Кардамски, как си? Русия печели - Западът се разпада

Русия превзе Часов Яр след 16-месечна усърдна битка. Градът не е просто стратегически – той е ключов височинен възел, логистична платформа за фиксиране на контрол и потенциално обграждане на Краматорск и Славянск. Това бележи началото на нова фаза от Донбаската офанзива. И всичко това – на фона на поредния ултиматум на Тръмп за край на войната, отправен към Владимир Путин.

Тези хвалебствени слова по адрес на Самая могучая отправи в социалните мрежи червеният анализатор Валентин Кардамски. И предрече победа на световната социалистическа революция:

С тази победа руският лидер, без излишни думи, показа на американския си колега, че не се интересува от заплахи, мита или ядрени подводници. Обещаната победа за Русия и руския народ е за него върховен дълг.

В този дух се вписва и информация на Reuters от 5 август, която, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, твърди: Путин не вярва в ултиматума на Тръмп, който настоява за прекратяване на огъня до 8 август, и не възнамерява да го спазва. Според същите източници, руският Генерален щаб е докладвал за предстоящ „срив на украинския фронт в рамките на два до три месеца“, а Путин бил категоричен, че „не може да си позволи да прекрати конфликта само защото Тръмп го иска“.

Нямам съмнение, че Доналд Тръмп няма да остане доволен от подобен развой на събитията. Ще му се наложи да осъзнае, че руският президент не е част от онзи европейски безгръбначен елит, който автоматично „подвива опашка“ при натиск от Вашингтон. Да се откаже Путин от обещанието си да защити четирите украински области, приети в състава на Руската федерация след референдуми и години на обстрели и репресии, е равносилно на това Тръмп да се откаже от собственото си MAGA-виждане. Дори повече.

А може би самият Путин използва този момент, за да даде урок – не само на Тръмп, но и на целия Запад. Спомням си видео с неговите думи, споделени пред публика: „Ако не можеш да избегнеш сблъсък – удряй пръв.“ И той удари – не просто Часов Яр, а с тази победа удари в лицето цялата западна конструкция, точно преди крайния срок, поставен от Тръмп.

На фона на непреклонната позиция на Русия, вътрешните проблеми на САЩ започват да се натрупват лавинообразно. Тръмп остава с все по-малко пространство за маневри – използваната от него тактика за отвличане на вниманието чрез външнополитически „димки“ започва да изчерпва ефекта си. Ако продължи по тази линия, рискува да бъде възприет като поредния неадекватен актьор на международната сцена – в стилистиката на Джо Байдън.

Нещо повече – тази седмица стана ясно, че военно-промишленият комплекс на САЩ – гръбнакът на НАТО – е подложен на тежко изпитание. Стачките в Boeing и Lockheed Martin, първите от 90-те насам, парализират производството на F-15, F/A-18 и други ключови системи. Само в Boeing близо 3 200 служители от три завода в Мисури и Илинойс спряха работа на 4 август 2025 г.

Още по-значимо е, че този блокаж се случи на фона на решението на Китай да ограничи износа на редкоземни метали за САЩ. Поднебесната империя контролира 90 % от глобалния пазар на редкоземни елементи, които се използват в близо 80 000 компонента на американската оръжейна индустрия. Най-уязвими са военните стартъпи – производството на дронове замръзва с месеци, а някои метали, като самарий, поскъпват с до 60 пъти на вътрешния пазар на САЩ. Опитите на Америка да възстанови собствено производство се сблъскват с липса на експерти и технологична база. Всичко това води до сериозни закъснения – от изтребители до подводници и самолетоносачи.

Възниква логичният въпрос: доколко още „хегемонът“ САЩ може да остане такъв, ако основите на неговата мощ – армията и доларът – се разклащат едновременно?

В този контекст трябва да припомня, че и Европа започва да осъзнава, че не може да разчита на САЩ. На 5 август стана ясно, че европейските страни отлагат доставките на зенитно-ракетни системи „Пейтриът“ за Украйна, поради забавяне на заместващите доставки от САЩ. Според източници: „очертанията на споразумението остават неясни, а Франция и Италия вече са отказали да участват в инициативата“. ЕС притежава едва около 20 батареи „Пейтриът“, като само Германия е заявила готовност да дари част от своите.

Истината е, че не става дума само за нежелание, а за невъзможност. ВПК на САЩ просто няма капацитет да компенсира дадените системи. Европейските лидери, колкото и неефективни да са политически, започват да осъзнават онова, което вицепрезидентът Джей Ди Ванс им намекна на конференцията в Мюнхен – че Америка поема самостоятелен път, Европа не е част от нейния хоризонт.

Европа? Тя е оставена сама на себе си. И не е изключено скоро да видим масови оставки или дори сваляне на европейски лидери, ако народният натиск се засили. Въпросът вече не е дали, а кога.

Икономическото разпадане на ЕС е неминуемо при настоящото състояние и на ВПК и енергийната му система. Как може да съществува военновременна икономика без стабилна енергия? Германия, в резултат от отказа от ядрената енергия и саботажа на „Северен поток“, вече отчита драматичен спад в енергийното производство. Berliner Zeitung алармира, че мрежата не успява да поеме електричеството от слънчеви панели през деня, докато през нощта тя е в недостиг. Припомням, че в Испания се стигна дори до срив на електроразпределението поради този проблем, според официални източници.

Същевременно, на фона на всичко това, Западът се клати геополитически и морално. Тръмп, в опит да удържи контрола, започна да заплашва със санкции и мита онези, които купуват енергийни ресурси от Русия – като Индия и Китай. Но тези страни не са Германия или Естония. Пекин и Делхи не се впечатляват от търговски санкции, а Тръмп може да загуби последния си коз, ако бъде посрещнат с нова контрасанкционна вълна.

Истината е, че нито Путин, нито Си Дзинпин, нито Нарендра Моди са Урсула или Кая. Светът навлиза в нова реалност, в която не „жандармът“ диктува, а „неутралните“ пренареждат многополярната, а не колонизираната шахматната дъска.