Кирил Петков : Няма да гласуваме вота на недоверие и да съборим шанса ни за еврозоната

Другата седмица няма да гласуваме по вота на недоверие към правителството, внесен от парламентарните групи на "Възраждане", "Морал, единство и чест" (МЕЧ) и "Величие". Ще инициираме вот на недоверие след конвергентния доклад за еврозоната, каза съпредседателят на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков в предаването "Неделя 150" по БНР.

"Дотогава няма да тръгнем с проруските партии и да съборим шанса ни за еврозоната, след като ни остават два месеца до този доклад", добави той и подчерта,  ПП няма да гласува в сряда по вота на недоверие към кабинета "Желязков".

Кирил Петков обясни, че "Продължаваме промяната" има два принципа - единият е, че са проевропейска партия, защото виждат това като национална сигурност. Вторият принцип е, че няма да правят компромиси с корупционни схеми.

"Да бъдем в еврозоната е едно от най-важните неща за България. От друга страна - компромиси с корупцията и с корупционните схеми няма да правим. ... Това правителство вече е вредно за държавата и вече има причина за вот на недоверие на база бюджет и корупционни схеми и работа с Пеевски. Затова решихме, че в първия ден, след като излезе конвергентният доклад за еврозоната, вече сме готови да инициираме вот на недоверие", каза Кирил Петков.

АПС даде шанс на управляващата коалиция на ГЕРБ-СДС с ИТН и БСП да не са с Делян Пеевски, смята Петков:

"Гласовете с АПС им стигат, Пеевски не им трябва, но зависимостите от преди, малките тайни, които са обвързани и през прокуратурата, корупционни тайни, може би, и въпреки че имат партньор АПС, те не могат да продължат с него, защото Пеевски не им позволи".

Друга причина за вота на недоверие е на база на това, че европрокуратурата започна да се чувства заплашена от партньора на сегашното управление - Пеевски, добави съпредседателят на "Продължаваме промяната" като посочи случая с българския европейски прокурор Теодора Георгиева:

"Фактите са, че тя е станала европрокурор по време на правителството на Бойко Борисов (2020 г.). Аз работих с Европрокуратурата и с г-жа Лаура Кьовеши и много се надявах да направим борбата с корупцията през Европейската прокуратура, защото не вярвам дълбоко в българската прокуратура. В този формат Георгиева е идвала в кабинета на министър-председателя, заедно с г-жа Кьовеши. И сме инициирали не един и два сигнала. Даже Министерският съвет беше станал точка за подаване на сигнали към Европрокуратурата, за да не минаваме през деловодството на прокуратурата тук, толкова нямахме доверие и нямаме доверие", каза Кирил Петков.

"Когато нашите гангстери решават, че могат да тръгнат и срещу евроинституции, това означава, че самата Европрокуратура трябва да защити статута си на силна институция, която не позволява подобни действия. За пръв път от 4 години имаме реална връзка между сигнал за корупция, евросредства и солиден, може би, свидетел. Очаквам да има развитие, има всички предпоставки за това", коментира още Петков във връзка с разследването за "Чирен" и твърденията на Теодора Георгиева.

По отношение на това, че МВР е забавило обиските при разследването за разширението на газохранилището "Чирен" с пет дни Петков коментира:

"Аз не мога да си представя, че при инициирани от Европрокуратурата обиски МВР е дало 5 дни за реакция. Притесни ме отговорът на министър Даниел Митов в парламента, че няма нищо странно в това. Сигурен съм, че ще има много сили, които ще искат да спрат това разследване. Но когато вече стигаме до нива със заплашване на европрокурор, се надявам, че действията на Европрокуратурата и специално на г-жа Кьовеши ще бъдат достатъчно фокусирани".

"Прокуратурата за пореден път се използва изцяло като бухалка по един случай, който дори няма някаква база, откъдето да тръгне, а е една инсценировка до такава степен, че показва как главният прокурор Борислав Сарафов е готов на всички команди, които Делян Пеевски му подава. Единственото, което прави, е, че ни губи времето и средствата за защита", така Петков коментира повдигнатото му обвинение за заплахи във връзка с обществени поръчки към бившия министър на електронното управление Александър Йоловски.