Климатичните промени ще попречат на бъдещите олимпиади ?

Олимпийските игри в Париж бяха открити с дъжд, последват от знойни горещини и накрая приятно слънчева седмица. В неделя, когато Игрите ще бъдат закрити, се очаква температурите отново да нараснат до 35 градуса по Целзий, пише CNN, цитирана от Investor.bg.

Единственото сигурно нещо с времето за Летните олимпийски игри е, че всъщност нищо не е сигурно.

Крайните жеги са нарастваща заплаха за елитните спортисти, като случаите на изтощение заради горещините и сърдечни удари зачестяват, тъй като замърсяването с изкопаеми горива тласка температурите и нивата на влажността нагоре. Зрителите, особено тези, които пристигат от страни с по-хладен климат, също са уязвими от крайната жега.

Повечето градове в света няма да успеят да бъдат домакини на Игрите през лятото през идните десетилетия, тъй като преминават прага на безопасна влажна жега, сочи анализ на CNN на данни от организацията с идеална цел CarbonPlan, специализирана в климатичните анализи.

Топлинният натиск може да бъде измерен чрез комбинация от топлина, влажност, скорост на вятъра, ъгъл на слънцето и облачност. CarbonPlan е установила, че топлинният натиск в почти всички градове в източната част на САЩ ще премине прага от 28 градуса по Целзий, след който експертите препоръчват отлагане на спортни събития.

С други думи провеждането на Летни олимпийски игри в тези градове ще съставлява огромен риск за здравето на спортистите.

Супер влажните щати около Мексиканския залив – от Флорида до източната половина на Тексас, далеч ще надхвърлят този праг. Игрите, които се проведоха през 1996 г. в Атланта, просто не биха били възможни през 2050 г.

Голяма част от Източен Китай, включително Пекин и Шанхай, биха били много над границата, както и Хонконг и големи части от Югоизточна Азия.

Предложенията времето за провеждане на Летните олимпийски игри да бъде променено, така че да не съвпада с върховата жега, стават все повече и това вече се е случвало. Сидни, където жегите са непоносими през лятото, проведе Игрите през 2000 г. през септември и октомври по време на пролетта в Южното полукълбо. Рио де Жанейро в Бразилия проведе Игрите през 2016 г. през август, когато средните зимни температури там достигат приятните около 21 градуса по Целзий.

Градове в Северозападна Европа като Лондон, Осло и Стокхолм може да станат по-привлекателни за събитието, докато средиземноморски градове, включително Палермо в Силиция и Севиля в Испания, са преминали температурния праг. Южноамерикански градове с голяма надморска височина също може да станат по-привлекателни, тъй като глобалните температури нарастват.

Следващите Олимпийски игри ще се проведат в Лос Анджелис, град, чиито температури са приятно умерени благодарение на полъха от Тихия океан. Игрите през 2032 г. ще се състоят в Бризбейн, в северния австралийски щат Куинсланд, град, в който през лятото е много горещо, но събитието ще се състои в края на юли, когато там е зима, идеален график предвид факта, че в голяма част от света тогава е лято. Температурите в Бризбейн през зимата не падат много под 10 градуса по Целзий.

Над десет страни са изразили интерес да са домакини на Летните олимпийски игри през 2036 г., но само шест са обявили публично или официално кандидатурите си – Индия кандидатства със западния си град Ахмедабад, а Индонезия – с новата си столица в етап на изграждане Нусантара. Катар кандидатства с Доха, а Турция – с Истанбул. Полша и Чили са обявили кандидатурите на столиците си Варшава и Сантяго.

Почти всички от тях ще надхвърлят в даден момент границата на топлинния натиск, сочат данните на CarbonPlan. Само Сантяго е под прага през цялата година, включително най-горещата част от лятото. Ахмедабад и Доха ще бъдат много над границата през летните месеци, но може да кандидатстват за по-прохладните си сезони.

„В голяма част от света най-тежките жеги през годината за съжаление съвпадат с момента, когато обикновено се провеждат Олимпийските игри“, казва Ориана Чегвиден, климатолог в CarbonPlan. „И всъщност жегата може да създаде значителни рискове в страните, кандидатстващи за домакини на Олимпиадата през 2036 г.“, допълва тя.

Ако бъде избрана някоя от тези локации, топлинните рискове може да бъдат намалени с някои прости мерки. „Например организаторите могат да смекчат опадността от жегата, като стартират преди или след разгара на лятото или като провеждат събитията вечер или рано сутринта, когато е по-хладно“, отбелязва Чегвиден.

Тя допълва, че страните може да обмислят да кандидатстват с градове с по-прохладен климат като такива с по-голяма надморска височина.

Били са домакини веднъж, може да не бъдат отново

Някои градове, които вече са били домакини на Летни олимпийски игри, ще са преминали значително безопасните температури до 2050 г.

Пекин, който беше домакин през 2008 г., ще бъде твърде горещ и влажен, като се очаква топлинният натиск да надхвърли 32 градуса по Целзий. Атина, Рим, Атланта, Токио и Сеул, също ще бъдат твърде горещи, както и Барселона.

Градове от Южното полукълбо като Сидни и Бризбейн в Австралия и Рио де Жанейро технически са в списъка с твърде горещите, но все още могат да бъдат домакини през по-прохладните си сезони.

Тези развития в света няма да се случат едва в средата на века. Токио 2020 – Олимпийските игри се проведоха през 2021 г., след като пандемията ги отложи, бяха най-горещите в историята, като топлинният натиск далеч надхвърли прага на безопасност до над 31 градуса по Целзий.

Около един на всеки сто спортисти получиха неразположение, свързано с жегата, в Токио. Нито един човек не беше приет в болница, отчасти благодарение на подготовката на Япония.

След като стана ясно, че японската столица – презастроен с небостъргачи град, които улавят градската топлина, ще бъде обхваната от крайни жеги, организаторите преместиха маратона и събитията, свързани с ходене, в по-прохладния планински град Сапоро. Въпреки това беше твърде горещо и влажно и шестима бегачи получиха изключителен топлинен удар заради усилената си дейност в крайна жега, който може да доведе до спиране на органи и смърт.

Юри Хосокава, доцент по спортни науки в университета Уаседа в Япония, оглавила плана за реакция на жегите в Сапоро за събитието.

„Изключителният топлинен удар е най-тежката форма на неразположение заради жегата, когато той се случи, трябва да се уверим, че човекът ще получи лечение незабавно, в идеалния случай до 30 минути след припадъка“, казва тя. „А за да го направим, трябва да установим протокол, при който тези хора да не бъдат откарвани в болница, а да бъдат лекувани на място“, допълва Хосокава.

Хосокава и екипите ѝ лекували случаи на сърдечен удар и изтощение заради жегата, като потапяли хората в ледени вани, за да свалят телесната им температура. Човек, който е получил топлинен удар, не може да се терморегулира – да свали телесната си температура без външно охлаждане.

„Потапянето в студена вода или ледена вана е най-ефективният начин за бързо охлаждане“, казва Хосокава. Но някои спортисти в Токио не били склонни да вземат ледена вана и ако все още не били на ръба на топлинен удар, били лекувани с редуване на кърпи, потопени в ледена вода.

Хосокава е един от многобройните експерти, които призовават спортните общности в света да променят графика на спортните събития, но също и да смекчат някои правила. Позволяването на повече смени във футболен мач, за да се предотврати опасносно пренатоварване на спортистите, е прост пример.

„Ако просто отложим спортни събития, когато стане горещо, това може сериозно да лиши всички от добри възможности. Аз обичам спорта и искам спортната култура да остане, искам децата ми също да спортуват, когато пораснат. Но ако искаме да го направим, трябва сериозно да помислим за промяна на правилата и на начина, по който определяме графика“, каза Хосокава.