Кич паметник: Боян Мага приличал на оскотял затворник
Новоизникналият паметник на Боян Магесник в Бургас взриви не само морския град, но и социалните мрежи. Леко стряскащата визия на мъж с вериги и с две лица – човешко и вълче, и масонски символи в основата доведоха до бурни дискусии в общественото пространство.
„Прилича на паметник на белобродниците от "Игра на тронове". Явно зимата отива и натам. А защо им е важно да почитат Магесника (предшественик на днешните тв врачки и лечители) те си знаят. Дали не е добре да се сложи няколко годишна карантина върху българските пориви за изкуство и налудничаво избирателна памет?", написа във Фейсбук Явор Дачков.
Десетки коментари под публикацията му подкрепят неговия извод. „Пропуснали да му сложат светещите очи на Самуил, съвсем щеше да заприлича на бял бродник. Но не е късно да го поправят”, коментира Krassi Vushkov.
„Това на снимката прилича на "оскотял" затворник”,
обобщава и Papaoutai Nikolov. В дългият форум под поста със статуята не липсват и положителни мнения за новороденото произведение на изкуството. „Статуята е страхотна, според моето скромно мнение (фундамента изглежда малко безличен и надявам се ще има някакъв надпис), определено притежава мистично излъчване....и не по-малко важно, не е грандоманска по размери. Харесва ми”, споделя Николай Ничев. Ванко Николов пък директно репликира художественото обобщение на Дачков.
„Не е предшественик на днешните тв врачки и лечители. А Водачът и създател на Богомилите!”, пише той.
Всъщност, кой е Боян Магесник? Според историците Боян Вениамин е напълно реална историческа фигура. Нещо повече – той е царски потомък на най-дълго управлявалата у нас династия Дуло. Боян е син на цар Симеон, вероятно като него е завършил Магнаура и е бил пръв дипломат на брат си цар Петър. „Това, че е предвождал българските делегации в екзотичното „облекло“, с което е представен и в монумента на Георги Андонов, е било добре обмислена българска дипломатическа тактика, а не някакво лично негово връщане към езичеството. Боян е описан подробно в две от съчиненията на неговия съвременник, Кремонския епископ Лиутпранд. Още по-подробни са описанията в руския фолклор.
Там принц Боян се превръща в носител на не само на редките способности да се превръща във вълк (и други зверове), но и да омагьосва природата с песните и свиренето си.
В българската култура Боян категорично не е езически образ. Личността му е свързана с богомилството, без чието влияние Ренесансът, Реформацията и ред други европейски културни феномени биха закъснели с векове”, пояснява пред БНР доц. Веселина Вачкова от Института за Исторически изследвания към БАН.
