъчните фигури на войната, и града си, и всеки на когото не му настръхна косата. Детето  щеше да  прави това само след няколко години.

Или седмици. Или дни.