Кирил Вътев: Неефективни кланици с големи разходи вдигат цената на месото

"За първи път в живота си попадам в държавната администрация и тук е много различно. Но е и много интересно, особено при погледа отвън и отвътре. Така че има безкрайно поле за работа. В общи линии няма много изненади. Но една от тях е, че през годините, не знам точно кога, е закрита дирекция “Хидромелиорации” в МЗХ. А имаме държавно предприятие “Напоителни системи”. Без експерти в областта на хидромелиорациите как може да се правят политики за увеличаване на поливните площи?! Изумявам се, че няма такава дирекция", заяви министърът на земеделието Кирил Вътев.

"Другото нещо, което ми прави впечатление, е, че няма и звено за връзки с нашите търговски аташета. И тук не говоря само за земеделските, а за търговските по света, и то при положение че имаме на склад големи количества зърно, слънчоглед, дай Боже по-нататък и други стоки, за които трябва да се търсят пазари.

Трябва да има по-дългосрочни пазарни стратегии. Не може, когато сме се затрупали със зърно, тогава да търсим пазари. Освен това смятам, че разделянате на работата по сектори е довело до състоянието, в което са в момента. Ние трябва да работим по продуктови агрохранителни вериги.

Консултативният съвет по зърното е много добър като модел. По този модел могат да бъдат изградени и други - за мляко, месо, плодове и зеленчуци, технически култури, горско стопанство, откъдето излизат дърва за огрев, за мебели, за строителство. Нямам претенцията, че знам всичко - всеки конкретен борд ще бъде помислен внимателно. Екипът, който събирам, има много висока експертиза в различните направления.

Непременно в тези бордове трябва да участва и търговията. В Консултативния съвет по зърното влизат зърнопроизводители, растителна защита, фуражи, брашно, хлебопроизводство, търговци на зърно, пожарна, митници. И на последния съвет миналата седмица, понеже част от складовете са пълни със слънчоглед, установих, че в него трябва да участват и производителите на растителни масла.

Мога да дам пример как ще изглежда млечният борд. Имаме зърно, фураж, пасища, земи за груби фуражи - силажи, защото тях няма откъде да ги купиш, сено, което за преживното животновъдство е от изключително значение.

Отиваме във фермата, където имаме животни, дребни и едри преживни, здравеопазване, селекция и репродукция. Трябва да следим добивите на мляко, защото сега субсидираме животни, които са под селекционен контрол, а те не могат да дадат и половината количество на другите животни. Защо ги подпомагаме тогава? Освен това ще вземем мерки чрез електронни чипове да елиминираме тотално възможността за виртуални животни", заяви Вътев.

"Сега имат ушни марки, но измамите продължават... Ушната марка не е електронен чип. Тя се губи, може да се носи в чанта, може да се заявява и т.н. Идеята е като при домашните любимци и с устройства да се чете информацията за тях по всяко време, дори автоматично. Защо по домашните любимци може да имплантираме чипове, а по животните да не може? Има и други варианти с бонуси за едрите преживни и т.н., което е практика в европейските страни.

След животните и добива на мляко идва съхранението му. Трябва да имаме дългосрочни договори и всяка ферма да знае за кого го произвежда. След това идва преработката в млечни продукти, а после имаме пазар. Дай Боже да дойде ден, в който да търсим пазари за българско сурово мляко заради излишък. А не както в момента да внасяме от Унгария и Украйна", допълни още земеделският министър.

"Трябва да има две големи кланици - по една в Северна и Южна България, които да продават месо по позиции, които се търсят от преработвателите, а не трупно месо или каркаси. И че досега политиката на МЗХ да се подпомага създаването на малки кланици от самите фермери е погрешна. Това обаче срещна съпротива у някои животновъди, които твърдят, че с тях имат директен достъп до потребителите. Който смята, че това е добър бизнес модел и му осигурява необходимите доходи, няма забрана за малки кланици. Въпросът е, че ние нямаме кланици, които да предоставят месо за преработка. Това е големият проблем, а имаме сериозна месопреработка в страната. Коя кланица сега може да достави на един месопреработвател 5 тона джолан, филе или бут?

Това е единствената причина в нашия бизнес да се работи предимно с вносно месо, за което ме упрекнаха много животновъди след номинацията ми за министър. Не е нормално в България най-голямата кланица за прасета да коли 600 на ден, а на запад от Сърбия и Румъния най-малките да колят по 600 на час. Е, какви разходи има тази кланица, която коли тази бройка на ден? И поради това месото не е скъпо във фермата, то поскъпва в кланицата. И при тези разходи у нас и неясни договори къде ще се реализира рисковете стават много. А какво правим с кланичните отпадъци? Страничните животински отпадъци, т. нар. СЖП-та, са безценна суровина за преработка. Не е нормално да ги унищожаваме.

Едни от най-печелившите бизнеси по света са преработката на животински отпадъци. Кръв, кости, вътрешни органи - от тях се прави храна за домашни любимци, месокостни брашна. Сега ние ги внасяме, а може да ги произвеждаме.

Според мен, вместо да се дават пари за инсенератори, трябва да се изгради рендъринг - предприятие, което да превърне това, което сега изгаряме, в суровина за много ценни продукти.

Да погледнем и растениевъдството. Нима не можем да направим собствено производство на компост от растителни отпадъци, а внасяме? Имаме толкова много биомаса, която да превърнем в компост за саксийни и градински растения, за обогатяване на почвите. Винаги съм се чудил как може България да внася компост или див лук от Израел. Да не говорим за медицински растения, билки, етеричномаслени култури, които сега бяха тема на моето първо участие на Съвета на министрите в Люксембург", каза още Кирил Вътев.